-
-
Нещо невероятно, тъй като говорим за човек, който до назначението си на „Кероу Роуд“ беше работил единствено начело на нискоразредния германски Липщад и за втория отбор на Борусия (Дортмунд). Именно от Дортмунд Фарке пристигна в Норич. В английския клуб получиха препоръки от бившия треньор на първия тим на „жълто-черните“ Томас Тухел. Освен това двама бивши наставници на дортмундци си спечелиха уважението в Англия с работата си. Юрген Клоп начело на Ливърпул и кумът му Давид Вагнер, който класира Хъдърсфилд във Висшата лига, а преди това беше начело на втория тим на Борусия.
Именно затова в Норич се надяваха, че Фарке ще успее да повтори успеха на Вагнер. „Канарчетата“ тъкмо бяха завършили осми в Чемпиъншип под ръководството на временния си треньор Алан Ървайн, заменил уволнения през март 2017 година Алекс Нийл. През последното десетилетие „жълто-зелените“ бяха олицетворение на футболен асансьор. Три пъти печелеха промоция (два пъти за Висшата лига) и два пъти изпадаха. Целта беше постигане на някаква стабилност в представянето на отбора.
Даниел Фарке обаче имаше значителни проблеми с постигането на резултати в първия си сезон. Играчите не бяха доволни от интензивните тренировки, а отборът се сриваше все по-надолу в класирането. Завърши на 14-о място, а през лятото остана и без звездата си Джеймс Мадисън, който отиде в Лестър срещу предполагаемите 20 милиона паунда. Това не отчая германския специалист и спортния директор Стюърт Уебър (двамата с Фарке на снимката вдясно), които бяха сигурни, че резултатите ще последват след свършената усилена работа.
И се оказаха прави! След 21 мача от началото на сезона Норич е на първо място в класирането на Чемпиъншип. Тимът е вкарал повече голове (38) от почти всеки друг отбор в шампионата, освен Уест Бромич (44) и Астън Вила (41). Защитата също е солидна. Допуснати са 24 попадения, а с по-малко са само Мидълзбро (14), Лийдс (18), Суонзи (23) и Нотингам (22). Трябва да се отбележи, че 10 от тези голове бяха получени през август, когато „канарчетата“ записаха само една победа в първите си пет мача от сезона.
Оттогава Норич започна постепенното изкачване в класирането, записвайки 12 победи, три равенства и само една загуба. Кой можеше да допуска подобен възход? Е, именно пускането е ключът към всичко, но по-коректно е да се каже подаването или пасовете.
Въпреки че идва от люлката на тактическите термини „гегенпресинг“ и „хеви метъл футбол“, Фарке е треньор, който предпочита стил с изчакване и притежание на топката. Работата му във втория отбор на Борусия (Дортмунд) се характеризираше със стабилна защита и продължителна игра с топката. Фарке залага на мотото, че съперникът не може да те атакува, когато топката е в твоя тим. Тази любима на Йохан Кройф тактика е толкова проста, че е учудващо, че не се използва от повечето отбори.
През сезон 2016/17 Норич записа общо 19 862 подавания, което беше седми резултат в Чемпиъншип. От тях 3493 или 18% бяха дълги пасове. След пристигането на Фарке „канарчетата“ направиха 22 263 подавания през шампионата 2017/18, което ги постави на трето място в лигата по този статистически показател. Още повече, че само 2900 или 13% бяха дългите пасове, което е значително редуциране на резултата от предходния сезон.
През миналото първенство Норич направи 19 363 къси подавания, което е почти колкото общия брой на пасове, направени сезон по-рано. Това беше ясен сигнал за промяната в играта на отбора. Играчите на „канарчетата“ си подаваха повече и подобриха притежанието на топката. Преди идването на Фарке точността на късите пасове беше 81%, а след назначението на германския специалист процентът се повиши до 86.
Прогресът в защитните показатели беше очевиден. Норич беше отбор, срещу който се играе много трудно. Тимът доминираше в притежанието на топката. Получените попадения паднаха от 69 на 60. Проблемът беше реализирането на голове и по този показател имаше значителен регрес. От 85 на едва 49. В процеса на обучение на отбора си да обръща внимание на притежание на топката и с интензивните тренировки в това отношение, Даниел Фарке сякаш притъпи реализаторската мощ на играчите.
Този проблем трябваше да бъде решен за новия сезон. Но как да стане това? Какво трябваше да се направи, за да се подобри представянето в атака? Привличане на нови играчи, естествено! Тук трябва да се отдаде отново дължимото на спортния директор Стюърт Уебър, който свърши отлична работа на трансферния пазар. „Канарчетата“ привлякоха 10 нови през лятото на 2018 година, като есенцията на тези попълнения бяха Тим Крул, Теему Пуки и Мориц Лайтнер. Вратарят Крул не само допринесе с опита си, но и с умението да играе много добре с топката с крака, което пък подпомага по-лесното трансформиране на тима от защита в нападение.
