Бургаският треньор в Славия пред KS: Тук за първи път усетих какво е да бъдеш уважаван и да оценят работата ти!

- -

Георги Стоянов понастоящем е треньор на вратарите в Детско-юношеската школа на Славия, въпреки че е едва на 25 години. KotaSport.com се свърза с бившия вратар на Черноморец, който говори по доста интересни теми – как се чувства на „Овча купел“, как се е стигнало до назначението му там, какво му е мнението за случващото се в бургаския футбол, както и по неговите думи за една от най-големите му грешки на терена.

Здрасти, Жоро. Как си и къде те намираме?

Здравей. Благодаря, много добре. Намираш ме на стадион „Славия“. Подготвям се за тренировка.

В момента си треньор на вратарите в една от най-добрите български Детско-юношески школи в България – тази на Славия. Как се чувстваш там?

Ооо, да, безспорно. Фактите говорят. Вижте колко млади играчи просперират и се залага на тях не само в България ,а и в чужбина.

Чувствам се много добре. Обучението не е само на младите, а вече и като треньор всеки един ден се учим взаимно. Научаваш много нови неща, защото материята като треньор е много различна. Имам късмета да работя с добър специалист и колега – Николай Чавдаров.

Има ли талантливи вратари в „бялата” школа, които след време да са достойни заместници на ветерана Георги Петков?

Има много доста млади играчи, които се трудят много всеки един ден и рано или късно трудът ще им бъде възнаграден. А и имат за пример такъв невероятен вратар като Георги Петков, от когото могат само да се учат.

Как всъщност се стигна до преминаването ти на „Овча купел”?

Доста бързо се случиха нещата като започнах в Славия. Имах разговор с директора на школата Владимир Иванов. Разбрахме се доста бързо. Много съм благодарен на всеки един в този клуб, защото реално тук за първи път усетих какво е да бъдеш уважаван и да оценят работата ти!

Да те върна към родния Бургас. Следиш ли какво се случва с футбола в града?

Честно казано следя какво се случва от медиите и понякога се чувам с приятели, които сме играли заедно. Много е жалко това, което се случва в такъв голям град и то футболен – да няма отбор в Професионалния футбол.

Последният отбор, за който игра – Черноморец, спечели по категоричен начин промоция в Трета лига. Успя ли да гледаш баража и въобще мнението ти за случващото се при „акулите”?

Да, действително това е последният отбор, в който се състезавах. Много се радвам, че има възраждане и сериозни цели. Но дано не са само те. Бургаския футбол заслужава силни отбори, както е било и едно време.

Няма как да не те върна към една неприятна случка със синята фланелка. По време на един от двубоите ти си хвърли ръкавиците и напусна по средата на мача. Това всъщност беше и последният ти мач за Черноморец. Какво провокира тази твоя реакция?

За съжаление го направих това, което може би е една от най-големите ми грешки.

Съжаляваш ли за постъпката си?

Абсолютно. Много импулсивно и емоционално решение, за което цял живот ще съжалявам. Може би сега е точният момент, в който искам да се извиня на всички, свързани с този клуб – играчи, треньори, ръководство и фенове. Както се казва, всеки се учи от грешките си и затова поднасям своите най-искрени извинения към тях!

Можем ли отново да те видим на стадион „Черноморец” – било като вратар, било като техен треньор?

Ооо, дали ще ме видите, не знам. Времето ще покаже. Аз съм бил юноша на този отбор и с радост бих помогнал винаги. Като футболист със сигурност вече не. Да съм треньор ми доставя по-голямо удоволствие, а и се чувствам по полезен. А и съм се учил от много добри треньори, в лицето на Еролин Кючуков, Тодор Попов, Боян Андонов, Тихомир Тодоров… Не искам да ги изброявам всички, за да не пропусна някого. От всеки един съм научил по нещо.