Полачек – бодигардът на „синята“ врата

0
martin polacek 1
- -

Най-новото попълнение на Левски Мартин Полачек с фигурата си напомня по-скоро на бодигард на дискотека отколкото на вратар. Въпреки че по-голяма част от кариерата си е прекарал по терените на Чехия и Словакия, където става шампион със Слован Братислава, най-голямо развитие досега претърпява в полския Заглембие Любин, където за два сезона и половина изиграва 87 мача.

Словакът много обича историята, особено периода на древния Рим. „Когато през 2014 г. спечелихме шампионската титла на Словакия със Слован Братислава, клубният фотограф направи фотосесия на отбора. Аз избрах да се облека като гладиатор. Гладиаторите са били воини, които са били в състояние да посветят живота си в името на победата. Аз също всекидневно тренирам и давам всичко от себе си, за да мога по време на мача да бъда като гладиатор – силен, смел и с бърз рефлекс“, споделя Полачек.

Когато е на седем години, родителите му го завеждат на тренировка в родния Прешов. В първия си мач Мартин играе като нападател. „След мача запитах баща ми какво мисли за моята игра? Отговори ми, че за мен ще е по-добре, ако застана на вратата… Той е бивш вратар, брат ми също е вратар, така че това при нас е семейна традиция“, спомня си той.

През юли 2015 подписва тригодишен договор с полския Заглембие Любин като свободен агент. „Взеха ме за втори вратар, но треньорите ми обещаха, че ако съм във форма, ще получа своя шанс. И животът написа Този сценарий“, разказва Полачек. В мача от 15-ия кръг срещу Висла Краков титулярът Конрад Форенц получава червен картон и тогава словакът заема мястото му, което повече не отстъпва.

Интересно е да се спомене, че високият 198 см и тежащ около 100 кг мускулест вратар е най-силният футболист на поста си в света. Това е според създателите на играта FIFA 16. „Именно тази сила ми помага да доминирам при центриранията, а високият ръст ми дава голямо психологическо предимство в двубоите със съперниците“, твърди Полачек.

През есента на миналата година в Заглембие Любин е съотборник с нападателя на Лудогорец Якуб Шверчок. Двамата винаги ще помнят мача от втория кръг на полската Екстракласа на 24 юли 2017 срещу Шльонск Вроцлав, когато Шверчок вкарва победния гол за 1:0 в 90-та минута, а Полачек е избран за „Играч на мача“, което по-късно му се случва още няколко пъти.

На тренировките на Заглембие Полачек ходи с колело. „Полската Екстракласа въобще не може да се сравнява със словашката лига. В Полша нивото на футбола е много по-високо, има много красиви стадиони и мачовете предизвикват голям интерес. Когато играехме с Висла в Краков, то на трибуните се събираха по 20 000 привърженици. Често се случва толкова хора общо да присъстват на всички мачове от даден кръг в словашкото първенство“, казва вратарят.

Почти двуметровият исполин се отличава не само със своите габарити, но и с личните си постижения като статистика. В полската Екстракласа именно той е на първо място след вратарите при процента на спасени удари. Например в един мач от 33 изстрела на противниковите играчи е спасил 29, което дава 87,9% успеваемост. „Винаги се старая да спасявам колкото се може повече топки, така че моите защитници да имат, колкото се може по-малко работа. Рефлексът ми също не е много лош“, смее се Мартин.

„От лежанка вдигам 135 кг. Целта ми не е да развивам мускулите. За мен заниманията във фитнеса помагат за цялостното развитие на тялото“, обяснява Мартин.

„Фен съм на кросфита – обожавам да тренирам. Преди най-много обичах да вдигам тежести, но в един момент те започнаха да забавят рефлекса ми. Затова напоследък предпочитам да правя упражнения като използвам тежестта на собственото си тяло. Искам да си поправя динамиката, а не да трупам мускули“, обяснява Полачек.

Словакът обича да качва в Инстаграм кратки филмчета, на които показва например как тренира. Веднъж в гората с повдигане на дървени трупчета. Друг път като премята 250-килограмова гума на трактор.

„Способен съм да се справям и да тренирам без професионални уреди. Надявам се, че с това ще мотивирам всеки да работи над собственото си тяло“, казва словакът.

Таня Василева/ „Меридиан мач“