-
-
Легендата на Левски и любимец на “синята” публика Героги Иванов-Гонзо даде интересно интервю пред bTV, в което сподели за новата си страст – английския език. Ден след големия празник Гергьовден, бившата 9-ка на “сините” гостува в предаването “Преди обед”, в което говори за годините, прекарани в Левски, настоящия си живот и проблема с футболното хулиганство у нас:
“Гергьовден е един от големите празници в България. Той не се олицетворява само с името Георги, а е и празник на армията и доста хора го празнуват. Горд съм, че се казвам Георги. През годините организирах големи събирания, но вече не го правя. Имам доста пропуснати обаждания и хора се сърдят, че не вдигам телефона. Когато човек не работи това, което иска, започва да работи върху себе си. Сега уча английски език. Смятам, че футболът стана такъв, че без език няма как да се случат някои неща. Ходя на курсове и отдавна трябваше да го направя, но бях ангажиран”, започна Георги Иванов.
“В един момент ти омръзва да можеш да правиш каквото искаш. Вдигнахме градуса след мача, в който вкарах гола с кървавата глава. Левски не беше ставал шампион дълги години и в директния двубой се решаваше кой ще стане шампион. За радост, успяхме да спечелим, въпреки че ЦСКА беше по-добрият отбор в този момент. Доста хора вдигнаха кръвното, но когато всичко свърши добре, всички се радвахме. Голът с кървавата глава е част от всички за мен. Може би за феновете остава по-различен. В този момент Левски беше един силен отбор със силни футболисти и ръководители. Беше закономерно да печелим титли. Тогава се чувствах на върха. Когато човек получава индивидуални награди, смята, че е постигнал върха в кариерата си. Това е оценка за работата на един човек. Не се промених след тези успехи. Човек се променя с годините си. Няма как да искаме да сме такива, каквито сме били на 20 години. Смятам, че има положително развитие в поведението ми”, допълни любимецът на “синята” публика.
“Никога не съм съжалявал за участието ми в мача на 9-ти май (Георги Иванов играе за Левски със счупена скула). Това е било мой избор. Винаги съм бил човек, който иска да побеждава. Вярно е, че платих висока цена, но всеки си носи отговорност. За две седмици сам се ликвидирах за футбола. В един мач си счупих скулата и не трябваше да тренирам около 40 дни, а аз влязох в игра още на 7-ия. Играхме един мач със Сливен, в който скъсах 3 см. от прасеца си. Отидох в Сърбия при една жена, която лепи мускулите. Това беше доста експериментално. Влязох да играя в мача с ЦСКА и тогава скъсах кръстни връзки. Рискувах заради хората, които ме обичат, а не заради себе си”, каза бившият нападател на Левски.
“Един човек изгражда характера си от дете. Баща ми почина рано и това ме промени. Той е бил личният ми пример и съм искал да бъда като него, когато бях малък. В живота винаги съм се борил сам и съм бил амбициозен. За да играеш футбол на високо ниво, трябва да свикваш с напрежението. Имал съм моменти, в които цялата публика ме е освирквала. Последният път беше след мача с Бате Борисов, когато изпуснах дузпа. Както те обичат, така и започват да те мразят. Хубавото във футбола е, че когато загубиш мач, можеш да се реваншираш през следващата седмица. Винаги съм бил титуляр в Левски, но съм имал периоди, в които не съм бил на нужното ниво. Аз съм от Пловдив и първата ми година в София беше трудна, докато се адаптирам”, допълни Гонзо.
“Треньорската професия е повече разочарования, отколкото хубави моменти. Когато загубиш, отговорността става по-голяма. Бил съм в Левски в периоди, когато отборът се опитва да спаси лиценза и е нямало заплати. Левски и ЦСКА са отбори, към които има доста интерес. Последната година в Левски, когато имахме финансови проблеми, е имало случаи, в които гледам телевизия и не виждам нищо.
Гледам да не чета вестници и да не вкарвам напрежение в семейството си. С жена ми сме изградили доверие през годините. Много пъти вестниците ни развеждат, но имаме семейство, което с годините е издържало на това. Синът ми тренира футбол, но не съм човек, който иска той да наследи професията на баща си. Той ще продължи живота си, както пожелае. Моето име по-скоро ще му пречи, отколкото да му помага.
Обичам да пуша. Няма отрови, има дози. Ако пушиш нормално количество, не е толкова вредно. Като футболист съм пушил по-малко от една кутия на ден. От уважение не съм го показвал пред други.
Винаги е имало проблеми с футболното хулиганство. В Англия и Италия също го има, но англичаните са създали закони в държава си. Когато техните фенове отидат в чужбина, отново има проблеми. Не може хулиганите да се крият зад клубове и фен клубове. След като хора, които са правили лоши неща, не получават наказание, това се повтаря. Много възпитани хора не ходят по мачове заради тези хулигани”, завърши Иванов.
