-
-
Футболната легенда Бебето даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт по ТВ+. Великият световен шампион блестеше с головете си в американското лято на 1994 година, но така и не се срещна с България. Превърнал се е в легенда на бразилските култови отбори Фламенго и Васко да Гама, но изкара най-дълъг период в Депортиво Ла Коруня. В 131 мача за тима отбеляза 86 гола. Бразилия го избра за един от шестте си посланика на Мондиал 2014. А в националния тим той вкара 39 пъти в 75 мача. Освен световен шампион от 1994 година е и носител на Копа Либертадорес и Купата на конфедерациите. Играч №1 на Южна Америка за 1989 година. Пълното име на един от най-популярните звезди на бразилския футбол е Жозе Роберто Гама де Оливейра – Бебето.
Сеньор Бебето, здравейте! Първо какво мислите за представянето на бразилския национален отбор на Световното първенство?
Можем да кажем, че Бразилия се представи сравнително добре в първите три мача. В първия двубой не започнахме толкова добре, но отборът постепенно започна да израства с всеки изминал мач. След това обаче дойде срещата, в която отпаднахме. Говорих с много хора след двубоя и повечето са на мнение, че в тази среща можехме да спечелим и ние, и Белгия, но те продължиха напред. Нямахме късмет. Вкараха ни първи гол от статично положение и после още един. Ние върнахме едно попадение, а дори през второто полувреме имахме положения и да изравним, но това е футболът … За всички нас това беше нещо много тъжно. Имахме чувството, че Бразилия има всичко, за да може да стигне далеч на това първенство, но пак казвам – това е футболът.
Започнахте първенството като фаворит на букмейкърите, мислите ли че Бразилия подцени Белгия в този мач?
Не мисля. Бразилия сега има голям треньор, който не би позволил това. Много е точен, разумен и винаги разговаря с играчите. Сигурен съм, че и той знае, че няма фаворити преди да е свършила срещата, а точно на Световните първенства това правило важи с най-голяма сила. Бразилия знаеше, че този мач ще бъде много труден и точно така стана. Но те също знаеха, че имат сили да станат световни шампиони. Но съперникът не го позволи, а не стигна и късмет. Треньорът беседва много с футболистите и съм сигурен, че ги беше подготвил за този труден мач. Но не можем да говорим за подценяване или фаворизиране в този случай.
Неймар е голямата звезда на Бразилия. Мислите ли, че той успя да изпълни очакванията към него?
Когато говорим за резултати във футбола, никога не можем да споменем само един играч. Не можеш да спечелиш световното само с един играч-звезда. Всички в „селесао“ трябва да са на ниво, за да може това да е възможно. Трябват сплотеност и много силно ядро. Този път имахме всичко това. Видях го с очите си. Но просто не стана. Иначе Наймар има качествата на футболна звезда и на моменти си личеше, че може да наклони везните в наша полза. Когато говорим за успех и резултати на отбора ни, винаги трябва да споменем всички футболисти. Бразилия не е само Неймар, имаме и други много класни играчи като Филипе Коутиньо, Уилиан, Фернандиньо и други много популярни футболисти. Дъглас Коща също. Всички те са способни на гениални изпълнения, но никой от тях не може сам да реши спечелването на титлата. Огромен е натискът върху Неймар и не можем да очакваме сам да направи всичко.
Мислите ли, че Бразилия все още не може да се отърси от тежката загуба от Германия през 2014 г.?
Това вече отмина. Трябва да мислим за този мач като за нещо много нетипично. Нещо, което няма да се повтори никога повече. Не би трябвало това да тежи след толкова време. Каквото станало – станало. Не трябва да има притеснения. За щастие футболът е точно това – да ставаш след тежките удари и да се радваш на големите победи. Проблемът е, че всички много искат да спечелят световната титла. Просто трябва да се взимат поуки от миналото и да се гледа само напред. Като говорим за играчите мисля, че напълно е преодолян онзи тежък момент и сега нямаше влияние върху тях.
Бяхте заедно с Христо Стоичков на шоу-мач в Армения. Какво си говорихте с него след толкова много време, в което не сте се виждали?
Говорихме за всичко. Първо беше наистина голяма радост да се видим отново. Много го обичам! Той беше един от футболните ми приятели, докато бях на терена. Никога не сме играли заедно в един отбор и дълго време сме били съперници. Но независимо от това винаги ми е било приятно да го виждам, да пътуваме някъде или просто да си говорим, защото го нося в сърцето си.
Спомняте ли си българския отбор от 1994 г. и дали беше възможен финал България – Бразилия?
Да, тогава България имаше наистина големи играчи. Имахте Емил Костадинов, с когото съм играл в Депортиво. Много го обичам! Със сигурност имахте отбор, с който да играете на финал. Класни играчи, добър треньор… Всички те заедно правеха един голям отбор. За нещастие не стигнаха до финала, но Световното първенство е най-трудното. Дори и най-малките грешки те лишават от титлата. Но със сигурност имахте отбор с потенциал за световен шампион.
