-
-
За българския национален отбор се получи като в онази притча с чашата – за
скептиците тя е празна, за оптимистите е пълна. След над 15 години постни манджи изпосталялата българска публика е готова да приема всеки буламач. И да е доволна от най-малките резултати. Петър Хубчев е голям късметлия, че яхна тази нова вълна и черпи с пълни шепи от народната любов. Защото хората масово намират Петър Хубчев освен за добър треньор и за голям пич. И му се радват. Доволни са и от подопечните му, които успяха през тази есен да спечелят три поредни победи и да са все още на позиция за първо място и съответните последствия. Допълнителен шанс за класиране през турнира на нациите за европейското през 2020 година и преминаване в далеч по-представителното второ ниво на турнира. Ако поне едно от двете неща бъде постигнато, ще се приеме с небивал ентусиазъм, защото да не се забравя, че този отбор не е правил нищо съществено от много време. Толкова време, че някои от последните, които играха на голям форум, вече имат внуци.
Остават обаче два решителни мача с Кипър и Словения. Двата абсолютни аутсайдера в групата, за които трудно може да се предположи каква цел ще преследват. Защото отпадането може да се окаже по-примамливо от оставането. При сегашната формула на Лигата на нациите е ясно само едно, някой от първенците в групи от четвъртия поток ще играе на европейското през 2020 година. А името на този някой е Грузия, Македония, Беларус, Азербайджан, а защо не Люксембург или Косово. Няма как да не се съжалява, че България не попадна в четвъртия поток. Най-малкото сега щяхме да сме в пълна футболна еуфория от откриващия се реален шанс за участие на Евро 2020.
Но ние сме в трети поток и шансовете за излизане са почти пълна химера. В следващите три дни националният отбор има ясна и близка цел. Първо място в групата с две победи срещу Кипър и Словения и евентуална грешна стъпка на Норвегия, която поне на хартия има по-лоша програма от нас. Лошата програма се изразява в гостуването им в Словения.
От показаното досега норвежците безспорно са най-добрият отбор в групата, но не пък чак толкова по-добри от българите. Разменените победи говорят за някакво привидно изравняване. Какво трябва да се случи е ясно, винаги обаче съм твърдял, че пo-важни са тенденциите. Защото тези тенденции показват на какво може да се разчита през следващата календарна година, когато ще се проведат същинските квалификации за европейско първенство. Дали България може да надгради над традиционното четвърто място, или картината ще е познатата. Невъзможно е това да се предвиди от шестте есенни мача, но може да си изберем позицията на оптимиста и да видим чашата пълна. Хубчев изгради боеспособен отбор, има подобрение в защитата, създават се и голови положения. Лидерите на състава, доколкото такива въобще има, са освободени от очаквания. Както и да играе Ивелин Попов, все сме доволни от него, а и нали е резерва в Спартак Москва. По критерии мотивация, концентрация, борбеност, дух, желание сме поставили предварително пълно 6. Друг е въпросът дали всичките тези „компоненти“ имат някакво фундаментално значение в съвременния футбол. Не са ли най-важните неща като майсторство и талант. Но карай да върви, важно е усещането за напредък.
Да сме реалисти, това не е максимумът, то е повече от максимума при пълната и необратима деградация на българския футбол в последните 15 години. При нас всичко е унищожено и все пак още могат да се съберат 22 момчета, които да играят с желание за родината. Да ви кажа, хич не е малко! Който иска доказателства, да погледне титулярните състави на водачите в класирането – Лудогорец, ЦСКА-София, Левски!
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
