-
-
В ранния период на българската демокрация стават любопитни и невиждани неща в родния спорт. Тоталитарното време е отминало и панаирите по стадионите вече намират място в журналистическата хроника. Това от своя страна води понякога до още по-голяма тупурдия. Такъв е и случаят с „Петричкия удушвач“, за който ще стане дума сега. Един футболен скандал, пръснал се из територията на цялата страна. Нека отскочим назад във времето.
През есента на 1991 година в Петрич се играе напечен мач. Лидерът в „Б“ група Дунав гостува на Беласица пред лютите трибуни на стадион „Цар Самуил“. Гостите си тръгват с четири топки в мрежата – 4:1 за петричани, но най-интересното се случва в 64-ата минута, когато Димитър Карадалиев матира вратаря на Дунав. Страничният рефер Антон Иванов вдига флага за засада и голът е отменен. Капитанът на домакините Георги Ръжданов не се церемони и атакува помощник съдията. Скандалът, разбира се, е потушен и срещата завършва благополучно. Действията на Ръжданов обаче влизат в официалния протокол и бранителят е наказан за четири срещи. Наложена му е и глоба от 240 лева, което се равнява на около десет долара по тогавашния валутен курс.
Шоуто започва, когато на другия ден в „По света и у нас“ е съобщено за кавгата в Петрич и за наказанието на защитника на „комитите“. Кой да ти предполага, че тепърва по българските стадиони ще се виждат пистолети, летящи ламарини и павета, змия, стриптизьорка, мечка и какво ли още не. Цитиран е докладът на секретаря на Дисциплинарната комисия на БФС Петър Телбизов, в който се описва „ловене за гушата“ след отменения гол на Карадалиев. В национален ефир е произнесена фразата „Петрички удушвач“, което изправя на нокти спортната общественост в Югозападна България. И не само спортната. Над 3000 души слагат имената си в подписка срещу казаното в новинарската емисия – подписите се събират пред един от централните супермаркети в Петрич. Готви се и поход към столицата от страна на работниците в завод „Беласица“. На първа страница в „Петрички вести“ излиза остра статия против етикета „Петрички удушвач“. По радиото пък петричани отбелязват, че 72% от населението на града са гласували против БСП на парламентарните избори, проведени на 13 октомври 1991 година. „Това ли е демокрацията, за която жадувахме?“, питат от Югозапада.
Това не е всичко, както се казваше в онази реклама. В следващото издание на култовото предаване „Маратон“ става напечено. Духът излиза от бутилката. От Русе се включва наставникът на Дунав Никола Христов, който подкрепя написаното в съдийския доклад за „ловенето за гушата“. Петрич отвръща с думи на местен полицейски подполковник, бил сред дежурните на „Цар Самуил“. Не е имало хващане за гушата, а не е имало и засада, твърди доскоршният милиционер.
Идва ред на включване от морето. „Много интересно! Имаме полицаи, които вече разбират и от засади“, смеят се варненци. От Петрич думата взима президентът на Беласица д-р Димитър Наполеонов, който е шеф на „комитите“ още от 60-те години. Сега е атакуван делегатът на срещата Юрий Николов – бил бивш играч на Дунав и нормално защитавал гостите, как въобще от БФС го сложили на този мач. Това води до кикот в Русе, а от Морската столица се включва лекарят на Спартак (Варна) д-р Ангел Евгениев, който започва да разказва за странни случки от визитата на „соколите“ в Петрич. Сред всеобщите обвинения Георги Ръжданов отрича да е хващал за гушата помощник арбитъра и иска публично извинение. За финал от Варна към Петрич и обратно прелитат журналистически „стрели“ относно морала и футбола в съответния регион.