Дуото ви с Ромарио беше известно в целия свят. Каква беше вашата магия?
Много е трудно да се разкаже с думи. Трудно е. Бебето и Ромарио. Не само сънародниците ни, но и където и да съм съм бил по света много хора са ми казвали, че са се наслаждавали на играта ни заедно. Мисля, че беше нещо от Господ. Само като го погледнех и се разбирахме без думи. Понякога дори и поглед не беше нужен. Когато нещата стават необяснимо и по този магичен начин, наистина си мислиш, че е нещо дадено от Господа. Бяхме фантастичен дует!
Ромарио твърди, че е вкарал над 1000 гола. А колко вкарахте вие?
И аз съм вкарал много. Статистиката твърди, че са над 700, но аз си мисля, че са повече. Много голове съм отбелязал и аз. А и много голови пасове сме давали и двамата. Когато играех, повече мислех за отбора и какво е най-добро за победата ни, да помагам и да подавам на колегите ми, когато нямах чиста ситуация пред мен.
Сигурно сте гледали Ромарио да играе със Стоичков в Барселона. С кого играеше по-добре – с вас или със Стоичков?
(Смее се). Ех, този мой приятел Стоичков! Много го обичам, но няма как дори и той да бие тандема Бебето – Ромарио. Нещо, което остава за цял живот! С Ромарио играехме единствено в националния отбор. Само един мач изиграхме заедно във Фламенго, защото веднага след срещата той отиде да играе в Европа. Но всички тази мачове и голове в националния отбор … Ще ви разкажа една история. Знаете ли, че Бебето и Ромарио заедно на терена нямаме нито един загубен мач за националния отбор? Нито един! Всеки пък, когато сме играли заедно, винаги единия от двама ни е вкарвал гол.
Много голове, които отпразнувахте по популярния ваш начин, все едно че люлеете бебе. Защо го правехте?
Винаги съм мислел, че новият живот е по-важен от всичко на този свят. Вечерта преди мача си мислех как да отпразнуваме с отбора раждането на сина ми. Не мислех точно за начина, по който да го направя, а по-скоро молех Господ да даде да успея да вкарам гол, за да отпразнувам идването на бял свят на сина ми. Отдаде ми се възможност, успях да вкарам и се затичах да го отпразнувам. Представих си как взимам Матео в ръце и го люлея. Помислих и за това колко обичам и другите ми две деца. Бяхме на Световно. И както си представях, че го люлея на ръце, видях до мен Ромарио и Мазиньо да правят същото. Така спонтанно и от сърце се получи това посвещение за съпругата и за сина ми.
Бил сте шампион с Фламенго, Вашку да Гама и Ботафого. Където отивате, отборът става лидер и печели първенството. Така ли е?
Статистиката го казва, а с нея не се спори. Първи от тези отбори бе Васко да Гама. Голям тим! Беше ми много трудно. Но преди това в самото начало на моята кариера започнах във Витория Баия в град Салвадор и никога не мислех, че по-късно ще премина във Фламенго. Тогава просто исках да играя. И естествено в началото с много гордост защитавах цветовете на отбора от родния ми град. После дойде Васко, а след това трудното преминаване оттам във Фламенго. Беше ми много тежко. Винаги съм искал да правя най-доброто възможно за отбора, чиито цветове защитавам. Бях шампион с Фламенго, с Васко и с Ботафого.
В Европа играхте с Депортиво Ла Коруня. Бяхте толкова близо до титлата в Испания. Заради изпусната дузпа срещу Валенсия, „дрийм тима“ със Стоичков спечели Ла лига в последния кръг?
Така е, но пък аз не съм изпускал дузпа никога. Не бях обаче определен да изпълнявам. Изборът падна върху най-доброто либеро в света – Мирослав Джукич. Само той и Франко Барези заслужават тази титла. Той изпусна дузпата тогава. Преди това не пропускаше никога от бялата точка. Изпълняваше ги перфектно на тренировките. Той и Донато бяха изпълнителите ни на дузпи в отбора. Винаги го виждах колко много труд хвърляше да се подготвя за това всеки ден. Аз им бях отстъпил това право, защото и без това вкарвах почти във всеки мач. Но това, че не спечелихме шампионската титла, не беше само заради онзи мач. Имаше и други срещи преди това, където загубихме точки и те също бяха така решаващи, колкото и този последен мач с пропуснатата дузпа. Бяхме равни по точки с Барселона и загубихме само заради голова разлика. Това казва всичко за онзи наистина луд шампионат. Ако бях бил вместо Джукич, можеше аз да съм пропусналият дузпата и да ме сочат за виновен. Това не е важното. Винаги съм гледал повече на това колко работи един футболист. Затова ми беше тъжно за него, защото не е справедливо след всичко, което даде за отбора. После станахме и шампиони, и носители на Кралската купа и Суперкупата. Направихме Депор известен в целия свят. Затова трябва да се благодари на Джукич, на Бебето, на Мауро Силва и на всички, които работихме неуморно, за да го постигнем. Всички, които бяхме част от онзи голям Супер Депор.
