-
-
Когато преди две години Андре Гомеш пристигна в Барселона от Валенсия, дойде с репутацията на европейски шампион с Поргугалия. Обещаващ играч, който трябваше да стигне върхове на „Камп Ноу“ и да бъде опора на Лео Меси, Луис Суарес и Неймар (преди да напусне).
Времето обаче показа, че Гомеш сякаш не е на мястото си край връх Монжуик. Адаптацията на португалеца се забави значително, а за това „помогнаха“ и множеството му контузии. Така Гомеш не успя да покаже почти нищо от това, което демонстрира на „Местая“ преди време. Трансферът му сякаш бе един каприз на Луис Енрике – футболист, който просто трябваше да се купи, без обяснение. В онзи момент трансферът на Гомеш изглеждаше много обещаващ. Той сякаш бе стигнал пиковата точка в своята кариера. А бе искан и от Реал Мадрид.
Играта му изглеждаше симпатична. Пробиви в наказателното поле, хубаво вертикално подаване, което разсичаше противника, спринтове в празните пространства и много движение. Португалецът притежава и сериозна физика, която обаче не успя да използва по най-добрия начин.
С Луис Енрике играчът сякаш бе намерил своя ритъм, но след това дойдоха контузиите. През първия си сезон на „Камп Ноу“ той записа впечатляващите 47 мача, вкара 3 гола и сякаш бе намерил верния ритъм. При Ернесто Валверде той игра само в 31 случая, като не успя да вкара нито веднъж и по-скоро се появяваше като резерва. За запълване на празнините. Гомеш обаче така и намери място сред титулярните 11, като не успя да се справи с конкуренцията на новата покупка Филипе Коутиньо, на легендата Андрес Иниеста и дори на Арда Туран и Неймер в първия си сезон.
А идването на Артур, Малкълм и Видал, както и оставането на възстановения Усман Дембеле, предопределиха напускането на португалеца, който започва своята „одисея“ в английския футбол.
