-
-
Вилим Посинкович е роден на 10 януари 1991г. Играл е в НК Лучко, Гиресунспор, Кавала, Олимпик (Сараево) и др. За последно се е състезавал за полския Рух (Хожув). Става част от Локомотив Пловдив през юли 2018 година.
Разкажи за детството ти, за семейството и кога започна да се занимаваш футбол?
Роден съм в Сараево. Когато започна войната с Босна, заминахме за Хърватска, за остров Хвар. Там имаше само две възможности за спорт – или да играеш футбол, или ватерпол. Бях хиперактивно дете и лекарите казваха на майка ми, че ще е по-добре да избера спорт, в който да изразходвам повече енергия. Моите приятели всичките тренираха футбол, така че и аз избрах това. Бях на 6 години. Бях запленен от играта и знаех, че искам да продължа да се занимавам професионално с футбол. Първият ми договор подписах на 19 години с „Лучко“, който тогава беше в Първа лига в Хърватска.
Кои са твоите идоли във футбола?
Когато започнах да играя футбол, много харесвах Дел Пиеро. Не мога да кажа, че ми е бил идол, просто много харесвах стила му на игра. На по-късен етап – Адриано. Много харесвам и Златан Ибрахимович – не само като футболист, а неговата история, характерът му… Единствената книга, която съм прочел в живота ми, е биографията на Ибрахимович. Иначе, като футболист, Лео Меси е най-добрият, без конкуренция в света.
Какво, според теб, не достигна на отбора на Хърватия да стане световен шампион?
Смятам, че имахме качество, имахме и късмет – в два мача бихме с дузпи. Е, на финала не ни достигна шанс, но това е турнир, а и все пак една малка държава с малко повече от 4 милиона население е втора в света. Мисля, че в Хърватска има много спортни таланти и не само в областта на футбола, а и в много други спортове, баскетбол, ватерполо, световни шампиони сме и на тенис. И не само в Хърватска, смятам, че на Балканите са дали на света много талантливи спортисти.
Преди да подпишеш с Локомотив Пловдив беше ли идвал в България?
Не бях идвал никога в България, макар, че страната ви не ми беше съвсем непозната. Преди да дойда тук, играех в „Рух“ – полски професионален футболен отбор от град Хожов и имах един съотборник и съквартирант, който беше българин – Николай Банков ( тогава беше вратар на „Рух“, а в момента вратар на „Ботев“ – Враца). Бяхме близки по нашия балкански манталитет, а и езикът ни е сходен, музиката, хората…няма голяма разлика. Така мисля.
Много бях щастлив, когато ме поканиха да дойда в Локомотив и се радвам, че съм част от клуба, чувствам се добре тук.
В навечерието на мача срещу „Ботев“ – Враца, който е и последен за есенния дял на първенството, каква е оценката ти за изминалия полусезон?
В няколко мача показахме, че можем да бъдем достоен съперник на всички, за съжаление сега е малко трудно – 6 мача нямаме победа, имахме големи шансове, но често нямахме късмет – и срещу Верея, и срещу Лудогорец, ЦСКА-София … но така е във футбола, понякога една победа може всичко да преобърне и промени. Това, което знам е, че ние всички сме дали всичко от себе си.
Кой е мачът, който няма да забравиш?
Когато победихме Ботев в Коматево. И мачът с Лудогорец на Лаута, когато можехме да спечелим и заслужавахме, но нямахме късмет – аз уцелих греда, после Карагарен …
Какво ти е дал до сега футболът?
Както всичко в живота, така и футболът има и добри и лоши страни – дал ми е много приятели, много контакти, дал ми е хубав живот. Научил ме е, че ако падна пет пъти, шест пъти ще се изправя. Преди 4-5 години имах голям проблем с коляното , бях на косъм да прекъсна, но си казах – няма шанс да се откажеш! Вложих много труд и успях да се възстановя. А колкото до негативната страна – има я, но мисля, че футболът ми е дал повече позитивни неща. Футболът е една житейска школа.
Как се виждаш след 10 години?
Много добър въпрос! Сега ви казвам искрено – не знам! Много трудно е да си треньор, да работиш с толкова много играчи, различни характери. Сега виждам колко е трудно на треньора ни и колко търпение се изисква. Има ситуации, в които аз бих раздал шамари … така, че няма шанс един ден да продължа като треньор. Може би бих отворил кафе на остров Хвар и бих живял спокойно. Имам и къща в Атина, там много ми харесва, живял съм 4 години там и бих се върнал.
Какво си пожелаваш за Новата година?
Искам само едно – семейството ми да са здрави и щастливи, нищо друго не искам. Пожелавам си брат ми и майка ми да са добре. Аз да съм здрав, да нямам травми. Всичко останало, каквото трябва да бъде – ще бъде. Казват, че здравият човек има хиляда желания, а болният само едно – да е здрав. Вярваш ли в Бог, вярваш ли в себе си, всичко друго се нарежда.
Пожелай нещо на феновете на Локомотив Пловдив!
Да бъдат зад нас! Ние не можем да обещаем, че ще бием във всеки мач, но във всеки мач ще даваме всичко от себе си.
