Легенда на бокса разказа играта на Кобрата: Той е пухкав и с коремче, съперниците му са тюфлеци!

- -

Цачо Андрейковски е истинска легенда в българския бокс, победил в много от двубоите си с нокаут. За годините, които е играл на ринга, е спечелил куп отличия. Той е 10 пъти шампион на България. Четирикратен носител на купата “Странджа”. Европейски шампион за младежи през 1974 г. Притежава една балканска титла.

Сребърен медалист от Европейските първенства в Катовице 75-та и Кьолн 79-та. Участвал е на две световни първенства и на две олимпиади. През 1982 г. става треньор на юношите в ЦСКА. Малко по-късно започва да съдийства на свободни двубои. 

От над 40 години е треньор по бокс. Избиран е за най-добър съдия на Професионалната боксова лига. 

С Цачо Андрейковски говорим за най-актуалните теми от света на бокса. Бившият спортист споделя откровено вижданията си за състоянието на българския бокс, за успехите на Кобрата и Тервел и ще гледаме ли мач Кубрат Пулев – Антъни Джошуа.

– Г-н Андрейковски, какво е мнението Ви за бокса, който се изповядва в момента?  
– Чувствителен съм на тема бокс, защото много го обичам и уважавам. Но тази му страна, която е подчинена на науката. Върл противник съм обаче на циганския бокс, тарикатщината и далаверата.

Циганският бокс, за който говоря, е много по-голям, по-масов и лесен спорт, а аз искам да проповядвам красивия и научния бокс, защото за мен той е религия. Доста години се боря с това. Явявам се като един Дон Кихот и се боря с мелниците. Не мога да пробия, защото онзи бокс е масов, лесен, скъп и продаваем и всичко опира до пари.

– Къде се намира в момента Кубрат Пулев на международната сцена? 
– Чувам по телевизията, радиата и вестниците, че Кобрата е основен претендент за световната титла, но това съвсем не е вярно. Той е шампион в тежка категория, но на Европа, на IBF формацията в интерконтиненталната графа. Интерконтиненталният пояс значи, че класацията в тази версия започва от 15-то място надолу. Няма го в десятката, дори и до 15-тото място.

Преди 4 години, когато Кобрата трябваше да играе с Кличко, се изказах в пространството. Всичките постижения на това момче са страхотни. Това за България, която има една шепа годни спортисти, да има претендент за световна титла в тежка категория, е страхотен успех. Но дотук. От тук натам ние нямаме никакви шансове. Не може един човек, който е лекоатлет и е скачач, да се засили и да скочи 2.50, ако преди това не е скачал 2 метра летвата. Има недостижими неща.

Още тогава това момче нямаше шансове и му го казах като приятел, офицер, цесекар и боксьор. Това, което е постигнал, е достатъчно. Нека да стане бизнесмен, да създаде семейство, нека да играе шах, защото той обича, нека да играе футбол, обаче да спре с бокса, защото е опасен спорт. Когато го правиш не когато и където трябва, той наистина е много опасен.

По време на първите му 20 победи не беше срещнал нито един истински боксьор. Това е заслуга на „Зауерланд“ и той направи една страхотна кариера с това 20 на нула, но никой не се замисля какви бяха победите. Той игра срещу дърти и амортизирани тюфлеци, които падаха, преди да ги ударят и не ставаха, когато паднеха.

Само срещу един от тях бра ядове. После се наложи да се прави на неударен на един крак. Това е циганията от спорта. Да се мерят при големите боксьори не могат. Нито този Фюри, нито нашето момче, да е живо и здраво. За големия бокс трябват други хора.

– Подходящ съперник ли беше Хюи Фюри? 
– Хюи Фюри е малко по-добър от останалите, но също без такива качества. Вижте му класацията, какво е направил и как изглежда на кантара. Да не коментирам нашите, но това са британските цигани. Проследете и неговата кариера, той няма да стигне далеч. Фюри бе подходящ и това бе неговият апогей. Това е и причината да се съгласи да дойде на толкова километра на чужд терен. Не забравяйте, че те са цигани, а те върлуват в нашия спорт за съжаление.

– Ще се състои ли мач между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа за титлата на IBF?
– От години аз твърдя, че такъв мач няма да има. Когато беше близо да се осъществи и двамата минаха на кантар, се оказа, че има причина мачът да не се изиграе – контузия на Кобрата. Има други прични за това мачът да не се осъществи и те са най-вече финансови. Една малка България не може да бъде интересна за големия свят на бокса, няма финансова изгода. Хората не искат да играят с Кубрат, защото боксът е спорт, в който един удар решава нещата.

