-
-
След два сезона под шапката на „Първа лига“ е логично да бъде направен анализ на формата на шампионата. Успешен ли е той? Вдигна ли се зрителският интерес към футболния продукт? Удачна ли е новата формула на шампионата? По-качествен футбол ли се играе по българските терени? Какво беше качеството на българското съдийство за тези 2 години? И най-важното – за тези 2 години БФС спази ли своите първоначални изисквания, принципи и критерии?
В самия шампионат 2017/18 не се случи нищо изненадващо и непредвидено, Лудогорец стана за седми пореден път шампион на България, а ЦСКА-София и Левски се боричкаха за второто място.
Малко след като „А“ група остана с 9 отбора, от БФС започнаха масова кампания чрез медиите за реформи в българския футбол, сондажи за нов формат на първенството, провеждане на анкети сред професионалните футболни клубове, свикване на работни срещи и наемането на холандска фирма, която да изработи формулата за провеждането на новия шампионат, взаимствана от Белгия и Дания.
От футболния съюз обещаха да са безкомпромисни при лицензирането на стадиони и твърдо заявиха, че ще допуснат отборите да домакинстват на своите съоръжения, ако отговарят на минимални критерии за добри терени и осветление. Обещан беше финансов и строг мониторинг на всички клубове от Първа лига.
Реши се, че „А“ група ще се нарича Първа лига и към останалите 9 отбора от елита – Лудогорец, Левски, Берое, Славия, Локомотив Пловдив, Черно море, Ботев, Пирин и Монтана се прибавят още 5 – Дунав (единствен от всички новаци в групата, спечелил си правото да се състезава в най-високото ниво на футбола в България по спортно-технически критерии, като шампион на „Б“ група за сезон 2015/16),Верея (Ст. Загора), Локомотив (ГО), Нефтохимик (Бургас) и ЦСКА-София.
Получи се като един вид обществена поръчка с предварително зададени критерии и тотално неясен подбор на отборите.
В средата на юли 2016 стартира експериментът Първа лига, цялата схема беше подкрепена от държавата чрез Министерството на младежта и спорта в лицето на министър Кралев. Шампионатът започна повече от странно, като голяма част от отборите домакинстваха в други градове на лицензирани стадиони.
Локомотив ГО приемаше своите опоненти в Пловдив на „Лаута“, Монтана „домакинстваше“ в Ловеч, Черно море в Каварна, Дунав в Разград, Славия играеше мачовете си на националния стадион „Васил Левски“, ЦСКА-София също изигра едно домакинство на националния стадион, а Верея изигра едно-две домакинства на стадиона на Берое.
Върхът на сладоледа беше, че в първия кръг на сезон 2016/17 пловдивското дерби между Ботев и Локомотив се игра в… Бургас. С тези (не)домакинства рязко спадна и без това слабата посещаемост на българското първенство. А феновете се превърнаха в участници в „Хора, пътища, автомобили“.
Вторият сезон на Първа лига, наблъска цели три отбора да домакинстват на националния стадион – Славия, Витоша и Септември, плюс мачовете между Левски и ЦСКА-София и това доведе единствено до видимо понижаване на качеството на тревната настилка на най-голямото ни съоръжение.
Ще избегна да разяснявам надълго и широко схемата на шампионата, понеже считам, че читателите вече са наясно със схемата на провеждане на Първа лига и разтягайки отново дългия локум, особено на втората осмица, бих ги отегчил сериозно.
Ще акцентирам на това, което предложи новата система на провеждане на шампионата. Мнението ми е, че експириментът с първата шестица проработи много повече от този с т.нар втора осмица.
В последните два сезона в първата шестица се събраха, може би, най-добрите отбори в лигата за сезона (с изключение на Верея) и се получиха завързани и интересни мачове в топ 6.
Имаше и сериозни съмнения за тото мачове във втората осмица, но според БФС и Комисията по етика и феърплей, всичко е в рамките на допустимото.
Големият недостатък е, че и в двете състезателни кампании борбата за титлата беше изяснена доста преди последните кръгове на шампионата.
