-
-
Да псуваш хич не е добре. Ама да отказваш да играеш за националния отбор, си е направо зле. Какво ти зле – живо предателство. Отвсякъде.
Да псуваш наистина не е добре. Но да излезеш после пред всички, да признаеш какво си изрекъл и да извадиш достатъчно аргументи, доказвайки че си прав, си е повече от добре.
Затова Пламен Константинов постъпи мъжки. Можеше да се огъне като мишок и да цвърка, оправдавайки се, че бил афектиран, че думите му не били тълкувани правилно, че имало „грешка в превода”, да се извини и да замаже случая. Гибона обаче се появи под прожекторите, тропна по масата и ни каза всичко право в очите. Директно. Без да му мигне окото.
Либерото Владо Иванов се опита да вкара в някакво трогателно либрето цялата драма във волейболния тим на България. Проплака, че бил псуван и че трудно ще преглътне обидните думи на треньора си.
Абе, Владо, а как селекционерът да преглътне отношението ти към него, към националния отбор и към България. Това твоето си е по-гадно и от псувня. По-отвратително от думите на Пламен Константинов. Защото такива като тебе, дето се мислят за недосегаеми, трябва да разберат веднъж-завинаги, че светът не се върти около вас. Вие трябва да се въртите около него. И да станете част от него. От историята. Гибона е част от тази на волейболна България. Ти също вече влезе в нея. Ама не с победи и успехи, а със скандали. Има разлика, нали?
Хич не звучи популистко! България е над всичко. В мирно време фронтът е на спортното поле. Навремето, когато някои са отказвали да нарамят пушката и да се бият, са ги обявявали за страхливци и национални предатели. Още по-преди – в средновековието, псувнята е най-малкото, с което са се разминавали мушмороците.
Днес дребните душици пак ги има. Такива, дето не могат да осъзнаят какво значи да играеш за националния отбор. Мама му стара, абе как така ще сме домакини на световно, ще те извикат в тима, а ти ще се правиш хем на баровец с големи претенции, хем и на ощипана девица?!
Викнат ли те, ще играеш, ще се потиш на тренировките, ще си отваряш очите на четири и ще изпълняваш всичко, каквото ти каже треньорът. Захвърляш си егото в някой храст и се раздаваш на макс! Но за да го правиш, трябва да имаш сърце. Мъжко и българско.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
