-
-
Христо Стоичков зарадва зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ с интервю с един от най-класните нападатели в последните години Луис Суарес.
Уругваецът е част от атомното южноамериканско нападение на Барселона, включващо още Лионел Меси и Филипе Коутиньо. Мисията им за този сезон е ясна – триумф в Шампионска лига, но преди големите битки Суарес отговори на въпросите на Камата за ТВ гиганта „Унивижън“.
– Луис, една година с много надежди – Уругвай игра на световното, Барселона върви по добър път. Как се чувстваш?
– Добре се чувствам. Годината беше наистина специална заради световното и цялата подготовка за големия миг, а след това и напрежението във всеки мач. В същото време сега трябва да мисля за клуба ми и за целите, които сме си набелязали в Барселона. Мисля, че сме на верния път и с много желание мечтаем за успехи.
– Можеше ли Уругвай да стигне по-далеч? Всички се страхуваха от вашия отбор, с теб и Кавани в атака. Какво още можеше да постигнете спрямо очакванията към отбора ви?
– Мисля, че се представихме достойно, въпреки че реално не дадохме най-доброто. Бяхме скромни в очакванията ни за първенството, но в същото време и добре подготвени. Показахме, че сме наистина сериозен и конкурентоспособен отбор. С много смелост в единоборствата, с голямо желание за победа и с всички типични белези за националния отбор на Уругвай. За съжаление рано срещнахме бъдещия световен шампион и то в ден, когато шансът определено не беше с нас. Сега всеки от нас ще продължи да работи за благото на отбора. Очаквам да сме винаги така сплотени. Това е най-важното, за да стигнем възможно най-далеч в следващите надпревари.
– Много млад напусна страната си, за да отидеш първо в Холандия. Има един важен човек в твоята кариера – Учителят Табарес. Какво може да кажеш за този учител, и може би дори баща за много от футболистите, на които е помогнал?
– Той спокойно може да бъде наричан „футболният ми баща“, а и не само, защото ми е помагал и много в чисто личен план. Често ме е подкрепял за разрешаване на житейски проблеми. А в професионален план ми е съдействал да извличам максимума от моите възможности. Оценявам всичко това и го уважавам много, защото ми помогна да израсна като играч. Винаги ще съм му благодарен, освен това Оскар Табарес е много обичан и наистина се ползва с голямо уважение от всички наши сънародници в Уругвай.
– Играеш с Меси – може ли да се кажа, че в брилянтната кариера на Луис Суарес има период преди и след появата на Лео в нея?
– Очевидно е, че винаги се наслаждавам на играта с него. Очевидно е също, че преди се наслаждавах на играта ми с Джерард и беше истинска привилегия да играя рамо до рамо с него. А после дойде привилегията да съм на терена заедно с Лео, Иниеста, Бускетс, Коутиньо… Все велики футболисти, които са на световно ниво и просто човек трябва да се радва на щастието да играе с тях, докато може. За мен Лео е най-великият играч в историята заради всичко, което е дал досега на футбола и продължава да дава. Това е достойно за възхищение и винаги ще бъда горд, че съм играл рамо до рамо с най-добрия играч в историята на този спорт.
– Има и друг футболист, с когото се познавате много добре – Коутиньо. Даваше му съвети и си помагахте, когато бяхте заедно в Ливърпул и сега отново е близо до теб за съвети с цел максимално сработване в Барселона. Трябва да сте специални един за друг…
– Винаги съм се стремял да помагам с всичко възможно на приятелите. Мисля, че Филипе стана много зрял футболист след периода в Ливърпул и сега ситуацията е по-различна. Там той наистина беше много млад и искаше много бързо да научи всичко. Естествено, че му помагах, но сега дойде в Барселона със солиден опит зад гърба си и като наистина завършен футболист. Знае откъде идва и какво е постигнал, но независимо от това иска да продължава да учи и да расте. Това, разбира се, става винаги най-добре, когато си заобиколен от големи футболисти, като тук в Барселона.
– Може би има две най-важни неща в професионалната ти кариера, които ще останат завинаги запечатани в паметта ти или поне са се запечатали при мен. Това е четвъртфиналът на Мондиала преди четири години срещу Гана, а другият е, когато срещу Англия се върна след контузия и веднага вкара голове. Кой е за теб най-важният мач, най-важните моменти, в които си направил наистина много за отбора си?
– Очевидно е, че и двата от тези, които изброи са важни, но имат различно значение. С Гана по-скоро заслугата ми беше, че успях да предотвратя техен гол, а след това дузпите бяха истинска лотария, но ако ганайският нападател беше минал през мен и беше вкарал гол, всичко щеше да е съвсем друго и щяха да ни елиминират. Аз предпочитам срещата с Англия, заради всичко, което носеше със себе си – връщам се от контузия, намирам се в много слаба физическа форма и излизам точно срещу Англия… А много исках да играя в този мач. И за мое щастие имах до себе си много важен човек за мен – лекарят на националния отбор д-р Валтер Ферейра, мир на праха му. Физиотерапевтът на отбора ме възстанови, а Валтер независимо, че бе неизлечимо болен, пренебрегна своето лечение и бе постоянно до мен и ме подкрепяше. Това е момент от моя живот, който никога няма да забравя. Едно от нещата във футбола и в кариерата ми, което е наистина незабравимо.
– Преди световното прогнозира, че Франция има най-сериозни шансове за титлата от 32-та отбора-финалисти. Помниш ли прогнозата си кои отбори ще стигнат най-далеч и кои имат най-големи шансове за титлата?
– По принцип на всеки мондиал винаги има 4-5 отбора, които пристигат на световното с големи амбиции и с мисълта за спечелване на трофея. Бразилия, Аржентина, Германия, Испания и Франция. Този път всички те без Франция си тръгнаха рано. Французите имат наистина прекрасно поколение от млади играчи, с отлични качества. Всички са на световно ниво и заслужено ликуваха. Рано ги срещнахме и в неподходящ за нас момент, без Кавани, но това е трябвало да стане. Въпреки това Уругвай им даде сериозен отпор, нали?
– Луис, няма да губим повече от ценното ти време. Пожелавам ти да вкараш още много голове с Барселона, много голове с Уругвай, много щастие и никога да не се контузваш. И скоро именно на теб да дадат „Златната топка“! От няколко години я чакаш и ти наистина я заслужаваш!
– Много благодаря и се надявам да се случи най-доброто за мен.