Световното, Копа Америка и Купата на конфедерациите. Коя титла беше най-трудна за спечелване?
Световното, разбира се! Всички шампионати, турнири и първенства са трудни за спечелване, но Световното първенство е и си остава „Оскар“ във футбола. Като започнах на 7 години, още тогава първата ми мечта беше да играя за „селесао“ и да стана световен шампион. Говорил съм и с всички други колеги. И всички до един сме имали една и съща мечта тогава. Защо? Защото спечелването на световната титла във футбола е максималното. Затова всеки ден благодаря на Господ, че ми се случи. Здраво работих и се подготвях много дълго време, но в крайна сметка успях да я спечеля. Винаги съм се опитвал да бъда добър пример в работата ми и на терена. Това за мен е най-важното, но като световен шампион оставаш в историята.
Кое е по-лесно – да играеш за Бразилия или да си посланик, представляващ страната на Световното?
Това са две много различни неща, но и двете оставиха ярка следа в съзнанието ми. Първото е да играеш и да носиш щастие на един народ, който е толкова изстрадал и толкова борбен, че наистина го заслужава. Футболът е най-голямата страст на хората в Бразилия. Страната ни е единственият петкратен световен шампион. Всяко усилие и всяка жертва си заслужава. Както моята, така и на съпругата ми и на семейството ми. И ако трябва да го сторя отново, бих го направил точно по същия начин. А това, което свършихме заедно с Роналдо, като посланици на страната ни, беше също много важно. За хората, за народа ни. Феновете много обичат да виждат любимците си извън терена и да се запознават с тях. Футболът има нужда от повече човечност. Така че тези два момента бяха много различни, но и много специални в моя живот. Едното бе да постигнем четвъртата световна титла за страната ни, а другото – да раздадем цялата си любов на бразилците, но вече извън терена. Говорих с много приятели в чужбина и всички бяха на мнение, че организираното от нас първенство е било наистина успешно. За съжаление, на терена отборът ни не беше на висотата, която всички очакваха, но извън игрището показахме, че когато има желание в хората, можем да правим много и целият свят видя колко хубаво беше световното ни първенство.
Как решихте да влезете в политиката и давате ли си съвети за това с Ромарио?
Разбира се, че си говорим. Нали почти винаги сме заедно. Най-важното е никога да не забравяме, че футболът е дал толкова много радост на хората в Бразилия, на мен, на Ромарио. Политиката е един начин, по който мислим че можем да продължаваме да правим добри неща за народа ни, сега когато вече сме извън футбола. Винаги съм вярвал в това, че ако работиш много усърдно за нещо, то става реалност. Аз имах късмет да мога да пътувам и да играя в Европа, да създам семейство и да имам един по-добър живот. Винаги съм наблягал на работата и честността. Затова реших да вляза в политиката, за да мога да продължа с добрия пример, който винаги съм се опитвал да давам. Първо в семейството ми и с децата ми, а сега и със сънародниците ми. В политиката човек може да направи наистина много и много добри дела. Да помага на всички тези деца в нужда, да им дава по-добър шанс за живот. Затова с Ромарио сме в политиката, за да правим добро. Всички знаят за нас и за кариерите ни в най-великата игра. Но искам и да знаят, че футболът дисциплинира и дава стабилност в живота на човек. Говорихме си с него, че в политиката има наистина голям недостиг на добри хора и затова решихме да влезем там. Да правим добро, да даваме шанс на децата. Без корупция, защото всички знаят нашата история, и всички знаят, че не искаме да живеем на гърба на народа, а да правим само добро на хората.
Като политик, как подкрепяте футбола в Бразилия и каква е ситуацията с футбола във вашата страна след Световното първенство?
Футболът е добре. Лошото е, че страната минава през един труден период. Корупция и тежък живот, което натъжава всички нас. Бразилците се борят и никога не се предават. Сигурен съм, че скоро всичко ще се подобри и с много работа ще се вдигнем на крака. Много силно вярвам в това. Избирателите много ни подкрепят и гласуват за нас, защото сме винаги позитивни и винаги ги насърчаваме и подкрепяме. Продължаваме да работим и да помагаме на хората. Те винаги могат да разчитат на нас, защото ние искаме най-доброто за тях и за бразилския футбол. Вдигнахме на крака националния отбор, след като начело на „селесао“ застана треньорът Тите. Имаме много солидна основа за работа. Не успяхме да се представим най-добре на Световното в Русия, но идва друг Мондиал и там ще имаме отново шанс да покажем хубав футбол.
