-
-
ЦСКА-София слезе на земята с три разтърсващи скока отвисоко и се видя, че проблеми има във всички линии, а стойностни съперници като ФК Копенхаген и Лудогорец нанесоха непоправими рани върху самочувствието на тима. В тези не мигове, а часове на истина се видя, че проблеми има дори в промотираната като силна страна на треньора Ел Маестро – отбраната.
Тук ще се спрем на централната двойка защитници в схемата на специалиста, макар че дефицит има и на левия фланг в отбраната, където се стигна до налагането на непредвидения Лясков.
Само за 10 мача се стигна до четири различни двойки в сърцето на отбраната, а рокадите бяха наложени от обстоятелствата. Това обаче не променя факта, че на „Армията“ не бяха подготвени за ротации в тази зона и разкрити от съперниците си. Тук е моментът да се обърне внимание и на фактора „дисциплина“, който явно е проблемен и четирима дефанзивни играчи бяха изгонени в различните мачове.
Иначе проблемът в отбраната не изглежда толкова сериозен, ако се доверим само на цифрите. Защото сухият показател е 8 гола, допуснати в 10 срещи, което прави по 0,8 на среща.
В двата мача с ФК Копенхаген и с Лудогорец отбраната на „армейците“ бе буквално разпарчетосана и бе цяло чудо, че съперникът не е вкарал по 3-4 гола само за полувреме.
Традиционната двойка Бодуров – Чорбаджийски бе на терена в пет мача и допусна два гола, което прави по 0,4 на среща. Звучи добре, но отвъд цифрите се крият слаби и импотентни съперници. При единствения по-остър и можещ в предни позиции съперник – Славия, голово положение бе допуснато още във втората минута, а извън попадението „белите“ имаха още 2-3 удобни положения. Така наличието на Бодуров и Чорбаджийски в оптимална форма, също не гарантира безоблачни минути за „червените“. Двамата са сравнително тромави и еднотипни, макар че характерът и без-компромисността правят от Бодуров един от най-добрите бранители в първенството.
Третият най-популярен вариант в центъра е Стивън Перейра, който има пет мача до момента в тандем с Бодуров, Чорбаджийски и дори за един час с Дюлгеров. В тях обаче националът на Кабо Верде може да се похвали само с една суха мрежа и то в домакинската среща с Адмира Вакер. Не звучи оптимистично, но не трябва да забравяме, че 24-годишният бранител не е имал време да се сработи с нито един от партньорите. Така че на този етап може да бъде критикувана играта в отбрана, сигурността на двойката, ротацията, наложена по обективни причини, но не и качествата на изпълнителите и най-вече на Перейра.