– Промоутърът на Антъни Джошуа заяви, че на Кубрат ще бъде даден шанс да премери сили с британеца.
– Може би. Ще се радвам, ако е така. Но, нали така се радвахме и когато искахме да се бие с Кличко. Тогава много искахме и го обвинявахме, че бяга, че се крие, че е лъжец и накрая, като се случи всичко, плахо Пулев се появи и каза: „Ние май малко избързахме с тоя мач. Не бях достатъчно готов“. Само си припомнете двамата как изглеждаха на кантара. Трениран, здрав, голям и изчистен боксьор и един леко пухкав, отпуснат и с коремче.

– Пулев вече е на 37. Как се отразяват годините на физическата му форма?
– Бързината е дар Божи, с който хората се раждат. Или си бърз, или не си. Силното качество на Кобрата в бокса и като аматьор, и като професионалист беше бързината. Само че на тази възраст, на която е той, бързината изчезва. Не можеш да я поддържаш и постигнеш. Главното му оръжие става притъпено.

– Прогнозата Ви при евентуален мач между Кобрата и Джошуа?
– Още първият път казах, че мач няма да има. Оказа се, че са го измислили – травма, която не се доказа. Няма да има мач, никой не иска да играе с един човек, който не носи пари. Когато биеш един такъв човек, никого не биеш. Ако случайно има мач, това би означавало, че другите много са го закъсали.

–  Какви са наблюденията Ви върху играта на британеца?
– Той тренира там, където това се прави както трябва и правилно. Това си личи и по физиката му, и по начина му на боксиране. Видяхте срещу Кличко какво стана. Той е един много приличен боксьор,  защото „много добър и отличен“ боксьор няма. Над Касиус Клей и Мохамед Али няма, никой не може да се доближи до тях. Джошуа се опитва да се доближи, защото е там, където трябва и тренира както трябва.

– Каква роля играят психовойните преди боксов мач?
– Тези психовойни не са за боксьорите. Те са за публиката, да се натрупат пари и интереси. Това е още от времето на Касиус Клей, Форман и т.н. Заканите, заплахите и дори дърпаниците на кантарите са част от играта, имаше ги и тогава.

– Нека поговорим малко и за Тервел. Той спечели европейската титла в полутежка категория. Какво бъдеще има пред себе си?
– Тервел винаги е бил няколко стъпала под Кубрат. Няма неговите качества. От деца ги познавам, когато прохождаха в залата на ЦСКА. Никога не е бил на нивото на Кобрата, няма шансове. Много се заблуждаваме, че има бъдеще, защото всичките му победи досега, включително и срещу Леонардо Бруцезе, са срещу неможещи, незнаещи, неподготвени и подходящо избрани боксьори.

– Мнението Ви за Българската федерация по бокс (БФБ)?
– Аз твърдя, че там е плачевно състоянието. Събрали са се едни неразбиращи и неможещи хора. Там има едни хора, които са посъветвани по кой начин точно да привлекат едни пари, за да си ги разделят – значи крадат. Ако отидете на юношески състезания, ще видите каква масова цигания е в нашия спорт. Няма никакво майсторство, работят треньори, които не могат да бъдат треньори, защото боксът е много специфичен спорт. Можете ли да хванете един заек и да го научите да гони лисици? Това не може да стане. И тук се опитват едни хора, които не могат, да учат други, които още повече не могат!

Българската федерация направи всичко възможно да се обедини аматьорския и професионалния бокс, които нямат нищо общо. Ако си шампион на тенис на корт, дали си шампион и на тенис на маса? От големи футболисти, които влизат в залата да играят футзал, също нищо не става. Същото искам да кажа и за бокса. Не значи, че като си добър аматьор, ще станеш и добър професионалист. Не значи, че когато си успял боксьор, ще можеш да бъдеш и треньор и да предаваш това, което умееш.

Защото учители по български език и литература много, обаче буквите са едни и същи…

– С какво се занимавате в момента?
– Аз споменах вече, че съм като един Дон Кихот, който се бори и искам да посадя хубавия бокс. Ходя в зала и тренирам 3-4 пъти седмично малка групичка от съмишленици. Ползвам бокса. Аз мога и да се занимавам с нещо друго, но се оказа, че боксът не може без мен. Затова се върнах отново в залата, но по друг начин. Стоя настрани от „истинския“ бокс във федерацията.
Интервю на ИВАЙЛО ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