-
-
Бившият собственик на Ботев Димитър Христов, който не е давал интервю от години, най-после наруши мълчанието. Христолов управлява Ботев от 1999 до 2010 година, когато „канарчетата“ останаха без лиценз и бяха изхвърлени от „А“ група. Бизнесменът продължава да твърди, че основната вина за случилото се е на феновете, както и на… ЦСКА.
Пред Пламен Славов от Блиц човекът, който пое канарчетата в най-тежкия им период и издържаше клуба в продължение на 10 години, изрази болката си от неразбирането и охулването. След футболната си авантюра той преживя и най-тежкия шок в живота като загуби съпругата си Александра и остана сам да се грижи за трите си невръстни деца.
– Г-н Христолов, как сте и с какво се занимавате, след като се оттеглихте от Ботев (Пловдив) през 2010 година?
– Добре съм, занимавам се с бизнес в Пловдив, живея си в Крумово, гледам си децата. Имам прекрасни тризначета – 9-годишните София, Димитър и Антонио.
– Точно заради синовете ви, които са в школата на Локомотив (Пловдив), не казваме, че сте извън футбола, тъй като и сега посещавате мачове.
– Да, така е, гледам ги постоянно. Следя отблизо развитието на малките. Димитър и Антонио се справят много добре за момента. И двамата са голмайстори. Бележат постоянно в мачовете си. Досега треньор им беше Михаил Ангелов, а от това лято – Светльо Каламов.
– Дъщеря ви спортува ли?
– Тренира тенис, също в Локомотив.
– Тръгва по стъпките на именитата си съгражданка Цвети Пиронкова ли?
– Малка е, още не се е ориентирала. Даже не знае много за Пиронкова, а повече за Григор Димитров. Треньорът й Милко Милев е близък с Гришо и баща му. Често носи на София сувенирчета и други неща, свързани с тениса и Гришо, на които тя се радва.
– Момченцата ви сами ли избраха да станат футболисти или вие им дадохте насока?
– Самички си избраха пътя към футбола. Харесват този спорт. Аз няма как да съм ги насочил към футбола, защото съм доста отвратен от него.
– Защо синовете ви не бележат голове за Ботев, а са в Локомотив?
– Не искам да създавам допълнително напрежение за децата и заради това реших да ги запиша в Локомотив. По-добре е за тях, за спокойствието им.
– Ако някога им се отдаде възможност да преминат в Ботев, ще им позволите ли да го направят?
– Не вярвам някога Ботев да поиска синовете ми. На този етап е важно да спортуват, нямам болни амбиции да стават футболисти. Радвам се, че се развиват успешно, личи си и желанието у тях.
– Може ли да се каже, че вече сте локомотивец, а не ботевист?
– Е, чак толкова… Нормално е, където са децата, там да бъда и аз. Винаги съм бил уравновесен човек – и към едните, и към другите. Нямам фенски принадлежности.
– Как ви се вижда Ботев (Пловдив) в днешно време?
– Нямам информация от кухнята. Научавам нещата от медиите, най-вече от любимия ми сайт BLITZ.BG. Рядко чета вестници, но за сметка на това ровя из сайтовете, когато имам време. Истината е, че ми втръсна от футбол. Единадесет години бях в Ботев и в родния футбол, отвратен съм.
– Кога за последно посетихте на футболен мач, изключвайки двубоите на синовете ви?
– Въобще не съм ходил на мач на Ботев за тези вече 8 години, откакто се махнах. На „Лаута“ отидох миналата година, когато играха със Славия, спечелиха с 3:1. И то заради синовете ми. За толкова години само един мач съм посетил.
– Спомняте ли си деня, в който поехте Ботев?
– Помня, разбира се. Беше далечната 1999 година. Не е хубаво да го кажа, но наистина съжалявам за този ден, в който се захванах с Ботев. Но то си беше по принуда и по нужда. Много ми се молиха и накрая ме убедиха да се захвана. Просто не можех да откажа. В този момент, когато поех Ботев, нямаха дори екип и не можеха да започнат в първенството. Ако не бях аз, може би нямаше да го има Ботев. Щяха да бъдат като Марица и другите затрити клубове. Аз спасих Ботев през 1999 година. След това имахме силни участия, няколко години все бяхме на 5-6 място. Появиха се обаче дразнители, опоненти, които вместо да помагат, започнаха да пречат.
– Какво имате предвид?
– О, какво ли не… Убеждаваха футболисти да не играят.