Пуки се оказа реализаторът, от които на „Кероу Роуд“ имаха нужда. Джордан Роудс, който играе под наем от Шефилд Уензди, също е полезен в предни позиции, но умението на финландеца да бележи голове донесе очаквания ефект в нападение. Сега всички обръщат сериозно внимание на офанзивните играчи на Норич, тъй като разбраха какво може Теему Пуки. 28-годишният нападател има 12 гола от началото на сезона, което му отрежда трето място в реализаторската листа след Люис Грабан от Нотингам (14) и Нийл Мопе от Брентфорд (13). Ако се махнат попаденията от дузпи на последните двама, то те ще се окажат зад Пуки в класирането.
Най-важното лятно попълнение се оказа Лайтнер. 26-годишният германски халф прекара пролетта под наем в Норич от Аугсбург, но през лятото беше откупен срещу необявена сума. Радвайки се на стабилността, че е собственост на клуба, и адаптирал се към английския футбол, немецът пое контрол върху играта на отбора.
Мориц Лайтнер припомни на футболните фенове времената, когато беше младежки национал на Германия и считан за един от най-обещаващите таланти. Продукт на школата на Борусия (Дортмунд), той проби в първия отбор още по времето, когато Юрген Клоп беше начело на отбора. Още като тийнейджър халфът спечели Бундеслигата с „жълто-черните“ и дори беше на пейката при победата с 5:2 над Байерн на финала за Купата. След това кариерата му влезе в застой, последваха няколко преотстъпвания в Аугсбург и Щутгарт. Върна се в Дортмунд за сезон 2015/16, но прекара доста време във втория отбор, където игра под ръководството на Даниел Фарке.
Именно това беше връзката, която Норич използва, за да привлече Лайтнер (на снимката вдясно). След като германецът се оказа на „Кероу Роуд“, Фарке превърна халфа в диригент на играта заедно с Алекс Тетей. От началото на сезона Мориц Лайтнер вече има близо 1100 подавания, което го нарежда на второ място по този показател в Чемпиъншип. По-впечатляващо е, че има над 390 паса напред. Само един играч има повече! Всъщност, трима от Норич са в Топ 10 на футболистите с най-много подавания. Освен Лайтнер, в листата са централният защитник Тим Клозе (903) и Тетей (891).
Уменията на Мориц Лайтнер в ръководенето на играта на отбора в предни позиции се оказа нещо като кулминация на стила с много подавания, който Даниел Фарке налага още от първия си ден при „канарчетата“.
Освен добрата работа на трансферния пазар, трябва да се отбележи и успешното налагане на юношите на клуба. Мнозина мениджъри, които преследват високи цели предпочитат да изчакват с използването на младоци, но Фарке няма този проблем. Той не се бои да разчита на добре изградени и правилно селектирани таланти. Типичен пример е защитната формация на Норич при победата с 3:2 над Болтън в последния кръг. Отбраната беше със средна възраст от 21 години и осем месеца. Това е най-младата защита на клуба за последните 30 години.
Още през миналия сезон Фарке демонстрира умението да превръща млади играчи в достойни за Висшата лига футболисти. Това се случи с 22-годишния плеймейкър Джеймс Медисън, който беше продаден на Лестър. През това първенство германският специалист налага младите бранители Джамал Люис и Макс Аарънс. Представянето на двамата е толкова впечатляващо, че почти сигурно през следващия сезон те ще бъдат във Висшата лига, дори и да не е с екипа на Норич.
Правилните попълнения и налагането на млади играчи в титулярния състав очевидно подобриха представянето на отбора, но ефективността на методите на Фарке си личи в моментите, когато основни единици трябва да бъдат заменени за дълъг период от време. Тогава качеството на играта видимо пада, но стилът и влаганата енергия запазват нивото си. А за запознатите с Чемпиъншип, това е впечатляващо постижение.
С акцентът на Даниел Фарке върху пасовете и притежанието на топката, и отличната работа в скаутинга на екипа на Стуърт Уебър, Норич се превърна в привлекателен за наблюдаване отбор. Тимът има потенциал да продължи с успешното представяне, да спечели Чемпиъншип и да се класира за Висшата лига. Не бива да е учудващо, ако в елита „канарчетата“ направят доста приличен полет под ръководството на германския си мениджър.
Мухамад БЪТ, Squawka.com
Превод от английски на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
