Невероятната история на Бадара от Етър

0
- -

Той има физика на гладиатор, а от феноменалния му удар с глава и борбеност треперят всички противници. Почти нищо не може да изтрие усмивката от лицето му, а най-големият му „наркотик“ са феновете на Етър, пише вестник „Борба“ за тарана на „виолетовите“ Алиуне Бадара. С риск да си навлече неприятности признава, че остава да тренира извънредно, а за разлика от повечето футболисти, не ходи по дискотеки и не се стреми да завладява женски сърца. Завладял е едно-единствено – на португалката Кристина, която живее с него във Велико Търново, а двамата чакат първа мъжка рожба в началото на август.

Първата фраза на български, която е научил, е: „Голям пич!“, а я е запомнил, заради треньора си Станислав Генчев и шефа на клуба Александър Нанков. В момента има 10 гола в Първа лига за „виолетовите“, като повече от него – 12, е вкарал единствено Игор Кислов през далечната 1992 г. Пред Бадара обаче има още няколко мача да задмине постижението на руснака. Всички обичат Алиуне Бадара, но малцина могат да контактуват с него заради езиковата бариера.

Невербалната връзка между Бадара и останалите обаче е явна – характерната му усмивка, която скъсява дистанции и онагледява същността му. Иначе той има респектиращи габарити и спокойно може да бъде сбъркан с охранител на някоя важна особа – висок е 194 см и тежи 83 кг, които са предимно мускули. Представете си кой защитник и как би опазил подобен колос.

Алиуне Бадара ни посреща на протеин бара на новооткрития фитнес „Клуб 17“. Шегува се, че всяка сутрин „отваря“ фитнеса в 7,30 и тренира поне по час и половина. Комуникацията с него е лесна, защото предварително сме осигурили преводач от португалски. Този език той владее отлично, както и френския, но с повечето си съотборници се разбира на английски. „Ще ви издам една тайна – даже и след официалните ни тренировки тичам или идвам във фитнеса, макар да ми забраняват. Това е моят начин на релакс. Правя го особено след мачове, в които не съм имал възможност да вкарам гол. Гледам срещата, анализирам грешките си, разсъждавам как мога да подобря играта си и… тренирам“, с неизменната си усмивка обяснява футболистът. Заедно със съпругата си Кристина обичат да се разхождат, което е другото, на което посвещава почивките си. Докато го прави, не спира да позира за селфита и да дава автографи, а мисълта, че е всеобщ любимец на феновете, му дава огромен стимул. „Нямаме разнообразен социален живот освен разходките или рядко – заведение. Останалите ми колеги са семейни и са си с половинките като мен. Други пък нямат съпруги и са свободни, но и в тази среда не се вмествам“, скромно обобщава 28-годишният гигант.

ОТ ТЕРЕНИТЕ НА ПОРТУГАЛИЯ ДО „ИВАЙЛО“

Във Велико Търново пристига, след като треньорът Станислав Генчев гледа няколко негови мача в Португалия. „С моя мениджър са близки и веднага получих предложение. Не съжалявам, че дойдох, макар за мен да бе авантюристично начинание. Докато не се озовах във Велико Търново, нищо не бях чувал за България. Имах и доста оферти от португалски клубове, защото в последната година от престоя си показателите ми бяха добри – 18 гола в 30 мача“, отбелязва Бадара. Малко преди да напусне страната, той си спечелва уважението на експертите с красив гол срещу Рио Аве. В тамошната лига пък защитава цветовете на „Мойерензе“ и „Амаранте“ от Втора дивизия. Играл е още за Браганса и Фамаликао. С Етър има двегодишен договор, но иска да остане завинаги във Велико Търново, защото „градът е прекрасен, а хората са гостоприемни и ме обичат“, простичко обяснява бъдещите си планове таранът.

ЗАПОЧВА ДА СЕ ЗАНИМАВА С ФУТБОЛ НА 12 ГОДИНИ

Роден е на 1 октомври 1989 в Дакар. Малко късно идват първите му стъпки във футбола. Чак на 12 години започва да рита с приятели на подобия на терени, в които са превърнати сухите поляни край столицата Дакар. Близките му много държали да набляга на образованието си, но Алиуне Бадара тайно бягал след топката. „Бях на 14, една сутрин се събудих и си казах, че трябва да съм честен със себе си и с братята и родителите си и им признах, че обичам футбол и искам да се занимавам с това. Рискувах да си навлека неприятности и да ги разочаровам, но постъпих искрено. Записах се в спортно училище, което бе покровителствано от португалски клубове. На 17 вече бях избран за попълнение на скромния клуб Нинензе в Португалия, където се установих“, разказва играчът.

ГОЛОВЕТЕ НА БАДАРА

„Димо центрира – има гол. Димо го няма – няма гол!“, на сносен български отговаря Бадара на въпроса ни кое е най-важното му попадение. С колегата си Димо Атанасов, който има едно от най-добрите центрирания в професионалния футбол, са изградили отлична симбиоза, а 2/3 от попаденията на Алиуне са именно след пасове на павликенчанина Димо. Като най-важен гол този сезон обаче определя попадението си срещу ЦСКА. „Допреди да играят с нас имаха само победи, а нашият отбор нито има такъв бюджет, нито големи звезди. Малко преди да вкарам, бяха ни повели с гол на Каранга, но направих своя специалитет – „попадение с глава след пас на Димо“, спомня си колосът. Признава, че най-трудно му е било срещу сгъстената и здрава защита на Левски, с който Етър направи равен като гост, както и срещу „дефенса“ на Берое в лицето на Милен Желев, Иван Иванов и Иван Бандаловски.

ЖИВОТЪТ В БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА ХРАНА

Не крие, че бързо се е адаптирал към живота у нас. Допада му и храната, но му липсва разнообразието от риби, което е имал в Португалия. „Не ям свинско, защото съм мюсюлманин, но пък консумирам много салати и всичко, в което има риба. Не пия алкохол, не обичам концентрати и бири. Наблягам на водата“, отбелязва играчът. С нетърпение чака да приключи успешно сезона тук и да отиде до родния Сенегал, след което със съпругата си заминават за няколко дни в Португалия. Кристина ще остане там, за да роди, а Бадара се връща обратно, за да се включи в подготовката на Етър. Няма съмнение, че отборът ще остане в Първа лига. Разчита, че през оставащите мачове ще задмине рекорда на Кислов, от който го делят само две попадения.

 

БЛИЦ