-
-
Уулвърхамптън Уондърърс имат седемгодишен план. За този сезон поставената цел е да се завърши в Топ 10 в Премиър Лийг в първото участие в елитния ешалон след 2011/12. Това, за да онагледим по-добре нещата, би значело най-доброто класиране на клуба от сезон 1979/80, като в ПЛ досега заетите позиции бяха 20-а (последна в таблицата), 17-а, 15-а и пак 20-а.
Тъй че това е година първа. В петте след нея целта е Уулвс да се утвърдят в зона Шампионска лига. Пак за да поставим нещата в контекст, последното участие на клуба в евротурнир бе в сезон 1980/81, когато дойде отпадане още в първия кръг срещу ПСВ Айндховен. Последният опит във водещата континентална надпревара пък бе в сезон 1959/60 в КЕШ, когато бяха отстранени Форвартс Берлин и Цървена звезда, преди да дойде поражението с общ резултат 2:9 от Барселона на четвъртфиналите. В същия сезон Уулвс станаха шампиони на Англия, което е целта им за след седем години.
Та ето го и този план. До 2025 г. клубът иска да спечели титлата. Същото, разбира се, искат и Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Арсенал и вероятно Евертън. Да ме извинят онези, които съм оставил извън списъка, защото такива със сигурност ще има, а именно това прави мисълта за бъдещето толкова вълнуваща.
Може и да ви изглежда странно да предвиждаме изненади в момент, в който мнозина предричат как Манчестър Сити ще подобри първия сезон със 100 спечелени точки в английския футбол, ала наистина може би навлизаме в златна ера за нас. Защото, при осъществяване на плана на Уулвс, Премиър Лийг може да се окаже също толкова отворена за спечелване, колкото беше навремето старата Първа дивизия. Всъщност се доближаваме към това вече от няколко години.
Да започнем с това, че в 26-те първи сезона в ПЛ челните места не са така запазени за водещите отбори, както си представяме. В този период 13 различни клуба са завършвали в Топ 3, в това число Норич, Нотингам Форест и, разбира се, Лестър.
В последните 26 години на старата Първа дивизия 19 клуба са влизали в Топ 3, тъй че нещата всъщност не са били чак толкова отворени за всички, както спомените ни подлъгват. Различното там е, че тези клубове редовно са идвали от нищото и са постигали забележителни резултати. Между 1983 и 1991 г. Кристъл Палас, Уест Хам, Саутхамптън и Уотфорд записаха класирания в Топ 3 – най-добри постижения в тяхната история. Сезон 1991/92 пък беше най-добрият за Шефилд Уензди от над 30 години. Титлата за Астън Вила през 1981 г. бе първата му от 1910-а.
За сравнение, веднъж щом Премиър Лийг се установи в новия си вид, често виждахме как едни и същи отбори заемат водещите места и само си сменят реда. Между Лийдс от 1999/2000 и Манчестър Сити 2010/11 нямаше нов отбор в Топ 3, а в последните осем сезона има три нови имена: Манчестър Сити, Тотнъм и Лестър. Никой от тях не бе се борил за титлата в ПЛ преди това, като два от тях се утвърдиха сред силите и вече ги броим за претенденти за шампиони всеки сезон, а третият дори изумително триумфира накрая. Голямата четворка пък се превърна в Голямата шестица, а Уулвс вярват, че ще я превърнат в Голямата седмица (Евертън може да я направи дори Голямата осмица).
Днес вече сме се запътили в ясна посока. Има огромна разлика между това да се насладиш на извънредно добра година, както беше с Чарлтън и Болтън, и устойчивото израстване като на Тотнъм и Манчестър Сити, запланувано и от Уулвс. Това променя играта, което усетиха вече Арсенал, две години поред извън Шампионската лига, и Манчестър Юнайтед, без титла след оттеглянето на Алекс Фъргюсън.
Амбицията на Уулвс представлява сериозна заплаха за елита, а като си помислим, че те миналия сезон бяха в Чемпиъншип, невъзможно ли е да си представим по същия път с точните инвеститори да тръгнат спящи гиганти като Лийдс и Астън Вила? Дори да повторят подвига на Лестър?
Без значение как ще протече изпълнението на седемгодишния план на Уулвс, самото му стартиране е много положително. Имаше страхове, че с всяко следващо откъсване на лъвския пай от пазарния дял на ПЛ от страна на елита става все по-трудно той да бъде конкуриран и заплашван. Видяхме реакцията на водещите клубове след титлата на Лестър – тропане по масата с искане на по-големи дялове от приходите от чуждестранни ТВ права в сравнение с останалите съперници.
Мащабът на цялостния договор за правата върху Премиър Лийг обаче намали важността на проблема. Това лято видяхме клубове като Уулвс, Евертън, Фулъм и Уест Хам да влагат огромни пари за играчи в опит да постигнат нещо повече от просто оцеляване в лигата. Това не гарантира успех, ала прави възможността за изненада по-голяма.
Със сигурност дните, когато една мъничка отбрана група клубове изсмукваше всеки значим играч в английския футбол, са минало. Жозе Моуриньо го предрече преди три години, когато говори за трансфера на Йоан Кабай в Кристъл Палас и попълненията на Евертън и Стоук Сити преди сезон 2015/16.
До голяма степен същото може да се каже днес и за играчи като Рубен Невеш и Ришарлисон. Навремето те щяха да са запазени за най-големите клубове, а днес са част от Уулвс и Евертън. Има ли съществена разлика между трансферите това лято на Арсенал и тези на Марку Силва или Нуну Ешпириту Санту?
Ако Унай Емери не може да подобри нивото на остатъците от състава на Арсен Венгер, ако сложните вътрешни отношения в Манчестър Юнайтед доведат до буря, ако идеите на Маурицио Сари не се осъществят мигом в Челси, ако Тотнъм остане зациклил на едно място – тогава ето ти възможност за възползване от уязвимостта на върха.
Клубовете извън Голямата шестица имат пълното право да мислят с размах. Седемгодишният план на Уулвс не е някаква чудновата химера – всъщност може би е един напълно реален знак за идещата промяна.
