Пелето изригна: Кой принизи Левски до такава ниска стойност? Направиха го дребен и провинциален клуб!

- -

Станислав Ангелов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Бившият национал сподели мнението си за състоянието на Левски, който отпадна още в първия квалификационен кръг на Лига Европа от лихтенщайнския Вадуц, подвизаващ се във втора швейцарска дивизия, довело до уволнението на треньора Делио Роси. Пелето изрази доста критики и по повод управлението на клуба.

Здравей, Станиславе! Левски има много срамни моменти в европейската си история, но чак да загуби от съперник от Лихтенщайн… Очаквал ли си това падение?

– Смятам, че нещата са много по-дълбоки и по-сериозни. Отдавна са започнали, а това е просто естественият развой на ситуацията, която се развива в последно време в Левски. Какво значи очаквал? Гледам доста фенски на цялостната обстановка и с голямо разочарование следя последните събития около клуба. За съжаление на никой не му е приятно нашият любим клуб да изглежда по този начин. Има много фактори, които може да се отбележат, да се коментират, но в крайна сметка важен е резултатът.

Може ли да наречем фактор номер 1 Делио Роси? Той ли е в основата на провала?

– Според мен той просто е последствие на редица други събития. Като цяло трябва и бих се радвал клубът да изглежда по друг начин. Определено всички хвърлят вина върху играчите и треньорите, но в крайна сметка тези футболисти не са дошли сами в този клуб, те не се тренират сами, не се пускат сами да играят. Някой трябва да стои с отговорните си решения. В последно време в Левски доста често се размива тази отговорност. Забелязвам, че има хора, които взимат доста голям процент от решенията в този клуб, а ние никога не сме чували за тях. Например имаме председател на Управителния съвет. Всички много добре знаем каква е законовата форма на управление на този клуб, а в крайна сметка не знаем този човек кой е, какъв е, каква му е историята, работил ли е с футбол някога, имал ли е някаква футболна дейност? Ако е имал – какви са му приносите, минусите, плюсовете? Как точно изглеждат събитията около него? И не само той – по принцип в момента в Левски не виждаме изобщо футболна структура. Управляваме го като частен бизнес. Даже на моменти забелязвам неприятно, че доста често се принизяваме, не искам да обиждам никой, но на един малък, дребен и провинциален клуб с решения, действия, постъпки и сигнали, които даваме към феновете… Смятам, че трябва да се разплете тази мрежа и под някаква форма да се види кой ги взима тези решения, кой принизява клуба до такава ниска стойност.

Не е ли изненадващо, че не се знае и кой прави селекцията в Левски? На пресконференцията след мача с Вадуц Делио Роси спомена, че той не знае защо са освободени Панайотов и Прохазка и да попитаме ръководството, което пък казва, че треньорът не ги иска. Въртим се в един омагьосан кръг…

– Забелязах, че в предния трансферен прозорец доста често беше спрягано името на собственика. Лично той преговарял, лично той довел този, довел онзи. Явно човекът е доста на „ти“ с процесите, работил ги е дълго време, има богат опит и се занимава сам. Защо сега не носи отговорност за тези процеси? И не само той! Този клуб има Управителен съвет, там се взимат съществени за клуба решения. Кой носи отговорност за тези решения? Къде е председателят? Как се случват нещата? Когато Иво Тонев беше председател на Управителния съвет, може и да не са се взимали правилни решения, но човекът стоеше с името си, с лицето си, ставаше и говореше. Имаше обществен отзвук на неговите действия. Дали са го нападали или не, но той носеше отговорността. Сега кой носи отговорността? Прехвърляме я на Букарев, на Ангелов, на Делио Роси, на играчите, на феновете, които искали резултати… Как така? Това е исторически значим социален клуб. Той не е нещо дребно и малко, което е незначително. Има много широк отзвук.

Говориш за собственика Спас Русев, но ако той отново каже: „Давам акциите на феновете, оправяйте се.“ – какво ще се случи с Левски?

