-
-
Трудно е да разбереш публиката на Левски. Тази пролет на мача с Ботев, когато бе отбелязана 75-годишнината от рождението на Георги Аспарухов, на едноименния стадион бяха дошли необичайно малък брой зрители. След това на финала за купата над 30 хиляди души отидоха на „Васил Левски“, после посещаемостта пак отбеляза спад, като се очакваше последният мач за сезона да е с рехаво изпълнени трибуни. Въпреки че на 24 май се чества рожденият ден на клуба и двубоят с Черно море бе като финал на сезона и същевременно мачбол за Лига Европа, изненадата бе факт. Много от зрителите на „Герена“ се оглеждаха наоколо и като че ли не вярваха, че има хора, повече от очакваното. Все пак бе неработен ден, а и началният час на мача бе доста късен. Така че 5-6 хиляди по трибуните, това бе добре.
При доста поизбледнелите критерии относно какво трябва да е и как е в момента Левски като клуб и като отбор, публиката отиде на стадиона и за да пусне една сълза за Роман Прохазка, и за да изпрати отбора във ваканция.
В тази игра важното е да плачеш. Вчера губиш, днес побеждаваш, важно е да си на стадиона и да си част от играта, да продължиш да живееш с футбола. Няма значение коя част на сезона е, колко е важен мачът и кой е съперник. Това е идеята да си влюбен в този спорт. И в своя си отбор. Стой си на стадиона и подкрепяй любимия си тим. Отсъствието ти от стадиона не е решение на проблема.
Вижте Англия, вижте Германия и други футболни зони. Шампионът е един, но стадионите и на останалите са пълни. Невинаги ръководство, треньор и отбор се харесват на привържениците. И там има спорове, и там има спекулации, и там има разногласия. Но няма празна седалка на стадиона. Нима си мислите, че Жозе Мауриньо не е разделил феновете на Манчестър Юнайтед, които са готови денонощно да бранят тезите си на „той е нашият човек“ и „колко пари още да изхарчи, че да играем атакуващо“? Но когато има мач, всеки облича екипа с емблемата и отива на „Олд Трафорд“.
Трябва така да стане и с Левски, въпреки че половината от публиката смята, че „този италиански пенсионер не е за нас“, а другите са сигурни, че „Делио ни вдигна и ни подреди, нека остане“, като, общо взето, Спас Русев също е дискутируема фигура като собственик и оперативен ръководител. Така че многото публика на мача с Черно море със сигурност бе приятна изненада за самите фенове на стадиона. А сигурно и тези, които са останали пред телевизорите, са се ядосвали защо не са отишли на „Герена“ да си изкарат добре.
Когато има публика, има футбол, който произвежда сълзи. Останалото е живуркане. Левски доказа, че се опитва да не живурка, а да живее. Слаб или силен, Левски си е Левски! Вълнуващ, непредсказуем, потъващ, избухващ, но Левски!
И въпреки че на баража с Черно море имаше моменти, при които европейската квота на сините бе под голяма въпросителна, подкрепата от трибуните не спираше. Куриозно или не, Божидар Митрев за втори пореден сезон класира Левски за Европа. Преди година бе герой на дузпите с Верея, а сега при 2:1 за Левски и натиск на Черно море той спаси стопроцентово положение. Божката трябва малко да помисли за особеностите на синята психология, преди пак да се опита да потроши тунела откъм сектор В. Това са хора, които отиват на стадиона не за друго, а защото обичат Левски. И винаги имат право на мнение, особено що се отнася за случаи като неговия. Да, той пак ще изпуска топката, но и пак ще прави суперспасявания. Така и отборът пак ще има моменти като началото на второто полувреме с Черно море, когото варненци доминираха, но ще има и такива, при които феновете са на крака и не спират да пеят.
А варненци, които могат да отчетат сезона като сравнително успешен, имаха два избора за този мач. Или да стартират отворено, както стана на „Лаута“, където получиха ранен гол, или да са по-капсулирани. Е, нямаха късмет да копират Славия и все пак превключиха на друга скорост и започнаха да държат топката, да разиграват в средата и в половината на Левски, но сините бяха тимът с повече майсторство. Черно море все пак, въпреки прекалено дългата суша без победа у дома, успя да докара нещата до пряк мач за европейска квота. И вероятно, ако варненци бяха пo-смели, щяха да постигнат целта си. Левски бе затрудняван от много отбори този сезон. Илиан Илиев добре знае къде са слабите места на сините и като че ли трябваше сам той да си повярва повече.
Желю Станков/ „Тема спорт“
