-
-
Треньорът на ЦСКА-София Нестор Ел Маестро даде голямо интервю за “Тема Спорт” след края на есенния дял. Разговорът с младия специалист се води в съблекалнята на “Армията” в понеделник, 17 декември, малко преди да замине за Виена. Ел Маестро анализира представянето на червените, а говори персонално и за част от играчите.
Г-н Ел Маестро, къде и как ще прекарате зимната ваканция?
– Нали знаете какво е “гастарбайтер”? Чужденци, които работят в Германия и Австрия. Аз съм същият, само че по обратното направление – вместо в България или Сърбия, ще прекарам празниците във Виена. Това е моят дом и никъде другаде няма да ходя. После се връщам в София няколко дни преди първото ни събиране на 9 януари.
Как ще оцените есенния полусезон по десетобалната система?
– Това е доста обширен въпрос и каквото и да кажа, ще е грешен отговор. Вече имам доста добра представа за първенството. Нашето място е реалистично и заслужено. Със сигурност сме по-добри от Левски, но все още не сме на същото ниво като Лудогорец. Мисля, че точките са малко нереалистични. Това ме фрустрира. Ако имахме ВАР в България, местата щяха да са същите, но Левски щеше да е на много повече от 4 точки след нас. А ние щяхме да сме по-близо до Лудогорец.
В кои отношения изоставате от Лудогорец?
– Едно нещо, което хората забравят, са времето и постоянството. Съставът ни все още е млад. Това е третата година, в която ядрото на тима играе заедно. Освен това сме доста променлив клуб по отношение на селекцията и продажбата на футболистите. Настъпват много промени почти всеки трансферен прозорец. В Левски е подобна ситуацията. Докато Лудогорец има повече стабилност в това отношение. Те играят успешно заедно вече много години. Парадоксално, треньорите се променят постоянно, но пък футболистите остават едни и същи. А иначе всички знаят за финансовата разлика.
Какви грешки смятате, че допуснахте?
– О, направихме такива със сигурност. Много, за да сме честни (смее се). Ако погледна сезона мач по мач, мога да кажа, че изиграхме един необяснимо слаб двубой и това бе дербито с Левски. Нямахме късмет по отношение на това как допуснахме гола, а и не получихме дузпа. Това е моето най-голямо съжаление. Като погледнем останалите срещи, не съм чак толкова разочарован. Нито един от трите големи отбора не спечели като гост срещу Берое. Винаги, когато ЦСКА не печели, е разочарование, но направихме 0:0 с Ботев навън, а Левски и Лудогорец спечелиха гостуванията си там в последната минута. Не е като да разгромиха Ботев. Мисля, че и в двете срещи с Лудогорец, въпреки че не спечелихме, не се представихме трагично. Смятам, че бяхме на едно ниво със съперника. По отношение на по-генерални неща – имам много по-ясна идея за това как трябва да изглежда отборът и коя е най-добрата единайсеторка.
Вече сте начело на отбора близо 200 дни. Каква е равносметката ви за този период?
– Беше много интересен период. Генерално не съм възторжено щастлив, но се радвам да бъда част от ЦСКА. Напрежението, което идва от факта, че клубът е голям, е по-сериозно от това, което си представях. Трудното е това, че хората не само мечтаят за чудо, но и го очакват. Това е най-трудният аспект и едно от основните препятствия пред ЦСКА. Да задълбая по темата – разбира се, че е възможно да спечелиш първенството, когато не разполагаш с най-големия бюджет. Примери колкото искаш – Атлетико Мадрид, Монако, Виктория Пилзен, Спартак Търнава миналия сезон в Словакия, Лестър… Но ако се вгледаш внимателно – тези чудеса или изненади се случват веднъж на 10 години. Просто бюджетните разлики са много сериозни. Такава титла винаги е фантастична история. Разликата е, че в другите страни хората са по-реалистично настроени. А тук го очакват. Най-трудният аспект е да се боря с тези нереалистични очаквания.