Особено през сезон 2017/18 ясно се забеляза, че в края на редовния сезон поне oдва отбора отказаха да се борят за шестата позиция и предпочетоха да се състезават във втората осмица, целейки се в седмото място, даващо право за евробараж.
Нелогично изглежда седмото място да дава право на плейоф срещу третия или четвъртия, вместо това право да е за четвъртия или петия, но след всички попълнени лексикони и анкети от футболните хора в България, се стигна до този ужасен системен бъг.
Очаквано – футболът, който предложи реформираната лига с нищо не се различаваше от този, който гледахме през последните години в „А“ група.
Валентин Железов, Георги Кабаков, Волен Чинков, Станислав Ставров, Петър Костадинов, Баялцалиев, Ангел Ангелов, Никола Попов… Нямаше съдия който да не сгафи сериозно. Главни, странични и ненужните помощници зад вратите грешаха почти всеки кръг. Неотсъдени дузпи, измислени дузпи, пресилени картони, спестени картони, голове от засада, редовно отменени голове…
Нито съдийският ментор Марк Бата, нито смяната на шефа на съдийската комисия помогнаха качеството на съдийството в България да се повиши.
Волен Чинков отсъди „невидима“ дузпа за Лудогорец срещу Септември и беше изхвърлен от футбола за „неопределен период“, но само след около месец роденият в Кубрат рефер беше върнат в нарядите, а в края на сезона и възнаграден да ръководи горещия мач между Левски и ЦСКА-София.
Правиш мега гаф, давайки несъществуваща дузпа в 94-тата минута и след 3 месеца те възнаграждават да свириш най-напечения мач в Първа лига. Това назначение на Волен Чинков показа ширещата се безпринципност и некадърност в съдийските среди. А може назначението на Волен е било един вид награда за добре свършена работа в Разград?
Успя ли БФС да бъде безкомпромисен и налагайки своите принципи, изисквания и критерии? Категорично – НЕ! НЕ, НЕ и НЕ!
Със започването на втория сезон на Първа лига всички изисквания бяха заличени, позволи се на отбори да домакинстват на своите стадиони в светлата част на деня, без да притежават осветление. А нали наличието на осветлението беше критерий, поради който много клубове не получиха лиценз и приемаха съперниците далеч от своя град?!
Какво стана с финансовите изисквания за банкова гаранция от 1.5 млн лева за всеки един участник в лигата? Нищо! Още от първия сезон няколко отбора редовно бавеха заплати и премии на играчи, треньори и клубен персонал.
Превърна се в навик футболисти на Верея, Пирин и Локомотив Пловдив да мърморят за неизплатени възнаграждения.
А финансовият мониторинг го нямаше никакъв!
Принципите, изискванията и финансовият мониторинг на БФС и разните им комисии бяха само на думи, да се хвърли прах в очите на хората и да се предложи уж нов продукт в лъскава опаковка, но със същата ръждива, въшлива и заразна вътрешност и сърцевина.
Целта на играта беше да се вкара ребрандираният отбор на ЦСКА-София. Но не се съмнявам, че централата и държавата щяха да предприемат същите или сходни действия, ако в ролята на „червените“, беше изпаднал техният най-голям съперник в синьо.
Поредната промяна и реформа, дирижирана от БФС, е нищо повече от една нагла подмяна, която няма нищо общо с духа и традициите на играта.
Експериментът „Първа лига“, завърши преди да е започнал, понеже беше подмолно заченат и за съжаление се роди поредният уродлив, безпринципен, жалък и корумпиран „Франкенщайн“.
За съжаление, това е начинът на работа на футболната централа.
Боби и сие са си бетонирали мястото във футболния съюз, потупвани приятелски по рамото от държавата, а боклуците сътворени от футболните управници биват заметени набързо под килима.
Но рано или късно килимът ще трябва да бъде вдигнат и отпадъците, намерени под него, няма да сa се разградили или магически изчезнали.
Автор- Пламен Левенски
Източник- Уебкафе
