-
-
„Какво тук значи някаква си личност?!“, е написал Никола Йонков Вапцаров. С оглед на дербито между Лудогорец и Левски, загубено от „сините“ с 1:2, спокойно можем да перифразираме това в „Какво тук значат някакви си точки“. Разбира се, това се отнася до клуба от „Герена“.
Воденият от Славиша Стоянович тим изигра най-меко казано слабо и безлично първо полувреме, но… През второто сякаш излезе друг отбор. „Сините“ опитаха да пометат съперника си и да направят наглед немислимото – да стигнат до обрат. И не бяха чак толкова далеч. Върнаха едно попадение и продължиха с натиска и положенията. По всяка вероятност, ако гредата на Габриел Обертан бе гол, то Левски щеше да триумфира след последния съдийски сигнал на откровено слабо ръководилия двубоя Георги Кабаков.
В крайна сметка обаче, Левски загуби. Но какво всъщност загуби? Една или максимум три точки – нищо повече и нищо фатално. Левски обаче спечели нещо много повече. „Сините“ на Славиша Стоянович отново започват да печелят сърцата на своите фенове. Затова и тези над 2500 души със сини шалчета, изпълни до краен предел сектора за гости на „Лудогорец Арена“, изпратиха футболистите по шампионски. Защото феновете не можеш да ги излъжеш. Колко отбора в България не биха се примирили със загубата при изоставане с 0:2 в Разград, а и не само там? Е, Левски не го направи. Футболистите излязоха през вторите 45 минути и се бориха лъвски. Бяха готови да схрускат своя опонент и бяха близо да го направят. Този Левски искат фенове, този Левски ще подкрепят безрезервно, без значение от крайния резултат в който и да било мач.
Левски загуби една или три точки, но постигна и друга голяма победа. Може би за първи път в последните 7 години, Лудогорец бе унижен от български отбор (а и не само), принуждавайки се да се спочуди как да бави времето повече от половин час. След гола на Станислав Костов, абсолютният хегемон по родните терени започна едно лежане, едно чудо… Действия, които определено не подхождат на клуба. Явно обаче победата за Лудогорец в този мач бе по-важна от собственото им достойнство. В сериозен синхрон с поведението на „зелените“ футболисти бе и това на главния съдия Георги Кабаков. Представителят на футболната Темида позволи с лека ръка лежането по терена, бавенето на изпълнение на всяко едно статично положение и какво ли още не. За капак даде удивително „дълго“ продължение от цели… 3 минути.
Но, ако трябва пак да се върнем към Вапцаров: „Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична“. И в Левски трябва да свикват с това. Ако искат да постигнат нещо голямо, трябва да са наясно, че ще има немалко удари под кръста и трябва да знаят как да се справят с тях.
С играта си и поведението си срещу Лудогорец, с непримиримостта, с показания характер, Левски ясно заяви, че този път шампионските амбиции и приказки няма да бъдат изпразнени от съдържание. Преди всеки сезон сме свикнали да чуваме: „Ние сме Левски и се борим за титла и купа“. Обикновено „борбата“ приключваше в най-добрия случай до Нова година. Не и този път…
И може би най-голямата победа е, че този Левски започва да прилича на… Левски. Левски, какъвто всички обичащи го искат да виждат. Сега, в петък, срещу Верея те са длъжни да отново да позапълнят „Герена“, без значение от непретенциозния съперник. Защото този Левски го заслужава. Защото „сините“ фенове вече спокойно и високо, с гордост могат да изрекат още нещо от Вапцаров, леко перифразирано: „Но в бурята ще бъдем пак със тебе, Левски, защото те обичаме!“.