Може ли да се каже, че преходът от клуб като Търнава към ЦСКА беше труден за вас?
– Смятам, че това беше правилната стъпка за мен. Като всеки човек и аз мисля за своята кариера. Отидох в Търнава след много дълъг период като помощник-треньор. Аз и нямах много опции. Хората винаги внимават, когато ти дават първата работа. Исках да докажа, че мога да водя отбор успешно. Тук искам да докажа, че мога да водя голям клуб с много напрежение, очаквания, фенове и интерес от страна на медиите. Искам да водя такива отбори и занапред, защото там са парите (смее се). Не съжалявам за решението си.
А за какво съжалявате от престоя си дотук?
– Целият ми живот се върти около резултатите и винаги си мисля, че можехме да сме по-добре. Преди година в Търнава през зимата водехме с 9 точки. Въпреки това си мислех: “Човече, ако бяхме спечелили този мач, ако бяхме играли по-добре в онзи, сигурно щяха да са 13-15 точки”. И тук си мисля за такива малки, но ключови моменти. Ако ни бяха дали дузпа срещу Левски, ако бяхме вкарали дузпата срещу Берое… Това ти идва веднага на ума, когато завършиш някой полусезон.
До каква степен ЦСКА играе в предпочитания от вас стил?
– Да бъда честен – все още се боря за това. Има конфликт и се опитвам да намеря баланс между това, което искам да играем и което знам най-добре, и между това как ЦСКА трябва да играе. Същевременно е нужно и да се съобразя с футболистите, които имам. Това е предизвикателство. Казвам едно и също нещо на играчите в почти всеки един от 200-те дни, в които съм тук. Тренираме едно и също. Начинът, по който играят петимата защитници – четиримата отзад и халфът пред тях, отговаря почти изцяло на моето виждане. Много стабилно, концентрирано, сигурно, организирано. Начинът, по който останалите петима играят, е в процес на разработка, имаме нужда от още работа. Това е борба. Искам да ни видя по-настроени към физически сблъсъци и по-динамични. Има мачове, в които си мисля, че сме на правилния път, а от други си мисля, че не сме научили нищо.
А разполагате ли с подходящите играчи за вашия стил?
– Това е въпрос на баланс. Само в най-най-големите клубове можеш да привлечеш футболистите, които искаш, и да играеш точно по начина, по който желаеш. Беше ми ясно, че не мога да направя това в ЦСКА от ден първи. Знаех, че това, което ще играем тук, ще е съвсем различно от Търнава. Аз нямам толкова здрави физически футболисти тук, но пък са доста по-качествени. Винаги има някакъв вътрешен конфликт в мен – как трябва да изглеждаме на терена и по какъв начин всъщност сме способни да играем. Няма по-добър или по-лош стил във футбола – накрая всичко опира до резултатите.
Наясно ли сте, че феновете на ЦСКА обичат офанзивния футбол и защо не им го предлагате?
– Феновете навсякъде обичат офанзивния футбол. Да бъда честен – не мисля, че привържениците или медиите са достатъчно образовани по темата, за да кажат кое е офанзивен и кое дефанзивен футбол. Тази критика е нечестна. Единственият параметър по отношение на офанзивния и дефанзивния футбол е броят голове. Всичко останало е субективно. Ако ние не играем офанзивно, тогава ще ви питам кой в тази лига го прави? Кой играе по-офанзивно от нас? Кой е вкарал значително повече попадения? Не две-три, а двойно повече? Другото е въпрос на вкус – със сигурност много хора се наслаждават на футбол, базиран на притежанието на топката. Долу-горе както Байерн и Барселона играеха при Гуардиола. Манчестър Сити сега играе по съвсем различен начин. ЦСКА също през миналия сезон е изповядвал стил, повече базиран на притежанието на топката, и може би феновете го харесват. От друга страна, за мен двата най-атрактивни за гледане отбори в света са Ливърпул и Борусия Дортмунд. Всеки техен мач е страхотен спектакъл. Техният стил ми допада повече. Оттам нататък е въпрос на лична интерпретация как ще го приложиш на практика. Моят начин е с по-малко притежание и по-директно. Това мисля, че е ясно от началото на престоя ми.
