-
-
Софийският градски съд прекрати делото по иска на Любослав Пенев за отмяна на избора на Борислав Михайлов за президент на БФС по време на конгреса на 16 февруари. Искът на Пенев е обявен за недопустим.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 11.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито заседание на единадесети май две хидяли и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 372 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искане от името на Л.М.П. срещу Б.Ф.С.. В исковата молба се твърди, че ищецът е редовно регистриран кандидат за президент на БФС. В обосновка на правото си на иск ищецът се позовава на Решение № 81 от 25.04.2017 г. по т.д. № 536/2016 г. на ВКС, ІІ ТО.
В отговора по исковата молба от името на ответника се оспорва процесуалната легитимация на ищеца като е застъпен довод, че цитираното решение не разширява, а стеснява кръга на легитимираните лица да атакуват решението на висшия орган на сдружение с нестопанска цел. Застъпена е теза, че качеството редовно регистриран кандидат за президент на БФС не се включва сред описаните в чл. 25 ал. 6 от ЗЮЛНЦ. Иска се производството да бъде прекратено.
Предявеният иск е недопустим.
Регламентирайки свободата на сдружаване законът утвърждава и условията за намеса във вътрешноорганизационния живот на сдружението. Формираната и изразена воля от висшия орган на сдружението обвързва всички негови членове и останалите органи. Ограниченото обвързващо действие на този акт логично ограничава и лицата, които могат да поставят под въпрос легитимността на взетото решение и това са членове на сдружението или на негов орган. Извън кръга на непосредствено обвързаните от постановеното решение за оспорване легитимността на взетото решение е овластен единствено прокурорът – арг. от чл. 25ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Ищецът не твърди да е член на сдружението Б.Ф.С..
Качеството член на орган на сдружението възниква с делегирана компетентност от овластения за целта орган на самоуправляващата се организационна единица. Процедурата по номинация е предпоставка за придобиване качеството президент на БФС – представителен и изпълнителен орган на сдружението според устава. То бива придобито обаче едва с взето решение от Конгреса – чл. 36 ал. 1 т. 3 от устава. Следователно, не е налице и така визираното от закона качество.
Както е имал повод да посочи и Върховният съд в цитираното от ищеца решение № 81 от 25.04.2017 г. по т.д. 563/2016 г., ІІ ТО, легитимацията за прокурора произтича от ангажимента му да се намеси, когато решението засяга обществен интерес. От тази гледна точка съдът споделя наведения в отговора довод, че това решение не разширява, а подлага на стриктно тълкуване нормата на чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ. С право на иск за отмяна решение на върховния орган на сдружение с нестопанска цел има само лице, което се намира в членствено правоотношение, член е на негов орган или от прокурора, ако твърди по същество решението да засяга обществения интерес. Едва при наличие на тези обстоятелства съдът е овластен да прецени проявили ли са се твърдяните факти и опорочават ли взетото решение.
Нормата на чл. 124 ал. 3 ГПК обуславя властта на съда да се намеси в гражданско правоотношение от изрично предвидена в закона възможност. Израз на това правило е и ичерпателното изброяване на лицата, легитимирани да оспорят решението на върховния орган на сдружение с нестопанска цел. На свободата на сдружаване кореспондира ангажиментът на всички останали, включително и на съда, да зачетат формираната воля. Израз на този ангажимент е и задължението за съда да отгаже да изследва законосъобразността на решението по почин на гражданскоправен субект, който не е част от сформираната общност. Искът по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ е предвидено от закона средство за обезпечаване законосъобраното развитие на вътрешноорганизационния живот на самоуправляващата се общност. При положение, че ищецът не е станал част от нея, било то й посредством припознат потенциал да я управлява и представлява, няма зачетена от закона причина да оспорва решението.
За пълнота следва да се посочи, че по въпроса за липсващата легитимация на кандидат за прецидент на БФС да оспори осъществен избор е формирана съдебна практика с определение от 07.12.2009 г., по гр. д. № 55/2009 г. на СГС, ТО, VІ – 14 състав, потвърдено с определение № 1203 от 12.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1039/2010 г., ГО, VІІ състав на Апелативен съд – София. По изложените вече съображения настоящият състав не намира основание да се отклони от нея.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 372/18 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщението.
При упражняване на тази процесуална възможност следващата се държавна такса е в размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – София, а доказателство за това да бъде приложено към жалбата. Неизпълнението на това задължение е основание за връщане на частната жалба.
