-
-
Петко Маринов е едно от емблематичните имена, не само в Бургас, но и в цяла България. Той е легенда на
[sociallocker id=5830]
баскетбола, като състезател и треньор. Неговото име се свърза наскоро с това на починалия буквално преди дни кубински лидер Фидел Кастро, който също минава за легенда, но от други мащаби и измерения.
Все пак се знае, че Кастро е бил доста сериозен поддръжник на спорта. Под негово ръководство в Куба започва мащабно строителства на стадиони, зали и допълнителни спортни бази. Държавата инвестира много сериозно в спорта, който трябва да се превърна във витрината на социалистическа Куба. Всъщност така е и в България, която започва през 70-те години бурно развитие в почти всички спортове.
С баскетбола са свързани и две любопитни случки от гостуванията на Фидел Кастро в България през 70-те години на ХХ век. За едната се носят само легенди. Говори се, че в един момент кубинският лидер се измъква от охраната си, която веднага започва да го търси. Видният гост е открит на баскетболни игрища, където играе с български студенти. Действието се развива през 1972 година. Тогава Фидел сам решава да се откъсне от постоянната опека на личната си охрана и наблюдението на кубинските тайни служби. Намерен е по фланелка и шорти, потен да мери сили с български студенти, които в началото не го познават, а след това буквално си глътват граматиките при вида на придошлите джипове, лимузини и десетки униформени.
Другият случай, който свързва Фидел Кастро с баскетбола обаче е документиран със снимки и свидетелства. В него дейно участие взема и бургазлията Петко Маринов.
При едно от посещенията си у нас Кастро моли на да му бъде осигурена възможност да премери сили срещу българския шампион ЦСКА. Той е впечатлен от марката на този отбор. Чувал е за успехите на футболният отбор, освен това знае, че става въпрос за армейска спортна организация. Това го заинтригува и той настоява пред родните власти да изиграе един мач, макар и не пред очите на широката публика.Организацията е създадена. Оформят се два сборни отбора от тогавашните звезди на „червените“ – в единия от тях се пази място за Фидел. В ранния следобед баскетболистите се строяват по екип.
Върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Куба пристига в залата на стадион „Българска армия”. С него е група от десетина отлично подготвени лични охранители. Най-интересното е друго. Десетина минути преди да се появи лидерът в залата влиза човек, който прилича тотално на него. След това той излиза и след малко идва Кастро. Оказва се, че нарочно е пуснат двойник, който да се появи и да огледа обстановката. След това той явно е докладвал на оригиналният Фидел, който пристига за мача. Лидерът на Куба е видимо превъзбуден и мобилизиран за игра. Той като цяло подхожда така във всека едно начинание. Става така, че срещу него в защита се изправя Петко Маринов. Послушно и съвсем разумно той следва инструкциите да бъде по-внимателен, за да не контузи високия гост. На няколко пъти Кастро го разминава и бележи кош. Най-неочаквано обаче кубинецът се доближава до Маринов и пита с жестове- защо не играеш? Маринов решава да подходи по-твърдо. При една от атаките на Кастро той му влиза остро и го поваля като чувал на пода. Кубинецън има внушителни кабарити- висок, тежък и сравнително тромав. Пада на земята, като на физиономията му е изписана болка. Залата замълчава. , а целият Генерален щаб на нашата армия хуква към игрището, за да се увери, че Кастро е добре. Петко Маринов чува с ушите си думите: „Ще те застрелям гад! Идвам с Калашников.“ Фидел Кастро се изправя на крака и за изненада на всички прегръща Петко Маринов и го поздравява за проявеното мъжество. Кубинският лидер дори целува по бузите бургазлията и показва, че е много доволен, че срещу него се е играло като срещу истински баскетболист. Напрежението видимо спада и мачът продължава без проблеми.
„Фидел Кастро беше много харизматична личност. Той се държеше приятелски със спортистите. Беше луд по баскетбола. Наистина луд. Издигаше в култ тази игра. Стигаше обаче и до крайносит. Аз бях на подготовка в Куба в началото на 1972 година. Тогава те имаха доста силен национален отбор. Тренираха обаче при много сурови условия. По същото време, когато ние се подготвяхме в Куба, те имаха лагер на националните формации – мъже и жени. Те работеха при невероятни условия. Многоразови тренировки, пълен аскетизъм, изолация. Изведнъж решиха да вдигат стачки. Протестираха, нещата стигнаха и до медиите. Това страшно разгневи Кастро, който взе крайно решение. Прати двата отбора да берат захарна тръстика. Не се шегувам, това беше наказанието.Стана страшно. Част от играчите заболята от коремен тиф, други получиха травми от добива на тръстика, което е голямо натоварване в жега и влага. В крайна сметка националите му се примолиха и той отново ги върна в залите. Няколко месеца по-късно кубинският отбор взе бронзов медал от олимпиадата в Мюнхен и стана приятната изненада там.Много може да се пише за Кастро, но той е една колоритна личност, продукт на своята епоха, но с присъствие и чар, присъщ само на него. Мога да викажа, че отново по това време, докато се подготвяхме в Куба медиите съобщиха, че е имал четиричасова среща с кубинските проститутки на площада в Хавана. Държал е реч, обявил ги и е за трудови труженички и дори им е обещал пенсии, когато дойде времето. Такива неща…оригинален и колоритен, бих казал дори неповторим…“- коментира Петко Маринов.
Самият Кастро е запален още от макъл като спортист. За това свидетелстват много снимки от различни периоди на живота му. Връзката между Фидел Кастро и спорта започва още в детските и юношеските му години. Като дете започва да посещава частното йезуитско училище „Долорес“ в Сантяго, а през 1945 година се мести в по-престижния йезуитски колеж „Белен“, където въпреки интересите си към историята, географията и участието в дебати, се отдава предимно на спортните занимания. Оттогава са и първите документирани негови снимки от баскетболния терен.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