В свое интервю преди месец казахте, че ви е трудно да накарате футболистите да умират на терена всяка седмица. Имате ли проблем с това да създадете същия манталитет на победители тук, както е било в Търнава?
– Да, много по-трудно е тук. По доста причини. Най-вече става въпрос за манталитет. И не го казвам като критика. Много посредствени като качество футболисти са наясно, че трябва да се бият, да хапят, да оставят кръв на терена, за да играят на ниво. Когато футболистите имат повече качество, те се чувстват по сигурни и самоуверени в своите възможности. И този тип футболисти обикновено са по-мързеливи. Това е така на всяко ниво. Пол Погба играе с много по-различен манталитет от Неманя Матич. Да, Матич има много по-голям характер, но Погба разполага с далеч повече качества. Мечтата на всеки е да създаде отбор с футболисти, които имат качества, но и манталитет на победители, и характер на бойци. Това се случва рядко, но когато е факт, е наистина специално. Тук, в ЦСКА, трябва да свършим много работа по това направление.
От колко нови футболисти се нуждаете?
– От нито един. Няма да ви дам имена, нито позиции, нито кой гледа към изхода, нито кой може да дойде. Просто не искам да ви дам тези заглавия (смее се). Не очаквайте много промени. Никога не поставям клуба под напрежение в това отношение. Разбира се, че искам да подобря състава и стартовите 11, ако това е възможно. Но знам, че това не са моите парите, нито моят клуб. Играя важна роля и винаги си давам мнението, понякога дори излизам с предложения. Но това са решения на клуба. И, особено в България, всеки треньор трябва да приеме това. Продажбите на футболисти са това, на което клубовете разчитат, за да оцеляват. Това е реалността в България. Обичайните приходи от футбол в Западна Европа тук просто не съществуват – много малко приходи от спонсори, от тв права, от продажба на билети и от продажба на артикули. Тук тези неща почти не съществуват. Окей, но клубът все пак трябва да плаща заплати, нали? Така че се опитваш да продаваш футболисти, за да покриеш оперативния бюджет. Аз съм наясно с това. Знам, че последната зима клубът е продал Недялков и привлича негов заместник за десет процента от получената сума.
Дали заместникът е на същото ниво? Смятам, че заместникът е много добър, но дали е на същото ниво – не знам. През лятото продадохме нападател за много милиони евро, но привлякохме друг за 10% от тези пари. Дали този заместник е добър? Да. Дали е на същото ниво като този, продаден за 4 милиона? Трудно е да се каже, може би с времето ще стане такъв. А какво предстои в бъдеще? Ще продадем най-добрия си футболист, нали така? После ще инвестираме малка част от тези пари в негов заместник. И ще се надяваме да запазим същото ниво. Дали това е устойчиво?
Много е трудно. Дали нашият отбор е на същото ниво като миналата есен с Недялков и Каранга? На хартия – със сигурност не. Но всичко това не е критика, това е реалността. Ние имаме някои много интелигентни хора в клуба, които имат дълги години опит и винаги успяват да намерят перли, необработени диаманти, които обикновено се нуждаят от време. Много пъти в миналото тези хора са успявали да намерят специални играчи за малко пари. И съм сигурен, че ще го направим отново.
Казахте, че ЦСКА ще продаде най-добрия си футболист, сигурно имате предвид Десподов?