– Кого визирате?
– Не ме питайте това, те си знаят кои са. Истината е, че всеки се опитваше да си играе играта, а никой да не сипва вода в каничката. Единствено аз давах пари – и то собствените средства толкова години наред. Помощ от никого не видях. И когато произвеждах футболисти, софийските отбори ми ги взимаха без пари. Бях честен и почтен президент, колкото и да слушам приказки по мой адрес. Всеки има право на мнение. За толкова години не продадох нито един мач, не влизах в комбини, а някои футболисти ги правеха тези неща. И то говоря за играчи от първа величина, известни имена. Забиваха ми нов в гърба.
– Имало е „черно тото“ ли?
– Точно за това говоря, имаше го! Продажба на мачове!
– След като знаехте, какви мерки предприехте?
– Никога не съм участвал в тото и схеми. Някои сигурно са го правили, но като не мога да докажа… Веднъж даже ме викаха на разпити. Искаха ми обяснения и ме питаха какво знам. Но като не може да се докаже…
– За 11-те години в Ботев колко лични средства извадихте, пресмятали ли сте?
– Не искам да ги изчислявам, защото главата ми ще се пръсне. Отвратително нещо… Бях бизнесмен номер 1 на Пловдив и региона преди да взема Ботев. Когато се захванах с отбора, си провалих бизнеса заради футбола. 90 процента от времето ми отиваше да се занимавам с глупости – футбол, в който наливаш от пусто в празно. Просто няма смисъл. Много по-рано обмислях да се махна и всичко да приключи, но никой не идваше. На кого да оставя Ботев – на феновете, които са говореха празни приказки. Идвал бил бизнесмен от чужбина, искал Ботев. Наслушах се на празни приказки.
– Защо се стигна до изхвърлянето на Ботев от „А“ група?
– Заради феновете, те го направиха това нещо. В този момент, когато ни изхвърлиха, имах 800 хиляди лева задължения. Чакахме си парите от ЦСКА, които бяха 600 хиляди евро – за Муши (б.р. – бившия голмайстор Дормушали Саидходжа) и Данчо Минев. Попитайте и Вальо Михов, който тогава беше президент на ПФЛ. Той знае, че си чакахме парите, с които щяхме да изчистим дълговете. Да не говорим, че ЦСКА ни отмъкнаха Тодор Тимонов без пари. Реално Ботев беше на печалба, но парите от ЦСКА така и не дойдоха. Знам и как един човек, който все се тупа в гърдите и разправя колко голям ботевист бил, как е ходил при „Титаните“ (б.р. – тогавашните ръководители на ЦСКА), за да им казва да не ни дават парите, за да може Ботев да не си плати дълговете и да не получи лиценз. Срамна работа… Този човек беше основният проводник на феновете, да не казвам и други неща, които е правил. Ботев почти го бях дал на италианците, които го стабилизираха, докараха добри футболисти, но феновете упражниха сериозен натиск върху футболния съюз, което си каза думата. Футболните фенове в България са много особено нещо, за разлика от всякъде другаде. У нас запалянковците искат да управляват футболните клубове, виждате какво се случва и в Левски. В клубовете ни има по 5-6 фракции, като всяка дърпа чергата към себе си. Никъде по света нормалните отбори не са управлявани от феновете. На нашите съм давал сумати пари за хореографии, но за това да не говорим, тъжна история.
– Преди дни феновете на Ботев сравниха Ангел Палийски с вас… Той също е недолюбван в момента.
– Айде стига, моля ви. Разликата между мен и Палийски е от тук до небето. Той не е вложил нито стотинка в Ботев, това е разликата. Изобщо да не ме сравняват с него.
– Преди време доведохте култов треньор в Ботев – Енрико Пичони. Как се озова той при вас?
– Предложиха ми го мои приятели от Италия. В началото си бяха нормални нещата, но в един момент той се присъедини към общата атака срещу мен. Редеше едни сладки приказки, когато ме навиваше да му подпиша договора за 7-8 хиляди евро месечна заплата. Как щял да доведе хора, да осигури голям бюджет… Оказа се първокласен лъжец този Пичони.
– Имахте ли страх от феновете, които постоянно ви заплашваха? Нееднократно атакуваха и къщата ви в Крумово.
