-
-
Футболният агент Николай Жейнов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През 90-те години Нефтохимик летеше из футбола ни като бяла лястовица. Именно в първите години след демократичните промени започна ерата на Христо Порточанов, а с нея стартираха и проблемите на софийските грандове. Още преди този период в „Нафтата“ играеше едно талантливо бургаско момче, което обаче се беше родило рано за успехите на своя клуб. Размина се с футболната слава, но пък се оказа навреме на пистата на една нова за страната ни през 90-те години дейност – тази на футболния мениджър. Във времето Жейнов си отвоюва доверието на шефовете на родните футболни клубове. И неслучайно в почти всички отбори от елита има играчи или треньори, на които той е агент.
– Здравейте, г-н Жейнов! Как сте в този силен трансферен период?
– Добре съм, не се оплаквам. Естествено под напрежение, защото почна трансферният период. Вече съм в свои води.
– Трансферният период наистина е в пиков момент. По колко пъти на ден ви звъни телефонът и лесно ли човек може да се свърже с вас по това време на годината?
– Често е имало случаи, в които съм имал до 97 неотговорени повиквания. След това се опитвам да се обадя на всеки един. Понякога ме питат колко ми държи батерията на телефона. Но как да отговоря – не е като да се обадя по пет пъти на ден на майка ми, на жена ми и на дъщеря ми, тогава може и три дни да изкара…
– Имат ли българските клубове пари за трансфери тази година или продължава да се залага на свободните агенти?
– Водещите клубове в момента – Лудогорец, ЦСКА и Левски имат заделени пари за трансфери. Хубаво е, че президентите разбират, че не всеки път могат да намират добри футболисти сред свободните агенти. Но трябва да отбележа и че не всеки свободен играч е лош футболист.
– Да, обаче има една шега – когато даден клуб разбере, че играчът е свободен, казва: „Абе, вземи го ти.“
– Но при някои идват по три-четири клуба и тогава той избира. Има ги и двата варианта. Не бих казал, че всеки един футболист с трансфер е добър, но същевременно има доста добри играчи, на които им изтичат договорите. Въпрос на информация е.
– Какво е най-важно при един трансфер – най-вече желанието на играча или на клуба?
– За да има сватба, трябва и двете страни да са съгласни. Обичам да казвам, че понякога има много малки детайли, които влияят на трансферите. Не е само клубът да го иска и футболистът да желае да отиде. Има много фактори, включително съпругите на играчите, родителите. Има случаи, в които съм правил трансферите с жените. Съвсем сериозно – футболистът пристига със съпругата си и тя казва: „Сега ми обяснете на мен, него го оставете.“
– Какви футболисти се търсят най-вече от българските клубове?
– Всички търсят евтини футболисти, без пари, които да получават малки заплати, на добри години и да ги продадат след това за много голяма сума. Това е в кръга на шегата, но естествено се търсят най-вече офанзивни играчи, градивни футболисти, които могат да направят разликата в клубовете. Повече се търсят плеймейкъри, централни нападатели, крила.
– Напоследък за журналистиката не се чуват много добри думи, но така е и за мениджърството. Някои даже го определят като „мръсен бизнес“. Доколко е така?
– На едно събиране на ФИФА в Аржентина преди много години Сеп Блатер каза, че „това е необходимото зло на футбола“ и че „без тях не можем да живеем“. Факт е, че има много нови агенти и хора, които се опитват да се занимават с тази професия, като имитират дейност. И при нас, агентите има много измамници. За жалост те ощетяват клубовете и футболистите.
– Тайна ли е на кой от столичните грандове сте привърженик – ЦСКА или Левски?
– Аз съм родом от Бургас и баща ми е основател на Нефтохимик.
– Работите и с двата клуба – колко футболисти са минали през вас до сегашните състави?
– Повече от десет са.
– Какво да очакваме от грандовете през това лято?
– Надявам се да направят една добра селекция, тъй като и двата отбора се нуждаят от футболисти, които да засилят ако не конкуренцията, то да бъдат играчи, на които ще се разчита както в Левски, така и в ЦСКА. От близките ми контакти и с двата клуба знам, че работят усилено. Надявам се да изберат най-доброто към момента, което може да им се предложи и отговаря на техните изисквания.
– Вече две десетилетия сте в бранша – повече коректни или повече некоректни са собствениците на клубовете с мениджърите?
