-
-
Христо Стоичков даде пространно интервю пред NOVA в предаването „Събуди се“, в което говори за днешния юбилей на автентичното ЦСКА, за който той се прибра в България от САЩ и ще присъства на събитието. Той засегна и други теми около своя живот сега и в миналото.
„Как започнах в ЦСКА? „Докараха ме до съблекалнята, 5 януари, 9 часа, сняг, студ. Когато влязох вътре и погледнах всички, естествено, че имаше някакъв страх в мен. Бях неспокоен. Представиха ме. И в един момент Стойчо Младенов ме попита какво търся там, а аз му отвърнах, че съм дошъл да играя футбол. Отидох и седнах в съблекалнята и като погледнах. Георги Димитров в един момент влиза в съблекалнята и ми мика – това е моето място и аз се дръпнах. Георги Димитров тук, Георги Велинов там и аз в средата. Това беше началото. Както винаги новобранецът, нямах халат. Гледам на бат Джеки халатът свободен, той вика това е моят, обърнах го на обратно и викам – ето.“
„ЦСКА е ЦСКА. Думата ЦСКА никой не може да я вземе. Ние сме били ЦСКА Септемврийско знаеме, Червено знаме….ЦСКА винаги е било и винаги ще бъде. Няма шанс да смачкаш тая маса от половин България. Опитват се през годините да ни смачкат, но няма шанс. Тая маса има червена кръв…“
„Каква цена ще си сложа сега? Каква цена ще са звездите от моето време? Ромарио, Лаудруп, Куман. Ние бяхме повече мотивирани да побеждаваме. Сега футболът не е по-качествен от нашия футбол. Бяхме по-заинтересовани от нашия футбол. Йохан Кройф ме е учил. Сега хващат Инстаграм, Туитър сега. Не ми трябват на мен акаунти да си губя времето. Има много по-важни неща от това.“
„Един мой ден сега няма да стигне за един мач подготовка като журналист. Трябва да си направиш анализ. Да видиш какво са правили в последните два-три мача отборите. Анализът започва с 20-30 страници преди мача. Интересувам се отборът как играе, имат ли контузени. Не е да седна с един микрофон и да гледам на стадиона. Това е работата ми като журналист. 100 милиона ни гледат, на Световното ни гледаха над 120 милиона“
„Цялата информация я имат децата от моята школа в Етрополе. Аз ги наблюдавам от Америка тук в клуба . Аз съм си дал името и трябва да има ред. Излязоха оттук някои наши момчета и отидоха в големи отбори. В Англия имаме момчета, аз съм щастлив.“
„Като стана, към 10 ч. съм на голф игрището. Сега някои неща ги оставям на заден план, защото внучката ми е на първо място. Винаги съм бил улегнал. Прям човек съм. С приятелите съм приятел. Като видиш папарашки работи обаче, няма шанс…“
„Как толкова много години в Испания, Америка и Япония никога съм нямал проблеми. И само тук стават проблеми. Те са си заслужили моето отношение, когато съм по-агресивен.“
„Като те уважават си добре дошъл, щастлив съм радостен съм. Имам първа внучка Едната ми щерка вече е Мастър в Америка, другата е майка. С Михаела съм всеки ден, само на 100 метра живеем. С Христина по-трудно, защото е в Остин. Но като завърши, ще бъдем по-често заедно. Това ни прави щастливи мен и Марияна – вече сме баба и дядо. Поверяват ми я малката и на мен. Радостен дядо съм – като каже „деди“ е друго.По-радостен, отколкото на терена. На терена сме 11 човека, а тук е различно. Марияна, като се оженихме аз бях на 21, а тя на 18. Винаги е била до мен. Тя ми е помагала най-много. Сами сме били, пътят ни е бил начертан. Моите успехи повечето са на Марияна.“
„Нашата връзка и приятелство с Хосе Карерас е от Барселона и оттогава до днес не е спирала. Много пъти съм бил на техни концерти. Над 200 000 бяха на концерта му с Пласидо Доминго и Павароти в Барселона, бях отпред.“
„За събитията в Каталуния? Отвъд нашата граница едва ли ще я знаят тая. Хората в Каталуния не отидоха да се бият, тях пратиха да ги бият. Каталуния е друга държава, да наят. Свърши ми мандатът като почетен консул в Испания. Искам да видя тези как ще застанат, ако те не дойдат в България. Тези, дето викнаха веднага „Ицо“.
„Страхотна страна имаме. Държавата ни е малко клатеща. В България нямаме управници. Все критикуваме някого, но нямаме управници. Затова се отдръпнах, живея спокойно в Маями, гледам отстрани нещата. Като му дойде моментът, ще видим. Като треньор в България няма да се върна, на Запад – може би. Моето отношение към съотборниците ми от 94-а не се е променило. Имахме някакви противоречия с президента на БФС и дотам, но моето отношение няма да го променя. Написахме историята на българския футбол в Америка. Дали ще достигнат тези сега нашето. Всяка загуба не е добре, но пък и когато побеждаваш не е много добре“, завърши Христо Стоичков.
