-
-
Капитанът на Дунав Мартин Ковачев (36 г.) даде интервю за „Тема Спорт“, в което говори за обстановката в отбора и предстоящия двубой с ЦСКА-София в събота. Ковачев направи сравнение между работата на настоящия треньор Людмил Киров и неговия предшественик Малин Орачев. Опитният бранител говори и за престоите си в казахстанския Восток (2011 г.) и индонезийския Пурсамания (2015 г.).
Мартине, каква е обстановката в Дунав преди двубоя с ЦСКА?
– Атмосферата е много добра. Като цяло колективът е на ниво. Всички момчета сме си приятели, няма разделение и групички. Това се засили още повече с идването на Люси Киров, който си е от Русе, работили сме с него и преди и като обстановка всичко е на ниво.
Как обаче си обясняваш незадоволителните резултати?
– Факт е, че се представяме малко колебливо. В общи линии сме на приливи и отливи. Редуваме силни и слаби мачове. Не знам и аз на какво точно се дължи. Може би не можем да си повярваме достатъчно. Като изключим първите 5 отбора в класирането, всички останали са съвсем равностойни. С повече работа, а и с новия треньор, който залага повече на говоренето, се надявам да изкореним колебливите резултати. Прави впечатление и друго – ние в Русе играем добре, но в гостуванията показваме съвсем различно лице. Дано това се промени. Но сме наясно, че сега до края на есенния дял трудно ще променим нещо в коренно различна посока. Времето става лошо, не е много за футбол, трудно може да се играе. Като гледам и какъв е теренът на градския стадион тук, срещу ЦСКА очаквам да има повече борба и блъсканица и малко футбол. Важното е какво ще направим в паузата на първенството. Целта е да осъществим добра подготовка, да вземем футболисти на ниво и през пролетта да променим облика на отбора.
Какво подобри Людмил Киров?
– Вече има повече настроение в отбора, измислят се доста игрички между футболистите по време на тренировките, което разведрява обстановката. Така можем да се забавляваме в процеса на заниманията. Един треньор трудно може да промени нещо за кратко време, но в течение на сезона смятам, че нещата ще се получат. Говорим си всеки ден, гледаме видео, мислим занапред как ще се представяме.
Спомена, че очакваш доста битка срещу ЦСКА. Смяташ ли, че лошите атмосферни условия ще са от ваша полза?
– Да, не е спряло да бали от няколко дни и теренът не е никак добър. В събота сигурно ще е кално и мокро. При това положение силите се изравняват в някаква степен. Разбира се, ЦСКА е доста силен отбор, не можем да се сравняваме с тях. Но дано по-лошите условия да им изиграят лоша шега и да спечелим точка или три.
Набелязахте ли вече силните и слабите страни на ЦСКА? И доколко ще е от полза за вас, ако Десподов не играе в събота?
– Гледаме видео, разучаваме ги. Има още 3-4 дни до мача, но като цяло сме се ориентирали за силните и слабите им страни. Що се отнася до Десподов -той е един от най-добрите футболисти в България. Показа доста силни изяви в последно време и честно да си признаем – надяваме се да не играе срещу нас. Ще ни е по-лесно.
Посещаемостта на домакинските ви мачове намаля през последната година. Имаш ли очаквания това да се промени напролет?
– Като цяло този процес е нормален с оглед какво се случи с отбора. След завръщането в елита Дунав тръгна много добре и хората бяха запалени. На стадиона в Русе имаше по 8-10 хиляди зрители. Но после резултатите започнаха да куцат и е нормално да има отстъпление в посещаемостта. Няма как да ги върнем бързо на стадиона. Да не говорим, че и сега времето е студено и дъждовно, всеки мач го дават по телевизията… Хората предпочитат да са на топло пред телевизорите (смее се). Дано през пролетта променим това.
За финал – разкажи за впечатленията си от местата, където си играл в чужбина. Ти беше в Казахстан, преди да стане редовна дестинация за български треньори, беше и в Индонезия…
– В Индонезия най-голямата разлика беше времето – много топло и с голяма влажност. Трябваше ми доста време да се адаптирам. В Казахстан пък беше доста студено през зимата и много топло през лятото. Когато бях в Казахстан, отборите бяха по-агресивни, залагаше се на доста силов футбол, повече на тичане и на защита. Но там израстват с всяка година, видяхме и Мъри Стоилов какво направи с Астана – постави ги на картата в Европа. Що се отнася до Индонезия, там нивото също се засилва. Искаха да разрастват първенството и постепенно да вкарат поне по една звезда във всеки отбор. Нещо като Китай. Играха доста популярни футболисти като Микаел Есиен, Дидие Зокора, Питър Одемвинге… Да не говорим, че стадионите са пълни. Не е като тук по 1000 човека на мач. Там си ходят по 30 000, та даже и по 50 000 е имало на някои по-възлови срещи. Доста по-различно е.
