-
-
И Делио Роси искаше, но нямаше желание. При Славиша Стоянович обаче имаме съвпадение. Вече е категорично, че новият треньор на Левски налага нова стратегия и тя със сигурност отговаря на името и философията на клуба. При италианеца мачът с Етър едва ли щеше да протече по този начин. Твърде вероятно обаче бе Левски да победи с чиста мрежа. Което щеше да спести главоболията от събота както на футболистите, така и на привържениците. Сините щяха да започнат мача предпазливо, да отбиват атаките на съперника до полувремето и след това да чакат своя момент за удар.
Левски на Стоянович действа наопаки. С първия съдийски сигнал сините поемат контролния пакет акции върху топката и я владеят, докогато не вкарат два гола. То бе прекъснато само от една измислена от съдията дузпа в полза на Дунав в Русе. Видимо е, че играчите имат указания да натиснат съперника си и по възможност да го дъвчат, дъвчат, дъвчат и накрая да го изплюят с победно вдигнати ръце. Ясно е обаче, че все още в действията на тима има повече нотки на ентусиазъм и индивидуални проблясъци, отколкото белези на рутина, придобита вследствие на тренировки. Както казахме в началото -важно е желанието.
Ще мине време, докато пренастройката стане факт на сто процента. Важно е периодът на преболедуване да е по-кратък. Същият този Левски не успя да вкара гол на Вадуц в първия мач просто защото в душата на отбора приоритет бе защитата. Сега кредото е „Сините в атака“ и промяната е видима не само на терена. На трибуните също има повечко настроение. Което всъщност е и целта на клуба – постепенно да се понапълни стадионът.
Колкото и да ви обясняват, че няма как при тази (не)организация в клуба да се направи отбор, който да атакува, не им вярвайте. Сега също няма фланелки в магазина, също не е ясно защо в структурата на „Герена“ няма човек, да не говорим за група от хора, които да могат да правят селекция, като демонстрират натрупвания – кое е добро и кое – не, колко струва и т.н., но има отбор, който е с преинсталиран софтуер. Пак има бавене на заплати, блокирани сметки поради неиздължени суми към доставчици и кредитори (на този етап никой от Левски не писна, че това е фалшива новина), но има отбор, който в първото полувреме вкарва два гола и след това… и след това леко издиша.
Ето тук някъде вероятно изплуват топлите спомени за Делио Роси. Италианецът може би нямаше да допусне Етър да върне едно попадение във вратата на Полачек, а след това да мирише и на изравняване. Нито пък преди това щяхме да чуем от треньора на Септември Николай Митов, че неговият тим на моменти е надигравал Левски на „Герена“. Да, имаше такива моменти, но както отбелязахме преди седмица, синята кошница вече бе оплетена. Така стана и във Велико Търново.
Сигурно някои биха окачествили това като надуване на син балон и ще предвидят неговото пукане още този уикенд срещу Берое. Истината както винаги е някъде по средата. Но вижте, Делио Роси затова беше уволнен, защото прекалено дълго време изграждаше тима с начало от защитата. А пък Славиша Стоянович именно затова беше назначен, за да си направи отбор по негов вкус, като започне с атаката. Сърбинът действа така – юруш напред, а назад, каквото стане. А при Роси беше – здраво отзад, а напред, каквото стане.
Но сега видимо защитният вал издиша, което до голяма степен се дължи на присъствието там на Аймен Белаид. Каквото и да си говорим, Давид Яблонски не е топ класа дори за българските стандарти, но е професор на фона на тунизиеца. При Стоянович и крайните защитници имат отстъпление, макар и леко. Може би указанията им за по-голям ангажимент в офанзивен план изведнъж им идват нагорно и в дефанс не биват покривани адекватно. Но това някак ще бъде коригирано с времето.
Вижте обаче напред какво става. Кабрал все едно е друг човек при сръбския треньор. Обертан играе като развързан след Делио Роси, а Давиде Мариани сякаш вече не е толкова старомоден офанзивен халф. Сега ще се търси място на безспорния Паулиньо, който още повече ще внесе острота и импровизация в атаката.
Висящ остава въпросът с централния нападател. Костов вкарва, Буш е напорист, но нивото им не отговаря на класата встрани и зад тях. И ако халфовата линия бъде окомплектована с Вашчук за сметка на Белмонт, сигурно нещата постепенно ще се напаснат като цялостна композиция. Нашименто пак се очертава като резерва.
Но на този етап Славиша Стоянович е длъжен до първата грешка да си носи бялата риза и да атакува смело от първата минута, независимо от противника.
Желю Станков/ „Тема спорт“