– Не е тайна, че ние, агентите много си говорим и знаем кои клубове са некоректни. Много агенти разполагат с информация, която няма как да прочетеш или да я видиш. Факт е, че няколко отбори в Турция сключват бомбастични трансфери, а след това по начина на ЦСКА, изчезват в небитието. Навсякъде в Европа има клубове, които не са с добър имидж и репутация или работят хора, които скачат от клуб на клуб. Не искам да цитирам точни имена, но повярвайте ми – не са малко. Неслучайно наскоро имахме среща във Футболния съюз. Самата Европейска асоциация на футболните агенти беше казала, че агентите са вид стожер на честността и на коректността. Като имаш добра информация, лесно може да оперираш и да помогнеш на единия и другия клуб, както и на състезателя.
– Ще си позволите ли да кажете с кой собственик сте работил най-добре и с кого сте имал най-сериозни проблеми във времето?
– Проблемите започват, когато трябва да си получаваш парите. Това е като верую, но вече сме оперирани, очакваме го и го знаем. Няма собственик, с когото във времето да съм бил в лоши взаимоотношения. Като почнах и с г-н Божков бях в много добри отношения и съм правил трансфери в ЦСКА, и с Тодор Батков, и с Димитър Борисов, и с Кирил Домусчиев… Няма човек, с когото да имам непреодолим конфликт. Още повече, че винаги моята дейност е да донеса вид определени средства за клуба. Когато те ги получат, тогава ми дължат комисионна. Тоест клубът първо си е получил парите и след това трябва да ти плати за твоята дейност.
– Във футбола се говори, че през 90-те години мениджърите са били заплашвани от босовете заради провален трансфер. Имате ли да ни разкажете нещо по този въпрос?
– Не само през 90-те години. (смее се) Имал съм такива случаи. Ще ви разкажа един, за който не знам доколко се отрази в България. Когато Рабех си замина от Анжи (Махачкала), макар че съм в много добри отношения и в момента със спортния им директор, той ми се обади по телефона и каза: „Ти ни излъга, че този футболист ще остане.“ Имаше подписан договор, но истината е, че са имали малък конфликт в съблекалнята между треньора и играча. След това си е взел багажа и си е заминал. Спортният директор ми се обади и ми каза: „Ники, имаме проблем, а ако ние имаме проблем и ти ще имаш проблем.“
– Кой е най-трудният ви трансфер?
– Аз лесни нямам. Не се сещам за трансфер, който да съм го направил за два-три дни без никакви усложнения. Недоразбирането е от страна на клубовете или от хората, работещи в тях. Има хора, които не разбират материята. Имал съм случай -продаваме футболист в Китай и два дни коментираме всички точки по договора. Подписваме го, имаме гала вечеря, защото бе с висока трансферна сума и високи условия за футболиста. Всички са доволни и на сутринта в 9 часа идва един господин и казва на вратата: „Шефът иска ако можем да променим две точки, защото не сме ги разбрали.“ Как да ги разбереш, като не разбираш нищо от този бизнес?
– Казват, че с китайците много трудно се преговаря.
– Да, защото понякога не дават израз на чувствата си. Не можеш да разбереш това добро ли е или лошо.
– Как се насочихте към мениджърския бизнес?
– Не знам доколко ще го приемете сериозно, но 1997 година имаше една електронна игра, в която купуваш и продаваш футболисти. Не е тип ФИФА, а „Чемпиъншип Мениджър“. Дотолкова се бях вманиачил, че стоях по ден и половина в клуба да играя. След това един мой приятел ми предложи да представляваме един футболен агент, който лека му пръст преди шест-седем години почина. Почнах да работя като вид помагач в една фирма четири-пет години. Продължих да се занимавам сам, тъй като си бях направил страшно голяма мрежа, която започна да дава своите плодове. Предложи ми вместо да работя за него, да станем партньори. Но първите четири-пет години бях помощник, за да науча какво се случва. След това ми се отдаде възможност да взема лиценз от Футболния съюз през 2000 или 2001 година. Горе-долу 20 години се занимавам само с това нещо.
– Кой беше първият ви трансфер?
– Един футболист в Италия в отбора Вис Пезаро през 1999 година.
– През зимата Анталия става като втора родина за вас. По колко мача гледате на ден и по колко футболисти следите?