– О, много заплахи съм получавал през годините, какви ли не… Но бях свикнал. Целият град беше ошерен със „Смърт за Христолов!“. Но основните хора, които разбират от това как се издържа футболен клуб, говоря за възпитаните, при тях съм на особено уважение. Защото наистина е много трудно да си във футбола и да издържаш отбор. Имаше малка част от фенове, които се държаха по грозен начин, имаха непоносимост към мен, но няма проблеми. Нещата отминаха. Смъртните заплахи бяха нормално нещо.
– Сега искате ли да кажете нещо на феновете на Ботев?
– Дано са се осъзнали и да са разбрали, че не са били прави, като са ме прогонили. Ако съм грешал, съм грешал, защото са ме подвеждали ръководителите и хората около мен. Говоря за хора, на които давах бял хляб, а ме предадоха. Всички са предатели! Бях им се доверил, вярвах им и трябваше да управляват клуба. А какво се оказа всъщност. И до ден-днешен слушам разни истории за нещата от кухнята в Ботев. Как съм бил лъган от хора, на които съм се доверявал. Как са ме крали и са злоупотребявали. Грозна история! Дано феновете вече са осъзнали, че не съм бил аз най-виновният. Сега всички футболисти, които бяха в Ботев по мое време, казват, че всичко е било точно – заплати, премии. Изключваме последната година, когато парите от ЦСКА не идваха. Бях точен и почтен спрямо момчетата. Бият в събота – в понеделник си взимат парите. Като чувам за какви премии играят в момента, установявам, че за 10 години нищо не се е променило. Парите са си пак същите.
– Колко плащахте за победа?
– Няма да казвам сума, но наистина и сега взимат същите пари, които и аз давах. Момчетата си караха Мерцедесите и БМВ-тата. Добре си бяха. Винаги им повтарях: „Карайте си скъпите коли, но се стремете да се реализирате в чужбина.“ Тук футболът ни не е на ново. Има само три-четири отбора, които са добре. По другите няма условия. По мое време задължавах треньорите да имав отбора по минимум пет момчета от старшата възраст. Давахме шанс на младите, а сега виждате какво е, напълни се с чужденци в нашия футбол. В един момент в Ботев бяха само момчета от школата ни. Старшата ни възраст два пъти беше шампион на България. Нещата бяха добре, но сам срещу всички не можех да се справя, това е истината.
– С кой от футболните президенти бяхте в близки отношения?
– С Венци Стефанов бях близък, консултирахме се добре. Между всички ни имаше уважението. Даже и сега продължавам да се чувам с Венци, желая успех и на неговия отбор. С Гриша Ганчев също имам добри взаимоотношения.
– Кой ще е шампион този сезон?
– Сигурно пак Лудогорец. Не виждам кой ще ги спре. Много са силни, в Разград работят правилно. Но най-важното за близките години е да се оправи футболът ни. Прогнозата ми обаче е мрачна и не виждам как това ще се случи. В България нищо не правим, само говорим. А хората всеки ден правят. Другите са толкова напред, а ние продължаваме да не правим нищо, да не създадем условия за развитие на децата си. Но това е и държавна политика. Сега покрай мачовете на синовете ми виждам какво ли не. Децата бяха на турнир в Дюселдорф, придружавах ги. Участваха 500 отбора (набор 2007, 2008 и 2009 г.). Условията в Германия са страхотни, беше изключително силен турнир и най-вече празник за децата. Нашите се класираха на 38 място от 150 отбора. Играха с Ювентус, Ливърпул, там бяха школите на всички грандове. Септември месец пък отиваме в Милано. Имаме покана от Милан. Децата ще поиграят контроли, това е голямо преживяване за тях.
– Явно помагате на Локомотив (Пловдив)?
– Уредихме няколко контроли в Италия, съдействам за заминаването. Синовете ми са в Локомотив, няма как да не помогна. Радвам се, че се развиват и футбола им носи наслага.
– 2014 година обаче ви спохожда трагедия, губите съпругата си…
– Голяма трагедия, много е тежко! Малки деца да останат без майка. Знаете как всяко бебе като проговори, първо изрича „мамо“. Сега аз съм и баща, и майка на тризнаците си. Сложно е, но се справяме. Вече четвърта година сам си ги гледам. Водя ги на училище, на тренировки, изцяло съм отдаден на малките.
– Кой ви лепна прякора Митьо Селския?
– Феновете ми го измислиха, няма да го коментирам. Само ще попитам тези, които го употребяват, те откъде са? Аз не се обиждам, че съм от село, и сега си живея в Крумово.
