-
-
Цял един отбор на Локомотив Пловдив напуска клуба, съобщи Plovdiv24.bg.
Става дума за детския тим от набор 2008, който до края на настоящия сезон се водеше от треньора Светослав Каламов.
Причината за решението на родителите са действията на директора на детско-юношеската школа на „черно-белите“ Димитър Палазов, а и преместването към друг набор на Каламов.
Ето и писмото на родителите без редакторска намеса:
УВАЖАЕМИ ЛОКОМОТИВЦИ,
Вчера (18.06.2018г.) в една платена медия (а не в официалния сайт на клуба) излезе авто интервю на изпълняващия длъжността директор на ДЮШ на Локомотив Пловдив. В него пространно бе засегната уж неволно темата за децата от набор 2008 на Локомотив. Доста мислихме по въпроса как да отговорим на „интервюирания“, но решихме, че той е далеч под интелектуалното ни ниво и сметнахме за ненужно да отговаряме на човек, чиято същност е в пълен противовес със съдържанието на абревиатурата ЛОКО (за незнаещия директор – Любим Отбор на Културната Общественост).
Той (директорът) доста удобно си е нагласил и въпросите, и отговорите така, че върху децата на Локомотив и върху стореното от тях през годините да бъде хвърлена сянка, без обаче да осъзнава, че черно-бялата общност е изпълнена с хора с висок интелект, които сами могат да си зададат елементарния въпрос -Защо децата на Локомотив решават просто ей-така да си тръгнат от Лаута, мястото което се е превърнало в техен втори дом?
Именно на и само заради локомотивската общност в град Пловдив ще изложим нашата теза, а тя е следната:
Преди около 5 години в една септемврийска вечер няколко невръстни дечица се появиха на Лаута, облечени с черно-бели тениски, с желанието си да направят първите си стъпки в ДЮШ на Локомотив Пловдив. С огромно притеснение те преминаха оградата на малкото игрище и стъпиха за първи път на терена, посрещнати от треньора Георги Недевски. С изключителния си професионализъм за много кратко време той скъси дистанцията и бързо върна усмивките на лицата на дечицата. От този ден нататък малчуганите бяха погълнати от черно-бялата магия и с гордост и радост носеха свещеното райе на душата си, както се казва в едни слова на Големия локомотивец Георги Божилов – Слона.
Заредиха се безброй тренировки, безброй мачове, победите се редяха една след друга, като децата на Локомотив набор 2008 преминаха и границите на България и още на 7 години се изправиха пред огромните предизвикателства да мерят сили с колосите на световния футбол като Байерн Мюнхен, Атлетико Мадрид, ПСВ Айндховен, Уест Хям Юнайтед, Брюж, Фенербахче, Бешикташ и много други, като се стигна до безпрецедентната покана от Бешикташ, който покани набор 2008 на турнир на разноски, поети изцяло от турския гранд. Именно това уважение което бе демонстрирано спрямо черно-белите малчугани свидетелства за високата класа на отбора и добрата работа свършена от треньора им Светослав Каламов.
Разбира се, както винаги се случва в нашите географски ширини, успехите на отбора и треньора не останаха незабелязани от злобния и завистлив човек, към момента изпълняващ длъжността директор на ДЮШ , който е продукт на една друга школа, подвизаваща се в крайните квартали на Пловдив. Воден от лични амбиции да наложи синът си в първия отбор на Локо 2008, той предприе лична война срещу родителите от набора, като изрече купища лъжи, не изпълни нито едно от поетите от него обещания, винаги оправдавайки се с някой друг. За изключително кратко време директорът направи така, че Лаута да го мрази. Скромното ни мнение е, че от назначаването на директора на длъжността в ДЮШ на Локомотив цари невиждан хаос, а аматьорщината и безхаберието са стигнали невиждани върхове. При добро желание всеки може да се убеди в това. Само е нужно да отиде и да поговори, с който и да е родител на дете трениращо в Локомотив.
Безбройните лъжи, лицемерието, наглостта, подлостта, вмешателството в работата на треньорите, завистта и всичко това, което олицетворява същността на директора ни накара да се замислим за бъдещето на децата ни. Тръгнахме да търсим решение, проведохме редица срещи с всички ръководни органи на Лаута, в това число и с президента г-н Крушарски. Навсякъде срещнахме разбиране, като само на едно място останахме неразбрани – в лицето на директора, който без нито един смислен аргумент реши да смени треньора, от чиято работа той (директорът) публично заяви, че е изключително доволен, с млад треньор, който няма почти никакъв опит с работа с деца на възрастта на която са децата от набор 2008, и на който треньор бе поставена безусловната задачата за „качването“ на сина на директора в първия отбор. Е, целта му е постигната.
Именно тези причини, допълнени от насъбралото се напрежение принудиха родители и деца, които буквално до преди няколко дни гордо развяваха черно-белите знамена даже и накрай света и пееха за Локо с цялото си сърце, с болка да вземат решението да потърсят пътя на собственото си развитие, пред опасността да се „обучават“ от хора като лукавия директор.
Ние като родители не можем да оставим съдбата и бъдещето на нашите деца в ръцете на един самозабравил се клоун, който назначава всеки, който се е съгласил да дойде да работи в Локомотив, независимо дали има качества да развие децата или не. Вземането на решения на инат не помага на развитието на школата на Локомотив и точно това се опитахме многократно да избегнем с една единствена цел – децата ни да се развият като футболисти в Локомотив. За огромно наше съжаление завистта на „директора“ надделя над успехите на децата от набор 2008. А наша единствена молба бе децата да продължат да се обучават под вещото ръководство на доказалия се треньор Светослав Каламов.
С това бихме желали да сложим край на тази тема, като се обърнем към директора с думите – Ние сме горди черно бели синове, не си тръгваме от Локомотив, а се махаме от нищожества като теб, които ежедневно показват, че не ги е грижа за децата, като се надяваме твоето време много скоро да свърши, след което ние пак ще се завърнем на Лаута, защото това е нашата съдба.
На последно място искаме да изкажем огромната си признателност и благодарност на Треньора и големия Човек Светослав Каламов, който дари децата ни с безгранична любов и накара всички нас да се гордеем по терените на България и Европа, че сме малка част от черно-бялото семейство – Локо 2008.
Само Локо.
От родителите на ЦЕЛИЯ първи отбор на ЛОКО 2008