– С така завишен цялостен бюджет и финансова част на клуба най-вероятно ще фалира. А къде са обещанията, че ще се налагат млади? В крайна сметка някой да носи отговорност за приказките си! После ще кажем, че Пелето лъже, онзи краде или трети, или пети… Е, кой лъже? Този, който дава обещанията, които ми приличат на евтина политическа пропаганда от третия свят! Все едно сме в някаква малка държавица, където ни замазват очите. Дълго време толерантно смятах, че като подкрепям отбора, той рано или късно ще покаже нещо по-добро и имаше голямо уважение от моя страна. Но за момента смятам, че всички хора, които разбираме от футбол, под една или друга форма трябва да кажем това, което мислим. Ама той щял да хвърли акциите… Всеки може да прави това, което прецени. След като си се захванал с нещо, не би следвало толкова бързо да се отказваш при първите неуспехи… Е, добре, няма проблем, но тогава някой може ли да докаже на мен, на вас или на широката общественост, че г-н Русев или който и да е там собственик или управник в клуба в момента не е запознат в какво влиза? Това са хора, които са минали през много видове проблеми, много видове бизнеси и са дълбоко запознати с това, в което влизат. Когато аз бях спортен директор, на първата ми среща с г-н Русев заявих най-откровено, че до три години ще направя печеливш клуба и ще излезе на плюс. И твърдо стоя зад тези думи! Той се обърна на другата страна и каза: „Моето момче, това не е сериозно!“ От този момент нататък започнах да си оправям багажа. Разбрах, че тук явно няма да градим футбол. Как се гради бизнес в днешно време? Ако е кебапчийница – купуваш кебапчета и продаваш. Но ако градиш футбол – той е строго специфичен, свързан е с много различни компоненти – емоции, любов, омраза, изграждане, продукция… Смятам, че всеки, който влиза в този бизнес, трябва да е наясно с тези компоненти. Какъв е продуктът на Левски? За мен продуктът на един клуб са децата. Тези деца ще бъдат потребители, ако не станат футболисти. Значи колкото повече, толкова по-добре. Ако вложим достатъчно средства в този продукт, смятам, че ще излезе по-добър. Има различни начини, по които ние бихме следвали да имаме идеята и желанието да развиваме клуба. Изведнъж господинът каза, че това не е възможно! Защо да не е възможно? Нямаме таланти, нямаме големия клуб, нямаме идеята – какво ни липсва? Дори нямаше продуктивен разговор в тази посока. Има много неща, които в един или друг момента дават резултат. Смея да твърдя, когато бях спортен директор, а Топчо и Букарев бяха помощник-треньори, с по-слаби играчи, с много по-малък бюджет, нямаше никакъв медиен комфорт, който напоследък не знам как и откъде, но е доста добре подкрепен и не го е имало в Левски в последните десет години. Без подкрепа от БФС, защото имахме доста спорни моменти, проблеми с Футболния съюз, имахме дори изявления и желание да сменяме председателя на Съдийската комисия. Много сериозна политика бяхме подели като клуб, защото имахме проблеми в тази посока, а в момента има пълна подкрепа и оттам. С много по-слаби компоненти, се справяхме много по-добре. Три кръга преди края на полусезона бяхме пет точки пред Лудогорец. Но вместо да надграждаме и да градим нещата в правилната посока, ние си мислим, че това нещо не може да е печелившо. Добре, няма проблем. След като това не е печелившо, взимаме друго решение, но кой го взима? Кой излезе и каза, че този така или онзи онака? Не! Говори се – този откраднал, онзи си измислил, трети излъгал… Като се уронва престижът на хората, които по един или друг начин са играли за Левски, помагали са на Левски и са радвали хората в този клуб, нищо добро не ни чака. Например един Добромир Жечев, който има четири световни първенства, е изгонен, обруган, не го викат нито на сбирки, нито на ветерани, нито на нищо. Е, как така! Те знаят ли изобщо кой е Добромир Жечев? Това е единственият българин с четири световни първенства, най-добрият приятел на покойния, за съжаление на всички нас, Гунди. Всички това с лека ръка се захвърля! Никой не обръща внимание, не се коментира, обществено няма никакво значение. Не може така! Този клуб не е кебапчийница и това трябва да стане ясно на всички! Всяко едно решение, което се взима, трябва да бъде изключително далновидно и продуктивно, за да може да радва хората в социален аспект. Според мен заради това са проблемите на Левски в момента.

Ще те върна на мача с Вадуц – нормално ли е капитанът на отбора Божидар Митрев да си тръгне на полувремето и да не се знае дали е заради публика, контузия или е треньорско решение – пак мъгла?

