-
-
Бившият защитник на ЦСКА Валентин Илиев в момента е помощник-треньор в Университатя (Крайова), като за последно работеше в ЦСКА 1948 в България.
Специалистът даде мнението си за случващото се във футбола ни, като говори и за работата си в Румъния в интервю за „Gol.bg“.
Здравей, Вальо. Вече втори месец си в треньорския щаб на румънския Университатя Крайова, разкажи малко повече за този отбор, целите му и как се стигна до твоето привличане там?
– В Университатя изкарах доста силни футболни години. Създадох си име на футболист и човек. Хората в Крайова ме уважават страшно много. Не всеки ден се случва да получиш покана за работа от чуждестранен клуб, където треньор е италианец, а собственик румънец. Благодарен съм им, че ми предоставиха тази възможност да се развивам. Определено се опитвам да попивам и да се уча от Девис Манджа. От него за месец научих неща, които със сигурност ме развиха поне една идея като треньор.
Какви за целите пред Университатя?
– През последните години в Университатя всичко е сериозно надградено във всяко едно отношение. Отборът разполага с доста модерен стадион. Новата тренировъчна база до месец ще бъде изцяло готова и ще функционира на пълни обороти. Тя ще притежава всичко необходимо за един наистина качествен тренировъчен процес и то на едно високо европейско ниво. Мисли се само и единствено за футбол. Като цяло Университатя представлява доста амбициозен проект, в който включвам абсолютно всичко – стадион, база, президент, ръководство, треньори, футболисти. Самите играчи са млади, един микс между чужденци и румънци. Г-н Манджа пък е перфекционист. Изпипва всеки един детайл до максимум, знае много добре какво прави, как да го постигне и как да го предаде на футболистите. Трябва да си призная, че в първите ми дни останах наистина сериозно впечатлен от всичко в този клуб. Страхотен колектив и отлична комуникация между отделните звена.
Феновете на Университатя се славят като едни от най-горещите в страната.
– Само ще кажа, че средната ни посещаемост е между 10 000 – 15 000, като на последната ни дерби среща имаше близо 30 000 зрители. Университатя има наистина уникални фенове, една сериозна ултрас маса.
Възможно ли е още този сезон да се преборите с Клуж и Стяуа за шампионската титла?
– Твърде е рано да се говори за крайно класиране и призови места. Има много мачове да се изиграят от редовния полусезон и след това от плейофите. Не трябва още сега да се правят сметки и изчисления. Колкото и клиширано да прозвучи – играем мач за мач. Треньорският щаб и футболистите сме максималисти. Самият собственик пък е доста амбициозен човек и едва ли ще се задоволим с каквото и да е. Ще гоним максимума, но всичко вече е Божа работа. Вярвам, че клубът има необходимите условия, нужната политика и качество, с които да постигне целите си, а защо не и да стане шампион.
Би ли сравнил нивото на футбола в България и Румъния
– В Румъния се играе по-качествен футбол, колкото и да не ми се иска да го кажа и призная. Темпото в срещите, агресивността и изпълненията са на по-високо ниво. Разлика има дори и в тренировките. В Румъния почти всеки отбор разполага с много добри бази за подготовка и официални стадиони, които имат нужната тревна настилка. Това е предпоставка за един по-добър футбол.
Защо в България не оценяваме собствените си треньорски кадри, а предпочитаме такива от чужбина?
– Това ми е болна тема, няма да го крия. Патриот съм и винаги държа на българското – и треньори, и футболисти. Сигурен съм, че в България има много кадърни млади и опитни треньори. У нас търпение има само към чуждестранните специалисти. Те съумяват да си издействат договори със сериозни клаузи за неустойка при едно уволнение и трудно даден президент би им показал вратата. Със сигурност това не е единствената причина, но една от основните. Българските треньори един вид нямат почти никаква защита.
До къде се простират треньорските ти амбиции?
– Максималист съм и ще се опитам да стигна далеч. Ще направя всичко по силите си, пък каквото Господ ми е отредил. Още съм твърде млад в тази професия, но съм решен и амбициран да се уча и да се утвърдя. Привърженик съм на агресивния футбол, който изповядва Диего Симеоне. Един вид микс между агресивност и офанзивност.
На какво се дължи пропадането на отборите ни в евротурнирите през последните години. Единствено Лудогорец се мъчи да направи нещо запомнящо се.
– Няма какво да се заблуждаваме. Всичко изисква време, търпение от собственици и фенове, правилен начин на работа и взимане на правилни решения от правилните хора. В България прекалено лесно и бързо искаме да постигнем крайните резултати, а нямаме основата. Това много бързо пресича някой млад треньор, който има шанс да се развие. Това е грешно. За да постигнеш нещо значимо, голямо и трайно е нужно време, търпение и отдаденост.
