-
-
Имаше времена, когато чужденците в българското първенство носеха само екзотика. За 30 години обаче ситуацията толкова се промени, че днес легионерите диктуват модата, а родните изпълнители все по-често започват да се чувстват като гости в собственото първенство. Със сигурност обаче трябва да отчетем, че те съумяват да удържат положението и колкото и да им е трудно, успешно се борят за своето място под слънцето.
Нивото обаче е такова, че без чужденци няма как да се постигнат високи цели и това най-добре се потвърждава от факта, че там, където вносът е най-голям, резултатите също са най-сериозни. Лудогорец, Левски и ЦСКА-София се борят за титлата точно, защото събраха в съставите си изключително класни изпълнители, които изпъкват сериозно над повечето от българските си колеги.
Все още общият процент на родените в България е по-голям. След 14 изиграни кръга, от 319 футболисти, записали игрови минути в Първа лига, 202-ма са наши момчета, а 117 са легионери. В проценти съотношението е 63,32% към 36,68%. Единственият отбор, който разчита изцяло на родни изпълнители през този сезон, е Ботев (Враца) и трябва да поздравим Сашо Ангелов и неговите момчета, че не се поддават на изкушенията, които мениджърите предлагат със знайни и незнайни изпаднали откъде ли не чуждоземци. През тази кампания Витоша даде шанс на още един легионер – Анте Рения, след като при дебюта в елита Пол Лъки Отофе внасяше екзотика във формацията на „тигрите“.
Септември, който бе тръгнал да дава път на собствените кадри, също се наводни с чужденци и тук специално ефектът не бе очакваният. Отборът определено показва отстъпление в сравнение с миналия сезон.
По доста интересен начин щеше да изглежда класирането в Първа лига, ако броим само головете, вкарани от българи. Заради подобрената форма на Станислав Костов само Левски от настоящите претенденти би бил в спора за титлата. На първо място, благодарение най-вече на Боби Цонев и Мартин Камбуров, щеше да е Берое, а тройката се допълва от Ботев (Пловдив), където Неделев, Стивън Петков, Балтанов, Вутов и Кристиян Димитров имат своя ключов принос за почти всеки добър резултат.
Основно Кирил Десподов държи ЦСКА-София близо до челото, но ситуацията с Лудогорец в това отношение е критична. Отборът щеше да има само 10 точки, ако се зачитаха головете единствено на българи – 1 победа и седем равенства. Единственият успех би бил заради попадението на Димо Бакалов срещу Черно море при успеха с 5:1. Тогава голът за „моряците“ бе на чужденец – Аристот Н’Донгала. Същия актив има и Септември, но при тях обаче точките в реалното класиране са само 7.
„Орлите“ губят цели 25 точки от подобно преизчисляване, което, както може да се очаква, е най-голямата разлика. За сравнение Левски се лишава само от 6 точки, а ЦСКА-София от 8.
Сред голмайсторите освен прогресът при Станислав Костов и впечатляващото футболно дълголетие на Мартин Камбуров за отбелязване е пробивът на нападателя Ахмед Ахмедов от Дунав, който със своите седем попадения изпреварва доста скъпоплатени легионери, а и доста по-актуални нашенци, включително и национали. Русенци продължават да са сред отборите, които в най-голяма степен залагат на родното и със своите 75% българи сред използваните футболисти са при водещите в това отношение. Такава е ситуацията и с Черно море и Ботев (Пд), а с повече освен Ботев (Bp) са още Етър, Славия и Витоша. Почти еднакво е положението в двата старозагорски клуба. Берое и Верея са с малко над 50 процента българи в своите редици. От другата страна, веднага след Лудогорец и Левски, с най-голям внос на футболисти може да се похвали
Локо (Пд). Във формацията на Бруно Акрапович българите са една трета. С 40 процента нашенци в мачовете си играе ЦСКА-София.