– Компонентите от всичко това, което говорим, се проявяват в един момент. Системата на работа на клуба в последно време е, когато искаме да изгоним някого, просто не го подкрепяме. Започна се от първия ден, в който встъпиха в длъжност новите собственици. Примерно аз като спортен директор съм дал три изключително неблагоприятни за мен пресконференции – доста агресивни журналисти срещу мен, доста добре подготвени, информационно напъващи ме доста неприятно. Когато искат да сменят следващия треньор, не му се взимат играчи и така. Сега е Божката, който ми е приятел, а уважавам всички футболисти страшно много, те са изключителни момчета. Той като не се чувства подкрепен дълго време, пуснали са го на медиите, много са компонентите. В един момент това момче се чувства много несигурно и смята, че когато излезе от състава, е по-добре за отбора, защото не се чувства достатъчно свеж в мисълта си, в концентрацията, в желанието си, в мотивацията си. За да има един футболист добро представяне, психологическият фактор е изключително важен, да не кажа най-важният към днешна дата. В този стресиращ свят, в който живеем, психиката е най-важното нещо. Някой ще каже какво било едно време, но тогава светът беше много приятен, футболистът беше велик, навсякъде където отидеше го черпеха и хората си тръгваха с торбите. Не им трябваха и пари, живееха на върха на пиедестала. Така както и трябва да е. Както в момента е в Германия, Турция, Гърция, Русия, Румъния, както е в почти всички държави. За нас футболисти стана мръсна дума. Какви са били, какви не са били – всеки се оправдава с футболистите, никой не ги подкрепя и не смята, че имат нужда от уважение, от човешки фактор. Не че го оправдавам Божката, но това е моето мнение по въпроса, без да съм разговарял с него. Аз не съм разговарял с Божидар Митрев, който ми е приятел и не го подкрепям в случая. Просто смятам, че всеки един състезател, който не се чувства добре и смята, че не е полезен за отбора, най-нормалното нещо е да каже: „Аз много обичам Левски и в никакъв случай не искам той да страда заради мен, а толкова много хора да са накърнени.“

Казваш, че няма подкрепа към футболистите, но публиката на Левски изтърпя адски много. Първо – десет нулеви години. Второ – преди финала със Славия всички очакваха, че купата ще бъде „синя“, даже предварително бяха сложили шампанското. Трето – всички плюят по Венци Стефанов заради Вадуц, но той е прав, че Левски излиза срещу сервитьори, готвачи, адвокати. Това са ненормални неща…

– Трябва да разграничим нещата. Аз не казвам, че феновете не го подкрепят. Напротив – феновете си го обичат и си го подкрепят. Няма подкрепа вътре в клуба към това момче. Той е пуснат и е раздран вътрешно. В крайна сметка на който му вдигнем мерника, почваме да не го подкрепяме и той рано или късно, дори при първата грешка, започват да го ядат оттук-оттам, почва да се разколебава и на един вратар толкова му трябва. На Божката му стига, че под сурдинка тук-таме се говори. Да, в общественото пространство той е подкрепян, но в София има много левскари на различни нива, от които може да чуеш много точно и ясно разни неща. Дали те подкрепя, какво е положението, как са нещата и накъде отиват процесите.

Как ще обясниш парадокса, че Левски няма спортен директор? Може би дори Вадуц има човек на тази позиция.

– Това е един от основните компоненти, заради които клубът изглежда по този начин. Смятам, че не е нужно да има задължително такъв пост, но в случая е неизбежно. Защо? Лудогорец също може би няма спортен директор, те имат Кирил Домусчиев и Петричев. Според мен в Лудогорец го прави директно собственикът. Смятам, че нашият собственик под някаква форма се опитва да копира този модел и да успеем и ние така. Е, да ама не, защото ние не сме от Разград, а от София, имаме стогодишна история, фенска маса от хиляди хора и политиката на нашия клуб е много по-различна от политиката на Лудогорец. Към Левски има много по-голям интерес, много повече информация излиза. Тук има много по-различен тип работа, който трябва да се свърши. Изобщо нещата и компонентите са доста различни.

Много мнения и влияния.

– Много и някой трябва да мисли за тези неща, да ги усеща и да живее с тях. Затова смятам, че спортният директор в случая е неизбежен. Макар че имаме пример, че и без спортен директор, хората се справят добре.

Започна добре познатата треньорска сага – българин или чужденец трябва да поеме Левски в този критичен момент?

