-
-
Емоциите след платената от ЦСКА-София емблема на фалиралото автентично дружество ПФК ЦСКА АД не стихват. Както се и очакваше, събитието предизвика широк отзвук и сред феновете на Левски. Изключително емоционален коментар бе написан във Фейсбук групата „100 години „Левски“ София – вековни поздрави от цял свят“. Той буквално „взриви“ „синя“ България. Привържениците на Левски разпространяват написаното с бясна скорост. Самият пост събра стотици харесвания и споделяния. KotaSport.com публикува коментара, без редакторска намеса:
Няколко авторски реда за чорбаРадините вълнения и терзания по „картинката“ a.k.a „клубната емблема“, както всички останали привърженици с морал и произход я наричаме, когато говорим за най-важния символ на клуба си.
Най-голямата и съкровена мечта на разядената чорбарска душа, е да я припознаят. Каквото и, всъщност, да означава това. Ние не разбираме напълно терзанията им, защото малцина са хората, които страдат от чак толкова сериозен проблем с дефинирането и изясняването на личността си.
Ние, левскарите, винаги сме ви припознавали. Кои точно сте вие, на трибуните, по улиците, в осакатените ви сърца и души, за нас никога не е имало съмнение. Прави сте, че какво пише в търговския регистър, кой държи правата за „картинката“ и от чие име подписвате писмата към УЕФА, не е важно. Тъй като то касае само клуба. При вас „клубът“ е преходно явление с различни проявления, към което сукалчетата на паразитния ви организъм се впиват и присламчват, когато инстинктивно уловят пиперливия мирис на тенекиена купа и леко ръждавелния аромат на европейски полуфинали. Така свинската тения е оцеляла милиони години, вие също не разочаровате разред „Паразити“ от биологията. Клубът не е толкова важен. За нас поне не е, а за вас, доказано, няма никакво значение. Там нещата са ясни и съмнения няма. Клубът е Литекс. Този път. Другият път ще е друг. От търговския регистър, през автобуса, съблекалнята и играчите, та чак до ложите. Вони на Литекс, та се не трае… От мозъка на Стойкас Стоилас, та до костите на Трифон Попов. Абсолютно Литекс.
Но за нас никога не е имало съмнение кои сте вие, защото вие никога не разочаровате и не се променяте, дори когато се подменяте. Константно праволинейни сте в осакатената от всякакви морални устои природа. И това, че танцувахте на гроба на собствения си клуб и го подритвахте, поплювахте и побутвахте, за да умре час по-скоро, та да засучете друг, и това го припознахме, като поведение. Виждали сме го у комунистическите ви създатели, които проляха и преляха от девет кладенеца кръв, за да създадат и видоизменят спортната витрина на сатрапския комунистически режим – цска. Още в първия сезон ви сложиха и кралско палто на извергските гърбици. Пратиха ви от маточната тръба на Добри Джуров право на финал за шампионската титла. И ви подариха „преиграване“, за да я спечелите. Заграбиха и ви подариха, с убийства и нечистоплътие, стадион в центъра на София, докато други натириха в покрайнините на града, да се лутат години наред на игрища без трибуни, за да се пречупи и убие популярността им. Нещо, което никога не се случи.
Години наред извозваха предците ви с камионетки под строй, за да викат на Квазимодо принц. Не само предците ви водиха под строй, а и най-даровитите български футболисти, на поднос. Те поне можеха да „избират“, между Квазимодо и сателитната му система от отбори, или край на кариерата. С репресии и демагогия, така градихте чорбарската си митология. За по-практично, не ви дадоха име. За да бъде по-лесно, като ви сливат, преливат, припознават, запознават… По това време нямаше и нужда от име. Нямаше кой да го скандира. На собствения ви стадион сектор Г избухваше със сини шалчета при гол на Левски. Кадрите ги имаме всички. Ставаше на крака и сектор Б. Както и сектор В. Както и сектор А. Име ви дадоха само веднъж, когато решиха да отнемат нашето. Дадоха ви името на средновековна София, което с радост завикахте по трибуните още от първия мач. Кадрите ги имаме всички. Ние никога не викахме по чуждо име. Никога не прекъснаха и гръбначния ни стълб, автентичността и идентичността на най-голямата събирателна любов и кауза в България – вековният Левски София, макар насилствено да ни пришиваха чужди емблеми и имена. Това е и голямата ви болка, и отчаяните ви и жалкарски опити да ни вмените вашата съдба, само го доказват.
За нас важни са били и винаги ще бъдат произхода и името. За вас купата и вимето. Вимето, към което паразитиращата ви тунеядска същност да увие единствения си еволюирал орган, сукалчето, за да черпи живителни глътки „титли и успехи“. Веднъж изстискала докрай вимето, пиявицата се прехвърля на следващия организъм. Затова и клубът ви няма значение. Вие сте паразити, а при паразита организмът е само злочест посредник. Важните сте вие. А вие сте категорично припознати и отличени като най-аморалната и аморфна позорна маса.
Бъдете внимателни обаче с новия ви организъм и този рев около „картинката“. Доказали сте, че не ви е важна, не се напъвайте… Да не вземе да обидите микренския исполин, та да тропне с късото си краче и да ви прати да биете камбаната за последно в Парижката Света Богородица, селяни прости…
Литекс ще сте до време. И „картинката“ ще си получите. Гнусни чорбари ще сте до гроб!
Левскари, за нас остава да гледаме и да си записваме… Сред нас, уви, има страхотна плява, която на драго сърце и при подходяща цена и залог би принизила достойнството и ценностите ни до горното равнище. Винаги помнете кой ви направи левскари, от какви подбуди и заради какви идеи. Ние сме клуб с произход, и сме левскари заради левскари с произход, морал и стойност. Нашите бащи, баби и дядовци. Пазете достойнството, защото достойнството няма алтернатива! Смърт преди безчестие!