– Истината е, че през последните 15 години само един път съм пропуснал да отида в Анталия. На ден максимум съм гледал 4-5 мача от сутринта до вечерта. Там се събират много руски отбори. В началото на годината идват всички турски тимове на подготовка. Поради тази причина близкият контакт с много от отборите е много важен. Не е само Анталия, също в Испания и в Кипър. Отсъствам не по-малко от месец и половина – два. Един от най-кратките ми периоди беше 45 дни, но съм стоял до 3 месеца без да се прибирам. С жена ми смятахме колко пъти съм празнувал 14 февруари с шофьора ми и асистента ми в Анталия. Бяха малко повече години, отколкото сме заедно…
– В българския футбол „комисионна“ стана като че ли „мръсна дума“. Защо?
– Защото се изродиха много хора – търтеи или кърлежи, които са прилепени към футбола. Те не правят никаква дейност, а само питат за комисионни. Много пъти след като съм говорил със собственици на клубове, когато им казвам какви са моите условия и по какъв начин работя, те отговарят, че за тях това е приемливо. Но когато преди теб е минал някой човек, който е „овършал“ президента, той казва: „Абе аз давам едни пари, но какво се случва, за какво и на кого ги давам?“ Въпросът е кой е минал преди теб и какво се е случило.
– Да се върнем и към старата ви любов – Бургас, който остана без професионален футбол. Как ви звучи това?
– Тъжно най-вече, тъй като съм от Бургас, преминал съм през юношеските формации на Черноморец, след това в мъжкия отбор на Нефтохимик, баща ми е един от основателите на Локомотив (Бургас), чийто приемник е Нефтохимик. Тъжно е, защото такава голяма област има възможност да издържа един отбор в „А“ група. Лично според мен кметът и общността не разпознават хора, които могат да ръководят футбола. Финансите са налице, но когато педи това е имало хора, които по някаква причина са злоупотребявали дали с положението си или с нещо друго… Обичам да казвам, че е по-добре да назначите умни и мързеливи, отколкото глупави и работливи хора, защото те нанасят страхотни вреди, които след това трудно се поправят. Вижте колко отбори има – Созопол, Поморие, Несебър, Нефтохимик, Черноморец… Самата общност е футболна, но има недоразбиране между футболните хора. Няма обединител, който да седне и да се загърбят изцяло личностните дрязги, за да може да се получи добър проект.
– Има ли човек от родния футбол, с когото не искате никога да се срещате?
– Не, няма такива хора, но остава огорчението, когато някои хора, криейки се зад емблемата на някой клуб, използват клуба за разчистване на лични сметки. Когато всичко мине и след четири-пет години ги срещнеш на улицата, ти казва: „Извинявай, но нали знаеш как беше…“ Този отговор мен лично не ме удовлетворява, защото никой не ти прави лошо без да иска. И в чужбина съм имал много спорове със спортни директори, но в България разчистването на личните сметки понякога става за сметка на клубовете, а най-губещи са президентите.
– Казват, че мениджмънтът е най-слабото място на българските клубове. Бихте ли сменил професията и да станете функционер в някой клуб или в Българския футболен съюз?
– Имал съм предложения от два от водещите клубове в България да заема определен пост. Ако трябва да съм честен, организацията в клубовете понякога не е на нужното ниво. Да, наистина има много млади хора, които мислят, че лесно могат да управляват и че това е вид детска игра. В една от срещите ми с Фабио Капело го попитах: „Как влизаш в съблекалнята на Реал (Мадрид), като вътре има 23 много богати и известни футболисти? Как се справяш с това нещо?“ И той ми отговори така: „Като вървя в тунела, отивайки към съблекалнята, усещам адреналина, който излиза от нея. По някакъв начин трябва да намеря начин как да ме слушат като ръководител, да изпълняват каквото искам, но и същевременно да стоя на дистанция.“ Може би тук е разковничето. В българските клубове трудно се намират хора, които да знаят какво искат и как да го постигнат.
– За финал нещо лично – как почивате, остава ли ви време за това? Съпругата вижда ли ви през лятото? Може ли вече сама да направи трансфер?
– Със съпругата ми вече 28 години сме заедно и е претръпнала. Наясно е с естеството на работата ми и е свикнала. Аз съм дайвър, но от повече от две години не съм ходил да се гмуркам. Аквариумът в офиса ми напомня за Червено море. Имам английски булдог и разходките с него много ме успокояват. Изпитвам удоволствие като седна в градината или в природата с жена ми. Обичаме и да ходим на море и да се разхождаме с яхти.