– Това също е сериозен казус и по него има какво да се каже. Смятам, че Делио Роси не беше подкрепен в последните няколко месеца. Резултатите не бяха много добри и феновете се настроиха срещу него, което беше много удобно на някои хора в клуба да се дръпнат и да кажат: „Ето, той не иска да си ходи, има неустойки.“ Само това се тиражира навсякъде. Добре, но сега трябва да вземем друг треньор, който като хвърли един поглед на цялата тази сага, ще си каже: „Чакай малко, при първите два неудобни мача клубът ще остави да ме изядат. Няма спортен директор, който да излезе и да ме защити, за да работя спокойно.“ Много хора говорят Люпко това, Люпко онова, но аз си го защитавах и когато работехме, и сега. Човекът не е било нужно да се оправдава за нищо. Винаги съм излизал напред и съм говорил това, което трябва. Така правеше и Букарев, и Боримиров. Кой ще дойде сега за треньор? Аз лично смятам, че много трудно човек с име и с възможности ще се навие да дойде в тази неблагоприятна обстановка, да вземе този горещ картоф и да го извади директно от огъня. Трябва да е някой, който не е добре запознат с нашата обстановка. Дано да не съм прав, но при така стеклите се обстоятелства и водената политика от клуба, общо взето смятам, че ще е много трудно някой сериозен човек с име и с отговорности да дойде и да поеме отбора. Вие също много добре познавате и г-н Стоилов, и Димитър Димитров – българите, които имат яснота, прецизност. Колко години за далеч по-дребни детайли имат проблем да се захванат с Левски или с който и да е друг клуб в България? Просто, когато един треньор вижда, че няма да му е приятна и ползотворна работата, той не се хваща. За какво да идва? Да вземе пари – да, обаче според мен колкото и всички да си мислят, че един треньор или един футболист идва само заради парите, не е така. Всички ние работим от любов. Аз работя от любов към децата, защото обичам децата. Треньорът работи с любов, защото си обича работата. Футболистът играе, защото обича футбола. Когато е бил малък, той се е влюбил в тази игра. Играе с цялото си сърце, душа и любов, която има на света. Но когато има различни компоненти – този не е оттук, взима много пари, това се случва, онова се случва, цялото това нещо избледнява и отива на заден план. Същото се случва и с треньорите. Само че той във времето е имал възможността да си даде ясната представа, да добие прецизен опит къде би могло да се случат нещата и къде не. Според нивото на клуба, най-вероятно ще дойде и нивото на треньора.

Защо Станислав Ангелов стана персона нон грата за ръководството на Левски?

– Това е добър въпрос. Смятам, че политиката на клуба изисква да няма спортни хора с мнение и с позиция.

Различна от тяхното?

– От ръководителите в Левски кой знае какво спортно мнение аз не виждам. Постоянно се взимат спортни решения, но спортно мнение аз не съм чул. Станислав Ангелов бе обвинен, че разделя школите и че едва ли не е присвоил нещо. Добре, това е много хубаво. Само че Станислав Ангелов няколко пъти моли за разговор. Точно преди да се разделят школите, бях поканен на един разговор. Срещу мен имаше четирима юристи и един финансист, нито един човек, който поне малко да разбира от футбол. И три часа бях заплашван. Щял съм да стана враг на Левски, това щяло да стане, онова щяло на стане. И всичко това, защото питах какво ще се случи с школата. Ама кой си ти да питаш – така ми беше отговорено! Кой съм аз ли – аз съм Станислав Ангелов. Аз имам вярата, любовта и мечти, които гоня докрай, докато не се сбъднат. Аз нямам несбъдната мечта и ще сбъдна и тази да създадем нещо, което наистина да прилича на европейска школа. Преди в школата на Раковски Левски плащаше заплатите и се взимаха деца, за да се попълва другата школа. Сега какво е – Левски не плаща заплатите и се взимат деца да попълват другата школа. Това, което създаваше тази школа беше левскари и деца, които да попълват другата школа на „Герена“. В момента тя създава левскари и попълва другата школа на „Герена“, без обаче да ни бъде плащана заплата, т.е. с нея се оправяме сами. Даже имаме назначен човек, който да стои по цял ден на нашия стадион, само за да наблюдава, да вижда и да преценява кой играч как се развива, за да може да му бъде предложено да замени школите. Аз не виждам нищо лошо – в днешно време всеки е свободен да работи както иска. Щом хората имат ресурс да назначат човек да стои по цял ден на стадион „Раковски“ и да гледа кое дете да си хареса…