-
-
Бившият младежки национал на България Едисон Йорданов стана част от най-големия успех на Люксембург във футбола. “Дюделанж”, за който той играе, се превърна в първия отбор от тази смятана за футболно джудже страна, влязъл в групите на евротурнир. Едисон и колегите му ще играят в тези на Лига Европа. Преди да пристигне в Люксембург, Йорданов рита за германските “Ханза”, втория тим на “Борусия” (Дортмунд), “Щутгартер Кикерс” и “Пройсен” (Мюнстер). След отстраняването на румънския “Клуж” и жребия за групите на Лига Европа 25-годишният Едисон дааде интервю за “24 часа”.
– Едисон, стана част от най-големия успех на клубния футбол в Люксембург. Как преживя последния мач преди влизането в групите на “Дюделанж” извън и на терена?
– Преди гостуването на “Клуж” или още след първата среща започна да се усеща голямата подкрепа на хората в Люксембург. Очакваше се да се случи нещо голямо и това наистина стана. Затова освен за нас си бяхме щастливи и че дадохме на хората повод за радост и гордост. Надявах се да съм титуляр на реванша в Румъния. Пропуснах първия мач заради наказание за жълти картони. Треньорът обаче реши да заложи на защитата от първата среща и това негово решение се оказа правилно. Радвам се, че все пак влязох като резерва и играх в този исторически мач.
– Как отпразнувахте първото влизане в групите на евротурнир на отбор от Люксембург?
– Не спряхме да празнуваме. Почнахме от терена, продължихме в съблекалнята, после в чартъра – песни, скандирания. След пристигането в Дюделанж купонът продължи, за някои май и цяла нощ. Аз обаче се прибрах, защото на другия ден се бях разбрал да се видя сутринта с приятелката си. При пристигането на летището имаше забавна случка. Титулярният ни вратар сега е контузен и го замества резервата му (Джо Фризинг – б.а.). На летището го чакаха приятелката и семейството му, като всички носеха маски с неговото лице.
– България и Люксембург имат по един отбор в групите на Лига Европа. У нас доскоро се смяташе, че в такива отбори като вашия играят сервитьори и пощальони. На какво се дължи сензацията, направена от “Дюделанж”?
– “Дюделанж” е професионален клуб. Има 3-4 момчета, които имат друга работа, но те не са основни единици. Развитието на “Дюделанж” към по-високо ниво започва преди 3-4 г. Привличат се футболисти, които са играли в Бундеслигата и френската Лига 1. Резултатите, които постигнахме в квалификациите тази година, показват, че се работи правилно. Записахме само 1 загуба.
Иначе като цяло в Люксембург освен нашия има още 2-3 отбора, които са на по-високо ниво. Да кажем, че може да играят в III лига на Германия. За “Дюделанж” бих казал, че е на ниво Втора бундеслига. В техническо отношение обаче е най-силният отбор, в който съм играл. В Германия повече се залага на физиката и бързината. Иначе стадионите в Люксембург не са нищо особено и на тях не се събират много хора.
– Явно “Дюделанж”, за да постигне това, има и необходимия финансов гръб.
– Да, спонсор ни е един от най-богатите хора в Люксембург – Флавио Бека. Клубът е създаден през 1991 г., а вече има 14 шампионски титли. Нашият спонсор иска да печелим още, а и да направим нещо в Европа, което успяхме.
– Отстранихте шампионите на Полша и Румъния. Значи ли това, че шампионът на Люксембург е по-силен от тях?
– Не, това са турнирни мачове, те са друг тип. “Клуж” и “Легия” малко ни подцениха. Сигурно са си мислили, че сме аматьори. Реалността обаче е друга и ние им го показахме. Това обаче са качествени отбори като “Лудогорец”, който е малко по-силен от тях. В мачове с елиминации всичко е възможно и ние го доказахме.
– Какво ще кажеш за съперниците в групата, които ви се паднаха – “Милан”, “Олимпиакос” и “Бетис”?
– “Милан” е нещо уникално. Като малък съм си мечтал и съм си казвал какво ли ще е един ден да играя на “Сан Сиро”. Ето че сега това е съвсем реално. Другите два противника в групата също са силни отбори. Ще се борим да вземем точки, а защо не и победа.
– В Германия, а и в младежкия национален отбор на България играеше като офанзивен халф. Откога си десен защитник и как се чувстваш на този пост?
– Миналото лято титулярят ни се контузи и в мач от квалификациите за Шампионската лига срещу кипърския АПОЕЛ треньорът Дино Топмьолер реши аз да играя като десен защитник. След това започнах и в тренировките да се подготвям като такъв. Треньорът реши да ми дава шанс и се превърнах в десен бек. Повече ми харесва да играя на този пост. Като офанзивен футболист от теб се очакват голове, а аз не вкарвах много.
Сега имам възможност да разгърна потенциала си по цялата дължина на фланга. Мога да се движа много, което ми допада и ми дава възможност да използвам бързината си. Тактически има още какво да уча като десен защитник, но категорично съм окей с промяната. Освен това играя редовно, което е чудесно. По принцип смятам, че за един футболист е от полза да може да се справя на различни позиции.
– С “Дюделанж” постигна голям успех на клубно ниво. Беше младежки национал на България, какви амбиции имаш занапред?
– Като малък ми беше мечта да играя за мъжкия национален отбор на България. Сега, след като с “Дюделанж” влязох в групите на Лига Европа, мога да кажа, че следващата ми цел е да попадна в националния тим. Надявам се да ме наблюдават, а аз ще давам всичко от себе си, за да получа своя шанс. Ще бъда щастлив да играя за България.
