-
-
Клаус Аугенталер, легенда на Байерн (Мюнхен) и световен шампион с Германия през 1990 г., даде ексклузивно интервю за „Код Спорт“. Като играч натрупа 404 мача за един от най-успелите клубове в света, а кариерата му често го е сблъсквала с българския футбол.
– Здравейте, хер Аугенталер! Целият ви живот мина в Байерн. Какво означава този клуб за вас?
– Трудно ми е да го опиша в няколко изречения. Дойдох на 17 години в Байерн и още тогава започнах да играя в отбора. След края на кариерата ми четири-пет сезона изкарах като помощник-треньор. След това футболът ме изпрати в Австрия, после в Нюрнберг, обикалях Германия. Сега съм щастлив, че съм пак в отбора, на който съм симпатизирал и обичал цял живот.
– Как се чувствате, когато обличате екипа на Байерн за мачове на ветерани?
– Голяма чест е. Играл съм с много великолепни футболисти, представлявали своята родина по света. И не само тези на Байерн. За съжаление, например не съм играл с Пеле. Но футболът ни е направил едно семейство и се радвам, когато имам честта да го видя.
– Имате 404 мача и 52 гола за Байерн. Впечатляваща статистика за един защитник. Помните ли всеки двубой?
– Благодаря на Господ, не си ги спомням всички. Щях да се побъркам. Но има мачове, които не се забравят. Говоря също за ситуации, за контузии. Седем пъти станах шампион на Байерн и определено са останали много спомени в главата ми.
– По време на кариерата си в Байерн четири пъти играхте в турнира за КЕШ срещу българския ЦСКА. Помните ли някой от тези мачове?
– Винаги е било много трудно да се играе с български съперници. Но винаги сме продължавали напред.
– Питам за…
– Знам за какво питате. За един мач, в който в 20-ата минута губехме с 0:3. Не знаехме къде сме. Накрая паднахме с 3:4. Но на реванша спечелихме с 2 или 3 на нула.
– 4:0 беше.
– Да, точно така. Беше на полуфинал.
– Какви други спомени имате от българския футбол?
– Трябва да съм честен и ще ви кажа, че сега не следя вече българския футбол както преди. Имаше години, когато бяхте много силни. Националният ви отбор винаги беше пълен с първокласни играчи. Но вече не ви следя.
– Байерн бе доста по-силен във финала за КЕШ срещу Астън Вила, след като отстранихте ЦСКА. Защо загубихте?
– Не само бяхме по-добри, а може би изиграхме най-добрия си мач за сезона в турнира. Ясно е, че заслужавахме да спечелим. Но така е във футбола. Два пъти англичаните дойдоха до нашата врата и ни вкараха гол.
– Случи ви се и пет години по-късно във финала срещу Порто.
– За съжаление не бях на терена в този мач. Изгониха ме в полуфинала срещу Реал (Мадрид) и нямах право да играя във Виена. За щастие имам толкова много титли в кариерата си, станах и световен шампион. Окей, не можах да триумфирам в евротурнирите с Байерн. Но достатъчно голямо признание е, че съм бил 17 години в моя любим клуб.
– Байерн е петкратен европейски шампион. Няма ли поне малко завист у вас, че вие нямате тази титла?
– Не, вече ви казах. Имам прекалено много трофеи, за които да разказвам. А не за такива, които съм пропуснал. В живота си съм имал един отбор и това е Байерн. Това е моето семейство.
– Знам, че не обичате сравнение между поколенията. Но бихте ли опитали да кажете кой е най-великият Байерн в историята – на Франц Бекенбауер, на Отмар Хитцфелд или на Юп Хайнкес?
– Не трябва да се прави това сравнение. Когато дойдох в Байерн, там бяха Сеп Майер, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер… Последва нова ера с Карл-Хайнц Румениге и много други звезди. Следваха още силни отбори. Как да кажа, кой е най-силният?
– Вие дойдохте точно след трите поредни триумфа в КЕШ. Как започнахте в отбора?
– Спомням си как през 1974 година с детския ми отбор гледахме финала срещу Атлетико (Мадрид) на стадиона в Брюксел. Завършихме 1:1, като изравнихме в последната минута с гол на Шварценбек. Два дни по-късно беше преиграването, спечелихме, но не бях на стадиона. Не можех да повярвам, но година след това вече бях на тренировъчния терен до славните Мюлер и Бекенбауер.