– Не е тайна, мисля, че той е най-желаният и интересен играч на ЦСКА заради своите качества и възраст. В лично отношение аз съм много доволен, че дали инцидентно, или имам нещо общо, той изигра най-добрия полусезон в своя живот под мое ръководство. Той не е вкарвал толкова голове или асистенции в един сезон, нито пък е бил от такова значение за отбора преди. Това е естествен процес, защото младите футболисти автоматично стават подобри с времето. Но той играе професионално от 16-годишен. И само през тези 6 месеца, в които аз съм му треньор, той вкара една трета от головете в цялата си кариера. Щастлив съм и ще се радвам, че съм изиграл роля в неговото развитие. Да бъда честен – не знам точно каква е ситуацията в момента. Макар и нищо да не е конкретно, за никой няма да е изненада, ако напролет той заиграе в друг клуб.
Значи не сте сигурен, че ще можете да разчитате на него и напролет?
– Не знам и нямам точна информация. Аз планирам да го използвам за втория дял, но никой няма да е изненадан, ако прочетем, че сме го продали за добра цена на добър клуб. Ако се случи, ще е логична стъпка. Може би времето е подходящо.
Доколко ще пострадат шансовете ви за титла при негова продажба сега?
– Разбира се, че ще пострадат. Много голове и асистенции идват от тази позиция. А и като вземем под внимание факта, че продадохме водещия голмайстор през миналия сезон, тогава съвсем не е лесно. Но това е нашата реалност. Когато един играч си тръгва, друг ще получи по-голям шанс и може би ще има някои приятни изненади.
Какъв е потенциалът на Валентин Антов и съжалявате ли, че не го използвахте в повече мачове?
– Вальо е мой любимец. Той има огромен потенциал. Това е очевидно за хората, които разбират футбола. Имайте предвид, че неговата позиция и начин на игра са много по-различни от тези на Десподов. Не е толкова очевидно колко добър всъщност е Антов, но мога да ви уверя, че е наистина добър. Антов е много ценно притежание за ЦСКА. Не забравяйте, че го пуснах като титуляр в първите ми два мача – тези с Рига в Лига Европа. Оттам вече става въпрос за отглеждане и развиване на таланта. В началото на сезона Антов беше на 17, а на тази възраст не можеш да играеш 5 или 10 мача поред.
Трябва да го научиш на някои неща, което се опитвам да правя всеки път. Стремя се да намирам подходящите мачове за него и да му давам все повече време, докато израства. Мисля, че в този аспект не можех да се справя по-добре. Неговото развитие е фантастично. Досега не е направил слаб мач за ЦСКА.
Но не забравяйте, че не игра твърде много и избирах внимателно двубоите за него. Ако нещата продължават по същия начин, той ще има още по-важна роля в състава през пролетта. Доста от мачовете, в които започна, бяха от голяма значимост.
Защо доведохте Секулич в ЦСКА и как си обяснявате слабото му представяне?
– Не съм съгласен и по двата въпроса. Клубът привлича всички футболисти, а не аз. Познавах Секулич, защото беше в същото първенство като мен. Но не мисля, че който и да е от футболистите беше мое предложение. Бях попитан за мнение за всеки от привлечените. Ние наблюдавахме стотици играчи.
Имаше всеобщо мнение, че тези момчета са правилният избор за нас. Никой от тях не беше първи избор за позицията си. Както обикновено – по финансови причини. Но като цяло свършихме добра работа. Второ – не съм съгласен, че Секулич не се представи добре.
Той получи малко нечестна критика. Да, някои мачове са по-важни от други. Той игра слабо във вечното дерби, също както и много други футболисти. Не негова грешка доведе до загубата. Но това със сигурност не беше най-силният му мач. След това той трябваше да се справя с много критики и много напрежение и не му беше лесно. Преди този двубой той беше доста солиден. Най-големият проблем за Борис е, че Манолев се завърна и затова загуби мястото си. Но Манолев е много сериозен футболист. Не бяхме сигурни в каква форма и с каква мотивация ще се завърне на терена, но бях много приятно изненадан от него. Намерих нов вид стабилност в негово лице и повече контрол при включванията в атака. Всички имаме полза от неговия опит.
