Скачаха един по един от хеликоптера и долу ги следяхме с отворена уста. Първи, втори, трети, четвърти. На крака на всеки от тях се вееше по една емблема. Десет за 70 години гордост. С туптящи от възбудата сърца и разширени докрай зеници гледахме как се приземяваха на терена. Надявахме се още тогава да стане ясно, че сме купили и последната, най-важната. Историята, титлите, честта.
Не се случи на юбилея, защото в България има съдебни процедури, които трябва да приключат, за да се реши кой крив и кой прав. Но чакането най-после приключи. ЦСКА отново е тук. Без тире. С върната чест, нова вяра в сърцето и достойнство в погледа. ЦСКА сгреши, като излъга мнозина през годините. Обещаваше, но не плащаше и правилно го изхвърлиха във „В“ група. Понесе си наказанието, без да се оплаква, че е сам срещу всички, и направи каквото беше нужно, за да се прероди. Бяха нужни седем милиона осемстотин тридесет и пет хиляди триста шестдесет и седем неща и петдесет стотинки.
От 11 октомври 2018 г. „сърца червени, сърца милиони“ отново ще звучи гордо и истински.
Държавата си взе парите. Тоест училищата, детските градини, пожарната, пътищата, полицията, пенсионерите, ти. Десетките излъгани, които също участваха в гадното, използващо момента и правилните собственици, агенти, ще получат колкото им се полага според Дора Милева и съда. Или нищо. Пената ви го каза няколко пъти. Имали сме много емблеми и много имена. Но сме оцелели и още сме живи. ЦСКА не е умрял и брани емблемата и стадиона си с кръв. В преносния и буквалния смисъл. Плати си с лихвите и се прероди. Звездата отново грее на червения фон.
Ред е на следващото обещание. Чакаме си новия стадион и 32-ата титла. Защото в „червено-бяло“ бият нашите сърца. Само ЦСКА до края на света.
Източник: fanface.bg/ Цветан Ламбрев.