– Заиграхте либеро като Кайзера. Как „влязохте в обувките му”?
– Байерн ме взе на 17 години като нападател. По-скоро като Герд Мюлер. Първият ми мач в Бундеслигата беше срещу Борусия (Дортмунд) и тогава ме сложиха като халф. И да – на терена Байерн започна да ме дърпа все по-назад.
– И как се наложихте като защитник?
– Заради контузии на съотборници. Треньорът реши да ме пробва като либеро. Справих се добре и така се започна.
– Когато бяхте млад, кой беше идолът ви?
– Не съм имал идоли.
– Играл сте с може би най-добрите футболисти в историята на Байерн. Кой е №1?
– И на това е трудно да се отговори. Лотар Матеус беше абсолютна световна класа. Паул Брайтнер също. И Румениге, и Ули Хьонес. Имал съм честта да бъда заедно с Бекенбауер и Шварценбек. В Байерн винаги е имало велики играчи.
– Знаете ли в колко мача сте бил капитан?
– Не!
– Герд Мюлер е известен с прякора Бомбардировача на нацията. В последните години Кристиано Роналдо и Лионел Меси счупиха рекордите му, които се смятаха за недостижими. Мислите ли, че той беше по-добър от тях?
– Не мога да ги сравня. Не съм се срещал на терена с Роналдо, но имам хиляди тренировки срещу Герд Мюлер, когато сме играли десет на десет. Никой не можеше да го спре, просто беше най-бързият.
– Срещу кой нападател ви е било най-трудно да играете?
– Няколко са. Например Хорст Хрубеш е един от тях. Помня и един огромен български нападател, с когото винаги имах проблеми.
– Вероятно визирате Спас Джевизов.
– Може би, не мога да си спомня името. Беше от ЦСКА.
– Байерн е един от най-стабилните финансово клубове в света. Ще може ли да задържи това ниво при наличието на отбори като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, където управляват арабски шейхове?
– Байерн иска винаги да бъде самостоятелен. Да работи, да се развива по план, както стана в последните 10, 15, 20 години. Руски олигарх или арабски шейх досега не е успял да съблазни ни най-малко клуба с милионите си. Байерн е най-правилно структурираният клуб в света. Хората работят това да се случва, а не чакат да се появи отнякъде пребогат спонсор.
– Проблем за Бундеслигата ли е, че Байерн реално непрекъснато е шампион?
– Преди две-три години казах, че става отегчително, че Байерн е все шампион. Така е най-малкото за неутралните зрители. По мое време два-три кръга преди края два-три отбора имаха шансове за титлата. За съжаление сега по-интересна е битката за оцеляване. Също и за място в Шампионската лига, но след Байерн. Факт е, че преди настоящия сезон липсваше достатъчно напрежение в Бундеслигата.
– С националния отбор станахте световен шампион. Това ли е най-големият бум в кариерата ви?
– Това е най-голямата титла, която може да се спечели. Играл съм много мачове в националния отбор. Заради Байерн обаче се отказах от Бундестима. Малко преди световното през 1990 година обаче Франц Бекенбауер ме помоли да се върна в националния тим. И заедно станахме шампиони.
– Колко трудно е да се играе срещу Диего Марадона?
– Няколко пъти ми се е случвало. На финала срещу Аржентина и в два мача срещу Наполи в евротурнирите. Това беше най-силното му време. На мондиала в Мексико през 1986 година Марадона беше в своя зенит. Той е най-добрият в света и с никого не можеш да го сравниш.
– На финала през 1990-а срещу Аржентина имаше ли страх у вас заради загубения мач за титлата четири години по-рано в Мексико? Именно от тима на Марадона.
– Не. За съжаление не играх в първия финал. Контузих се. Поведоха ни с 2:0, изравнихме и накрая паднахме с драма. Аржентина стана световен шампион заради един уникален Марадона.
– Кой беше най-трудният ви мач до титлата през 1990-а?
– Полуфиналът срещу Англия.
– Споменахте Англия и този мач. Затова ви питам – как Германия винаги печели на дузпи?
– И аз съм се питал. Може би англичаните не обичат да тренират дузпи. Полуфиналът беше изключително равностоен и накрая ние имахме щастието. Няма как да успееш без късмет. Но също трябва и самоувереност. Бодо Илгнер спаси една дузпа, а при друга те не улучиха вратата.
– Вие не бихте дузпа.
