-
-
Когато през лятото на 2010-а в Черно море пристигна Марио Жардел, това бе едновременно шок и удар за българския футбол. За мнозина пусналият шкембе бразилец, който дойде във Варна малко преди да навърши 37 години, бе объркал стадион „Тича“ с плажа. Истината е, че Жардел тежеше колкото визитката си. От нея стига да изтъкнем трофеите на три континента – Копа Либертадорес в Южна Америка, Суперкупата на Европа и титлата на Австралия, четирите шампионски приза в Португалия (три с Порто и една със Спортинг), двете „Златни обувки“ и световната младежка титла с Бразилия. В крайна сметка избледня фактът, че той наистина си беше на плаж във Варна -1 гол в 8 шампионатни мача… Но от това визитката му далеч не олекна. Не олекна и Черно море, защото варненският клуб винаги ще фигурира в CV-тo на някогашната голова машина. 5 години по-късно „моряците“ взеха Купата и Суперкупата на България със световно неизвестни футболисти в сравнение с Марио Жардел.
А след него у нас започна един атрактивен парад на визитките.
Последният пример е пристигналият в Левски световен вицешампион с Португалия Нуно Рейш. Нещо повече – защитникът е капитан на тима, който през 2011-а в Богота губи финала от Бразилия с Каземиро. Той е на 27, играл е на Балканите – в Панатинайкос. С две думи -прекрасна перспектива. В Левски той заварва Габриел Обертан. Французинът дойде в София на 28 г., в разцвета на силите си, като зад гърба си имаше Манчестър Юнайтед и Нюкасъл. Какво да кажем за марката „Барселона“. С нея синия екип облякоха европейският първенец за юноши Тони Калво (тогава на 24) и Жорди Гомес. Последният не само е бил в един отбор на „Ла Масия“ със самия Лео Меси, но и направи фурор в Англия, като вдигна ФА Къп с Уигън… И какво от това? По време на престоя си в Левски Жорди Гомес влезе в Христовите 33. Нещо повече – навърши ги на рождения ден на клуба 24 май. 15 дни по-рано обаче с пропуснатата си дузпа във финала за Купата на България със Славия предначерта поредната „синя“ футболна трагедия… И сам се разпъна на кръст.
Затова – дотук с парада на визитките! Прекрасно е, че Левски привлича европейски имена. Но трябва да заслужат заплатата си, която е на база CV, с резултати. От уважение към себе си, клуба работодател и хората, които идват да ги гледат. С тази теза далеч няма да открием топлата вода, но това е простата истина. Да играеш футбол в България, след като си го правил на далеч по-високо ниво не е манифестация на статистиката или безкраен купон. Поради тази причина е напълно нормално изискванията към Обертан и останалите чужденци с някакво име да са по-високи, отколкото към момчетата от школата. За които те самите трябва да са школа…
Иво Тасев/ „Меридиан мач“