Какво е мнението ти за националния ни отбор?
– Доста приятно изненадан съм от представянето ни в Лига на нациите. Г-н Хубчев е изградил един страхотен колектив, вкарал е нужната дисциплина и резултатите са на лице. Трябва да се отбележи, че всеки от националите ни играе за отбора, а не за себе си. Вече няма лесни съперници. Всеки иска да се развива, да надгражда и да побеждава. Като цяло няма аутсайдери и тотални фаворити, както беше преди години. Имаме добри шансове за класиране на еврофиналите през 2020. Трябва обаче да отбележа, че при младите футболисти твърде рано се къса нишката и те забравят каква е реалността. Нямат точна преценка за качества и възможности. Имаме доста талантливи и кадърни момчета, но те много бързо се главозамайват и то след едва два-три силни мача. Получава се главозамайване и трудно се намира постоянство. В тази връзка шапка свалям на футболни мохикани, като Емил Гъргоров, Георги Илиев, Георги Петков и Мартин Камбуров.
Почувства ли се обиден след смяната ти в ЦСКА 1948?
– Не. Не съм обиден на никого, а и няма място за подобни неща. Съжалявам единствено, че не получих шанс да вкарам отбора в Първа лига, а бях сигурен в това нещо и вярвах, че ще го направя. Това е неприятното чувство в мен, не успях да довърша започнатото. Пожелавам успех на отбора.
Ти не си позволи да кажеш лоша дума за ЦСКА, дори и когато бе свързан с ЦСКА 1948.
– Никога няма и да кажа лоша дума, а и не мисля, че има какво лошо да казвам. Изживял съм страхотни моменти на „Армията“ – с хора, с фенове, с футболисти, с треньори. Там, където съм имал приятни изживявания и страхотни резултати, няма как да плюя.
Фенове на ЦСКА нееднократно те нападаха…
– Свикнал съм с подобни неща, това е част от играта. И като футболист доста са ме псували и обиждали. Не ме боли, когато двама или петима озверели фенове ме ругаят, съществуват много по-ценни неща в живота. Виждаш в очите им някаква ярост, която няма аргументи срещу мен. Даден човек го е ядосала жена му и той е решил да си излее негативната емоция. За мен няма проблем.
Защо се стигна до фалита на ЦСКА?
– И до днес нямам отговор на този въпрос. Със сигурност има нещо, което не се е направило както трябва.
Какво ти говори датата 23 август 2005 година?
– О, определено я помня. Уникално и страхотно изживяване. Това не се забравя. Не всеки ден вкарваш гол на „Анфийлд“ и побеждаваш действащ европейски шампион. Чувството все още е в мен. Съжалявам единствено, че тогава не успяхме да отстраним Ливърпул, а в действителност ЦСКА притежаваше отличен отбор, изключително стойностен. ЦСКА функционираше във всяко едно ниво и в отбора имаше истински лидери. Жалко, че не се запази този състав. Сигурен съм, че тогава бяхме готови за групите на Шампионската лига. Кариерата ми в ЦСКА е свързана изцяло с хубави спомени. Станах два пъти шампион и играх с наистина страхотни футболисти, притежаващи характер на лидери, което в днешно време е рядкост. Трудно вече се срещат подобни играчи в България.
Имаше ли нещо гнило в загубената титла през пролетта на 2006 г.?
– Поне за мен няма нищо гнило. Казвам го от мое име и с ръка на сърцето. Тогава на полусезона водехме с 8 точки на Левски и едва ли не си помислихме, че вече сме шампиони. Определено се получи леко подценяване на ситуацията. След това стъпихме един-два пъти на криво и нещата се обърнаха. Напрежението бе вече при нас и Левски се възползва.
Ти си потомствен армеец, кое за теб е най-силното поколение на ЦСКА?
– Още си спомням мачовете на ЦСКА през 1989 година с Рода и след това с Барселона. Достигането на полуфинал в Европа, нещо изключително. Тогава бях на 9 години, но моментите са ми ясни. От поколенията, които съм наблюдавал, този състав на ЦСКА го поставям на първо място. Естествено този клуб има много други изключителни поколения, като например това на Джеки.
Лука Модрич спечели „Златната топка“, а кой ще стане Футболист на годината в България?
– Лука Модрич е страхотен футболист и напълно заслужено спечели „Златната топка“. През последните години свикнахме да се редуват Меси и Роналдо, но сега логично хегемонията им бе прекъсната. Винаги ще има доволни и недоволни, различни коментари и мнения. Няма как всички да са доволни, но Модрич заслужи този приз. В България мисля, че Кирил Десподов има нужните качества. Много ми харесват и допадат способностите на този футболист и го подкрепям за футболист на годината.