– В цялата си кариера съм бил три дузпи. И всичките ги изпуснах. Най-куриозната е срещу ПАОК в евротурнирите. Стигнахме до дузпи. Аз трябваше да съм единият изпълнител. Вратарят хвана удара ми, но реферът нареди да стрелям на ново. И вратарят пак спаси. Съдията обаче отново видя нередност в действията му. И хайде пак. Не знаех къде да стрелям. Затворих очи и вкарах! Но тази дузпа не се брои в редовното време.
– Как решихте Андреас Бреме да бие дузпата във финала срещу Аржентина?
– Номер едно за дузпите беше Лотар Матеус. Но имаше някакъв проблем с крака. Смени си обувките. А Анди беше един много сигурен изпълнител.
– По това време много германски звезди играеха в италианската Серия А, която беше №1 в света. Защо решихте завинаги да останете в Байерн и не опитахте в чужбина?
– Интерес към мен имаше не само от Италия, но и от Англия. Познаваха ме отлично, защото с Байерн редовно играехме на Острова. Харесвам английския футбол, защото за мен е най-честният. Но аз бях в един от най-големите клубове в света. Защо ми беше да го напускам?
– Франц Бекенбауер е една от най-великите личности във футбола. Къде беше най-силен – като футболист, като треньор или като президент?
– Бил съм му и помощник-треньор. Бил ми е президент, бил ми е съотборник. Като футболист бе наистина неподражаем. По-късно беше треньорът, с който станах световен шампион. На Франц Бекенбауер всичко му се отдава прекалено лесно. Само че за времето като играч ще ви кажа нещо – той работеше невероятно много на тренировки.
– През 1994 година водихте като старши треньор Байерн в мач срещу българи. Помните ли го?
– Не.
– Джовани Трапатони беше треньорът, а вие помощник. Но той не дойде в София.
– Не мога да си спомня.
– Беше една контрола срещу Левски.
– Почти нищо не си спомням от това събитие.
– Когато бяхте помощник, Емил Костадинов играеше в Байерн. Защо не успя да се наложи повече в отбора? Малко мачове изигра.
– Много добре се разбирах с Емил. Той имаше голям проблем с немския език. Често се случва, когато един футболист идва от друга страна, да не му потръгне. И когато нещо не му пасва, не играе достатъчно добре.
– Тогава много българи играеха в Бундеслигата. Помните ли някого?
– Имената винаги са ми били голям проблем. Разбира се, че знам вашето „златно поколение“.
– Като треньор на австрийския ГАК играхте срещу Литекс за Купата на УЕФА.
– Да, тогава срещу нас игра един футболист, който по-късно взех в Нюрнберг. Спомням си го – Стойчо Стоилов.
– Какви са отношенията ви?
– И досега се чуваме по телефона от време на време. Знам, че му се случи голяма трагедия, след като напусна Нюрнберг. Простреляха го и до днес има куршум в тялото.
– Защо прекратихте треньорската си кариера през 2011 година?
– Твърде стресиращо ми е. Като футболист и помощник с Байерн изкарах много години. Десет сезона работих в отбора на тази позиция. Просто ми беше абсолютно достатъчно с треньорството.
– Не ви ли липсва работата в Байерн?
– Аз продължавам да работя за Байерн, но не като треньор.
– Победата със 7:1 над Бразилия ли е най-големият мач на националния отбор на Германия?
– Не, гледах го по телевизията. Имах чувството, че за Бразилия играят келнери и плажни футболисти. Но трябва да призная – наистина е уникално е да победиш този отбор в неговата родина със седем гола на полуфинал на световно първенство.
– И накрая кога е по-лесно да се спечели Шампионската лига – по ваше време с малко участници или днес?
– Също е трудно да се каже. И по мое време от Италия, Испания и Англия се изявяваха уникални отбори в турнира. Аз се радвам, че и тогава, и сега Байерн почти винаги се класира сред първите четири отбора в Европа. Сега има 6-7 отбора, които са почти на едно ниво. Между тях почти винаги решителен е отбелязаният гол на чужд терен, късметът или липсата на късмет. Много са изравнени силите.
– Харесва ли ви системата ВАР?
– Ако се успокои дискусията около нея, тя ще е много разумна. В днешния футбол много фатално се оказва дори само едно грешно решение на рефера. Изключително несправедливо е да загубиш финал в Шампионската лига с гол от засада например. Или дори полуфинал. Това са мачове за милиони евро. Аз съм за това всичко да бъде справедливо.
