-
-
Може ли да се печели от футбол в България, излязла ли е великата игра на светло и какво е общото между нея и реалния бизнес? Отговаряме си по обратния ред:
1. Общото между професионалния футбол у нас и бизнеса е, че група обикновено командировани от властта предприемачи си харчат парите, за да съществуват българските клубове. Смисълът на това упражнение са единствено агитките като електорат и т.нар. социална функция, която така или иначе има играта. Всичко продължава, докато на богатата съпруга не писне и не накара мъжа си да спре в харчовете за отбора. Или докато на бизнесмена не му закъсат важните дела покрай харчовете за момчетата /последен пример – Верея и компанията „Трейс България/. Обикновено властта командирова по стадионите предприемачи, които имат бизнес с държавата или дейността им зависи до голяма степен от благоразположението на различните институции.
2. Футболът е изцяло в сивия сектор. Не става дума за черното тото и уговорените мачове /те са далеч по-опасно явление от обикновеното укриване на данъци/, а за огромния дисбаланс между официалните разходи за заплати, които отчитат клубовете, и реалните харчове. Тук въпросът е, че никой не се интересува откъде и как се покрива разликата.
3. Преди години един президент на ПФК Ботев Пловдив и БФС бе казал: Ако искаш да съсипеш бизнеса си по най-бързия начин, купи си футболен клуб. Ситуацията не се е променила значително през последните 25 години, като единствените изключения може би са проектите на Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев. Двамата показаха, че от футбол може и да се спечели, но са необходими сериозни първоначални инвестиции в база, организация и кадри. И после – здраво стискане на юздите в управлението.
Като цяло повечето клубове у нас едва кретат и са далеч от представите за пазарно ориентирани търговски дружества, които спазват законите и правилата.
Откъде идват парите?
В годишния си доклад за изминалата финансова година на отборите в европейските футболни първенства УЕФА представи следната картина: Българската Първа лига е на 28-о място от 54-те лиги в Европа по приходи. Това поставя страната ни някъде в средата на класациите. Според данните общо 14-те отбора в елита са заработили 41 милиона евро, или средно по около 2,9 милиона евро. От Съюза на европейските футболни асоциации съобщават, че най-голямата част от парите – 42%, идват по програмите за подпомагане на UEFA. Следващият голям дял в картината е от 29% – финансиране от спонсорски договори. Едва 7% идват от продажба на билети и абонаментни карти, а само 6% са от телевизионни права. В раздел „други“ попадат 17% от приходите на клубовете.
На практика директните продажби на продукта, който произвежда, носят на клубовете едва 13% от приходите им /тв права и продажба на карти и билети/. Всичко останало е въпрос на спонсорство, донорство и харчове за сметка на собственика.
Каква е ситуацията в нормалните футболни държави?
Там пари във футбола има, и то много. Приходите обаче имат доста по-голяма вариативност. Освен заработените средства от участията в националните шампионати и европейските клубни турнири, клубовете разчитат на различни приходи според профила си:
1. Приходи от трансфери
Те са важни за клубовете с добре развити школи /Аякс, Барселона, Борусия Дортмунд, много от клубовете в Южна Америка/. От създаването на кампуса на Барселона до момента за издръжка, бази, заплати на скаути и треньори са похарчени по-малко от 200 млн. евро. В същото време само пазарната цена на Лео Меси /пристигнал съвсем млад и почти без пари в кампуса на каталунците/ е тройно повече. Освен него в представителния тим на Барса играят 8 собствени кадри, във втория отбор още 20, а през годините клубът е продал за сериозни пари над 30 футболисти в елитни клубове по света /Фабрегас, Педро и много други/.
2. Приходи от тв права и артикули с клубната символика
Това се отнася в най-голяма степен за клубовете с обратния профил, които създават галактически тимове, купувайки утвърдени звезди /Реал М, ПСЖ, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед/. „Червените дяволи“ са рекордьори в това отношение, като произвеждат и продават над 1000 артикула с марката „Манчестър Юнайтед“. В ПСЖ пък, които имат привилегията да са единственият елитен клуб в многомилионния мегаполис Париж, избиха половината от умопомрачителната трансферна цена на Наймар с продажбата на фланелките от първия му сезон на „Парк де Пренс“.
3. Приходи от външни спонсорства
Важат основно за топ тимовете от петте най-гледани първенства в Европа. Там правото стадионът на някой гранд да носи името на някоя корпорация наистина се заплаща прескъпо, както и логото върху фланелките на звездите.
4. Приходи от билети и карти
Те са особено важно перо за тимовете от Англия и Испания, където неслучайно се строят все по-големи стадиони. Защото при 80 000 на мач и цена 100 евро на билет при 3 домакинства месечно парите наистина си струват.
Сравнението никак не е в полза на българските клубове, защото нито един /дори Лудогорец/ не реализира реални приходи по въпросните 4 основни пера.
Като цяло в повече от утвърдените в Европа футболни шампионати приходната част на професионалните футболни клубове приоритетно се формира от медийни права, пари от спонсори и от продажба на входни билети. За тези клубове, макар и съществени по размер, приходите, предоставени от УЕФА за участие в евротурнири или на принципа на солидарността, нямат голяма тежест във формирането на бюджетите. В България нещата са далече от истината и бъдещето на клубовете почти изцяло зависи от настроението и бизнеса на собствениците им или от волята на онези, които ги командироват по стадионите.
Източник- Марица
