-
-
Националният отбор приключи участието си в груповата фаза на Лигата на нациите. На мнозина им се искаше да завършим с победа срещу Словения, но в крайна сметка достигнахме само до равенство.
Като теглим чертата, спокойно можем да направим следното заключение: Националите все още не могат да защитят нарицателното си име „лъвове”, но хубавото е, че в никакъв случай не са мишоци!
Не можем да отречем безспорния факт, че селекционерът Петър Хубчев прави от нищо нещо. Без ярки звезди, без силни играчи, наложени в западноевропейски клубове (най-вече без брилянтен и безпощаден голмайстор), България бавно и полека върви по правилната пътека.
Хубавото на Лигата на нациите, че играем с отбори от нашата черга, за да си сверим най-точно часовника. И въпреки че не финиширахме първи, имаме шансове да сме най-добрият втори тим във всички групи от дивизия С (това ще стане ясно довечера след последните мачове).
Но даже и да не сме, позитивното надделява над негативното при нас. Както в отбора като цяло, така при селекционера. Една от малкото грешки, които допусна Хубчев, е че не изпрати повиквателна за последните два решителни мача на Георги Миланов. Жоро първо притежава огромен опит в напечени европейски битки – както на клубно, така и на национално ниво, а освен това навлезе в отлична форма в новия си тим МОЛ Види.
Не бива да се забравя и нещо много важно – когато има недостатъчен брой добри футболисти и някой от отсъства, липсата му лъсва с пълна сила. Така беше снощи срещу словенците, когато Хубчев не можеше да разчита на четирима ключови играчи – Кирил Десподов, Тодор Неделев, Божидар Краев и Пламен Илиев. Първите двама са сред най-качествените в родното първенство. Нека само припомним, че всички те имаха ключова роля при победите ни в груповата фаза. С тях в състава Словения я схрусквахме с лекота.
Най-точните персонални оценки са приоритет на Хубчев, но няма как да пропуснем изключителното участие на Страхил Попов в шестте ни срещи. Десният бек записа цели четири асистенции, което си е блестящо постижение, доказващо за огромно КПД.
Естествено възниква и въпросът: Хубаво, не са мишоци, но кога „лъвовете” ще станат лъвове. Или поне да се доближат до бронзовата Пенева чета.
Отговорът е труден. По-труден и от този „Как е възникнала Вселената?”. Засега ни успокоява фактът, че не се сринахме и не попаднахме в черна дупка, а летим към по-висока орбита във футболната вселена.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
