-
-
Австриецът Вили Рутенщайнер – човекът, който е желан от Левски и Израел за спортен директор, призна, че все още не е решил чия оферта да приеме. 56-годишният специалист, който 16 години бе началник на всички национални отбори на алпийската страна, разкри, че води разговори със Спас Русев и заяви, че в момента всичко опира до желанието на семейството му – къде ще предпочете да живее – в София или Тел Авив. Така Рутенщайнер опроверга изказванията от федерацията на Израел, откъдето обявиха, че днес ще подпишат с австриеца за 4 години. Левски пък го чака до дни да започне работа на „Герена“.
Договорът на Рутенщайнер с Австрия бе прекратен, след като националния тим не се класира за световното първенство в Русия. „Като спортен директор носиш отговорност. Но от това, което се случи през последната декада – мисля, че има от какво да съм горд“, каза Вили. Вчера той даде дълго интервю за laolal.at. „Тема Спорт“ предоставя част от него.
Г-н Рутенщайнер, запознати сме, че имате доста оферти. Може ли да разкриете какво ще е бъдещето ви?
– От една страна, имам предложение да стана спортен директор на Левски София, а от друга – да заема същата позиция в израелската федерация. Ще реша през следващата седмица дали да приема някоя от тези оферти.
От какво зависи решението ви?
– Това са две много добри предложения – и тази от Израел, и тази от Спас Русев – президентът на Левски. Разбира се, нещата опират и до условия за живеене и работа, каква е обстановката на място. В момента точно това преценявам. И идва време да взема решение със семейството си -това остава. Дали желаем да отидем в друга страна и да приемем предизвикателството, или не? В момента се чувствам много добре. Започнах свой бизнес, основах компания „Вили Рутенщайнер – спортен мениджмънт, консултации и треньорство“. Направих портфолио за работата си към ФИФА, УЕФА и провинция Горна Австрия. От друга страна – офертите на Левски и Израел са много съблазнителни.
Кое е атрактивното на офертите? Че можете да работите в дългосрочен план?
– И това. Мисля, че ще приема една от двете. Виждам, че независимостта ми е ценена. Мисля, че мога да работя със страст и като надхвърля 60-те. В момента карам 56-ата си година – а нуждата и стремежът ми да работя и да съм полезен са много големи. Задачите в офертите са интересни. В Израел положението е същото, каквото бе преди време с Австрия. Страната в момента е на 93-о място в ранглистата, но иска да е значително по-напред. Лигата, а и правителството, искат добра концепция за развитие. Искат да поемат по пътя на Белгия, Хърватска, Швейцария – точно както ние преди време. Бяха поканили 19 кандидати за поста, в крайна сметка отсяха един – това съм аз. Направиха ми оферта, която обмислям.
Как се справяте в последния месец – смяната на работата винаги предоставя нова възможност, но това при вас сякаш не бе планирано, а по-скоро изненада?
– Наистина е тъжно, че контрактът ми бе прекратен, още повече като видиш къде стои сега австрийският футбол. Да зависиш от класиране или некласиране на световно първенство… Трудно беше. В началото не се чувствах добре. Но после разбрах, че много хора искат да работят с мен. Първата голяма оферта дойде от ФИФА – консултантски договор за 100 дни в годината. Бях на места като Китай, Южна Африка, Тринидад и Тобаго – разширих мирогледа си. Разбрах, че мога да започна бизнес, защото има доста хора, които ми вярват. Пак се почувствах уверен в себе си. Мога да ви кажа, че последната година е най-добрата от живота ми – имах толкова много време за семейството си. Но е време да се завърна към работата.
След толкова успехи с Австрия защо накрая се превърнахте в неудобен?
– Това се случва, когато трябва да взимаш решения. Нека ви дам един пример: Ако отида в Левски или Израел -там има обстоятелства, които искаш да промениш, при това да ги промениш много. Можете да си представите, че не всеки ще крещи от радост от задаващите се промени. Така е навсякъде. А моята професия се основава на това: приемаш предизвикателството и взимаш решения. При това такива, от които често боли. Не е толкова удобно, когато критикувате някого и му натяквате: „Можеш да дадеш повече, можеш да се справиш по-добре“. Това вероятно е причинило проблеми на някои хора.
