-
-
В неделя вечерта „Герена“ ликува – Левски победи Славия с 2:0 и остана на върха в класирането. А с това сините мечти за нещо голямо през сезона започнаха да растат. Успехът над белите не дойде лесно, а головете паднаха от ситуации, които не предвещаха това нещо. Те обаче бяха майсторски изиграни от Станислав Костов. При първата с човек на гърба нападателят се обърна, след това преодоля двама души, нахлувайки в пеналта, и накрая с удар с левия крак през шпагата на бранител и краката на вратаря прати топката в мрежата – изпълнение, което не се вижда често. В началото на второто полувреме той изигра едно положение като типичен класен таран – пое топката пред наказателното поле, влезе мощно в него, борейки се със защитник, и с мощен удар с десния крак разтресе мрежата. Няма ляв, няма десен… Липсваше му единствено попадение с глава, за да бъде вечерта за него съвършена.
Изненадващо, но факт – с тези си изпълнения 27-годишният нападател донесе трите точки на Левски. Момчето с №29 със сигурност изживява мечтата си. И прави това, което никой не е очаквал от него. През зимата той бе взет в Левски, за резерва. Игра в 11 мача в Първа лига, реализира и 3 гола. През настоящата кампания отново бе гласен за скамейката, но изяде хляба на Серджиу Буш. Да, като го погледнеш – Костов не прави нещо особено, но до момента си върши отлично работата. Таванът му може да не е толкова висок, колкото на всички им се иска, но той винаги играе близо до него – старае се, хвърля се, не се пести. Да, може да няма внушителна физика, да не е най-изкусният техник, да не притежава инстинкт на убиец, но той е просто бачкатор и сякаш съдбата му се отблагодарява за положения труд.
Eдва ли са мнозина хората, които са вярвали, че за 11 кръга през есента той почти ще утрои попаденията си от първия полусезон в синьо – вече има 8 гола на сметката си. Бележи средно по веднъж на 88 минути и е
по-ефективен от румънеца Клаудиу Кешеру,
с когото са на върха на голмайсторската листа – стрелецът на Лудогорец се разписва средно по веднъж на всеки 95,6 минути.
А кампанията за Станислав апочна с нов прякор. Заради многото чужденци в състава, контузията на Иван Горанов и ситуацията с първия капитан Божидар Митрев, той сякаш бе на терена само и само Левски да не излезе с 11 иностранци в стартовата единайсеторка. Поради тази причина се сдоби с прозвището Българина…
Докато стигне до него обаче, извървява дълъг път. Тръгва от Благоевград – това място все още е едно от тези, в които в днешно време можеш да видиш на централния площад деца да ритат мач. Със сигурност като малък и Станислав го е правил. Като син на футболист (б.р. – баща му Йордан Костов е играл в Пирин и Академик Сф) какъв да стане като порасне, освен и той да подгони топката?
Примери за бащи и синове във футбола
от онзи край, колкото щеш – Петър и Иван Цветкови, Иван и Димитър Бербатови, Виктор и Ивайло Андонови (кадър е на школата на Ивайло Андонов), Емил и Илиян Мицански и други…
Така през есента на 2010 година и Станислав облича зелено-бялата фланелка в елита. Блясва в мач с Локо София на „Христо Ботев“, в който, вместо да вкара от нелоша позиция, решава да замахне и да прибере топката, а след това да подаде на съотборник на празна врата. Наричан галено от фенове Биберона заради възрастта си, той бяга от шумотевицата, като отказва да говори пред медиите с „Татко ми е казал, че не ми е времето, защото още нищо не съм направил“.
Преди година отказва много по-голяма заплата от Ботев Пловдив, само за да помогне на родния Пирин – „В този клуб не се печелят пари, а възможности. Ако играеш добре, ще те забележат и ще имаш възможност да продължиш да се развиваш. Затова е най-доброто място за млади футболисти“, обяснява тогава той.
Днес е почти същият – здраво стъпил на земята и правещ това, което е по силите му. Да, той не е звезда, но е много по-полезен от наемник като Серджиу Буш. И на всичко отгоре е най-неочакваният син герой, гледайки имената на играчите на сините. Такива изпълнения се очакват от Обертан, Паулиньо, а къде ли пък са Ривалдиньо и Луан Виана?!
„Ще видим накрая за какво ще стигнат головете ми. Важното е Левски да побеждава. Не искам голмайсторския приз, а титлата и купата“, каза Костов след победата над Славия. Рано е да кажем дали играчът с №29 ще сбъдне тази си мечта този сезон. Но лесно можем да прогнозираме, че настоящата кампания ще е най-резултатната за него – до момента не е вкарвал повече от 9 гола за първенство в един сезон. Още в Разград в следващия кръг ще може да изравни или подобри постижението си.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
