-
-
Тодор Батков, дългогодишен собственик на Левски, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Последната шампионска титла на „сините“ от 2009 г. бе именно по негово време, а с Батков начело Левски бе безспорен доминант във футбола ни. Под негово ръководство клубът първи проби в групите на Шампионска лига и достигна четвъртфинал за купата на УЕФА. От близо четири години адвокатът е далеч от „Герена“, но не спира да следи любимия си тим.
– Здравейте, г-н Батков! От една страна казват, че Тодор Батков е най-успешният собственик и тези думи няма как да не галят ушите ви. От друга, се твърди, че сте казали на приятел – сънувах страшен кошмар, че пак съм президент на Левски…
– Не, тези думи са измислица. Истината е, че 16-17 години от живота ми бяха отдадени на Левски, започвайки от лятото на 1998 г. Беше ни подсказано „Мобилтел“ да стане генерален спонсор и Томас Лафчис ни даде 20-процентов пакет като подарък и така до 2015 г. Стотици мачове, велики победи, големи разочарования… Към 45-47 милиона лева минус, апропо честно изкарани пари! Без поддръжка от държавата, създаване на бизнес, без пране на пари както има твърдения. Невероятна радост на стотици хиляди хора, тук-таме малко тъга, определено гордост. В личен план благодарение на Левски се докарах дотам, че и кучетата по улиците ме познаваха. Даже и до ден-днешен все още си спомнят за мене. Тогава много често пътувах в чужбина. Българите сме доста мобилен народ, оправни, плъзнали сме навсякъде. Нямаше точка на света, където да съм стъпил и да не ме разкрият. Включително на екзотични места, където ходих по работа, като Бахамите, Ямайка и т.н.
– А днес следите ли изявите на „сините“?
– Следя ги дистанционно, само от публични източници. Опитвам се да гледам всички мачове, когато имам възможност. Чета какво пишат журналистите, гледам предавания. Продължавам да следя. Има разлика, все пак в последните няколко години преди всеки мач на Левски аз по една-две нощи не спях от притеснение да не стане издънка. Включително за срещи като с Хасково например. Сега поне спя нормално и се ядосвам по-малко.
– Как влияят тези метаморфози – от скандиране на името от трибуните до викове „оставка“? Емоционално как се преживява такова нещо?
– Левски е най-обичаният отбор. Когато побеждавахме, всички бяха щастливи и доволни. Периодът на търпимост и на изчакване беше много кратък. Хората искаха бързо да се върнем на пътя на победите. Тежко го изживях определено.
– Колко време обмисляхте раздялата с Левски?
– Реално около три години. Обмислях го от 2012 г. Много тежка беше 2011 г. Всъщност направихме последното запомнящо се участие в евротурнирите през 2010 г., за една бройка да излезем от групите на Лига Европа. Тогава вече бяха започнали финансовите проблеми. Наложи се през 2011 г. да продадем Гара Дембеле, за да запушим дупки. Не можахме да окомплектоваме добър отбор и така.
– В не малък период, когато бяхте собственик, Левски беше абсолютен доминант във футбола ни. Къде се скъсаха нещата? Каква е причината да се изпусне тази позиция?
– Причините са няколко. На първо място, бих сложил субективни грешки, не изключвам и мои такива. Много вдигнахме летвата със заплатите. Изпуснахме баланса българи – чужденци, започнахме да взимаме все повече недоказани и непроверени чужденци, без достатъчно гаранции, че ще свършат работа. Влизането на Лудогорец, което беше явление, се случи малко по-късно. Може би и криза в поколението.
– А не се ли закъсня малко и със смяна на кръвта, със смяна на играчите, които бяха в апогея си?
– Закъсня се. Не искам да се връщам 10 години назад, но точно на полусезона през 2007/08 имахме една историческа среща със Станимир Стоилов, на която той ми донесе списък по позиции за хората, които той предлага да продадем и съответно да намерим техни заместници. Аз го пазя това листче някъде. Горе вдясно бяха написани и имената на деца от школата, които да влязат в първия отбор. Имаше и един или двама футболисти от „А“ група. Тогава това не се случи, за жалост. Същевременно купихме ударно пет-шест много добри играчи. Говоря за тримата бразилци – Жеан Карлос, Жоазиньо, Зе Соареш, двамата мароканци национални състезатели и Дарко Тасевски. Може би се оказахме с доста футболисти наведнъж, имаше трудна адаптация на бразилците. Помните, че Жеан Карлос след шест месеца си замина. Просто е психологически въпрос. Когато си стигнал върха и слушаш на шест мача вълшебната мелодия – химна на Шампионска лига, а на следващата година си долу от Тампере да кажем, те обладава някаква бясна амбиция мен като собственик, Стоилов като треньор, Сираков като директор. Не, ние трябва да се върнем там! Правят се хаотични движения, купуват се футболисти, вдигат се заплати прибързано… Нарушава се балансът на това, което сме градили с години. Влизането на Левски в Шампионска лига не беше случайно, въпреки че някои до ден-днешен твърдят, че заради корупцията в Италия и изваждането на Милан от квалификациите… То си беше обективно, защото отборът играеше много добре, имаше добър баланс, бяхме горе-долу 50:50 българи и чужденци, даже с доминация на българите. Имахме трима-четирима титуляри, които бяха наши футболисти от школата и знаеха за какво става дума. Имахме добър треньор, умерени пари. Таванът на заплатите беше 10 хиляди евро. Бардон, който определено беше звездата и няколко други, взимаха 10 хиляди евро месечно. Когато се наложи да поема Левски март 2004 г., това, което направих революционно с помощта и на Сираков, и главно чрез личния пример на капитана Топузаков, аз намалих заплатите наполовина. Обясних на футболистите, че такава е ситуацията. Аз нямам парите, които Чорни има. И второ – свършете работа и ще изкарате пари, но за постигнати резултати и им вдигнахме рязко премиите. Не знам дали съм го споменавал, но при европейското ни участие през 2005/06, когато стигнахме до четвъртфинал за купата на УЕФА, средно статистически футболист от отбора на Левски взе 120-130 до 150 хиляди евро премия. А тогава нямахме постъпления. Следващата година, когато дойде голямото постъпление от Шампионска лига, тогава комерсиализираха и турнира Лига Европа, една трета от чистия приход от билети и субсидията от УЕФА беше раздадена като премии на първия отбор. Това бяха отново някъде 150 хиляди евро. Мисля, че това е солта. Но тук е и голямото идеалистическо противоречие между желанието на президента, както бях аз в този случай и разума, който повелява да се постъпи така и от друга страна интересът на футболистите, и най-вече внушенията на техните мениджъри, които обикновено са много вредни. Някакви диви пазарлъци – толкова дай на подпис, искам такава заплата, ама за мен такъв процент…
– Една от най-големите критики към вас е, че сте освободил Наско Сираков и Станимир Стоилов. Защо го направихте?
– Добър въпрос. В никакъв случай аз не съм им враг, защото Мъри като треньор в България, нямам предвид периода му в Астана, и Наско като спортен директор постигнаха най-големи успехи по мое време, след като аз ги поканих в Левски и им гласувах пълно доверие. Първо бях много болезнено засегнат от това, че ЦСКА водеше със 17 точки, след като по-предната година ние играхме в Шампионска лига, а предната спечелихме титла и купа. Провалихме се срещу Тампере, както помните. В конкретния случай предстоеше мач на „Армията“. Това между другото е последният мач на Левски на този стадион и слава Богу. Просто аз изтръпвах от ужас, ако ЦСКА ни бие както си трябва. Още на полусезона, когато пак ни би ЦСКА с гол на един бразилец – Машадо, още тогава малко за да ги стресирам двамата, им поисках оставките. А те го направиха театрално с група журналисти, аз бях в чужбина и т.н. Тогава предложих на Мъри да остане. Казах му: „Имам ти пълно доверие, но ще освободя Наско. Ти ставаш Алекс Фъргюсън – треньор, селекционер, отговарящ за школата.“ Той отговори уклончиво, но в крайна сметка отрицателно. Каза: „Да, така е, но все още не е време.“ Трудно ми е да кажа дали съжалявам или не съжалявам. Сигурно съм шампион по смяна на треньори и съм забелязал, дори и средно статистически, че при нов наставник винаги има някакъв импулс в играчите да се покажат, да се докажат. Може и това да е повлияло в навечерието на това дерби с ЦСКА да не ни бият. Страхувах се да не ни направят за смях като някои резултати в историята – има ги и в полза на Левски, и на ЦСКА. По-скоро не съжалявам. А и специално за Стоилов, който определено е най-добрият действащ български треньор, беше добре малко да смени предизвикателството. При него това беше за добро. Мисля, че имам нормални отношения с тях. А може и да съм сбъркал. Но не съм го направил във вреда на Левски – това искам да се чуе.
– Как гледате на твърденията, че вече има някаква прокоба над Левски след като 10 години не може да стигне до трофей?
– Може би има. Наистина толкова години не можем да минем втори кръг в Европа. Въобще не говоря за плейоф или за групите. От 2009 г. нямаме титла или купа, а от 2010 г. не сме играли в групова фаза, което някак си не приляга на Левски.
– Как приемате факта, че Левски играе втора и дори трета цигулка вече?
– Болно ми, но такива са фактите. В момента сме на едно ниво с ЦСКА и сме доста под Лудогорец.
– Мислили ли сте теоретично, ако сега сте собственик, какво може да се промени? Не може да не ви е минавала такава мисъл като гледате ситуацията…
– Не знам дали е възможно да стане, но бих повторил рецептата от 2004 г. Първо – намаляване на заплатите и увеличаване на премиите гарантирано. Второ – промяна на баланса, задължително поне половината трябва да са български футболисти. Не ходя по ъглите да шпионирам какво се случва в Левски, но не знам Стоянович как ще се оправи. А и предишният Роси, който не говореше други езици, освен италиански. Вътре в съблекалнята по времето на Роси се говореха седем езика. Как се разбират помежду си? Как го разбират този треньор? Цирк невиждан! Иначе сега публиката малко надигна глава. Направиха няколко добри игри, почнаха да идват на стадиона, определено има добър треньор. Разбира се, има позиции, които са в ужасно състояние и трябва да се решат. Това важи най-вече за вратарския пост.
– Левски винаги е имал добър централен нападател и вратар.
– Ами, Костов не е толкова лош футболист. Извинявам се, че тръгвам на булевардно-кафеджийско, но навремето Николай Галчев беше дошъл на лов с групата. Викам му: „Ники, имате талантливи деца, какво ще кажеш?“ А той каза: „Най-нашумял е Делев, но най-добър е Костов. Вземете Костов.“ Но тогава взехме Башлиев, а един приятел голям левскар, уж мениджър, уж нещо ни замота, излъга ни и отиде в ЦСКА. Така че аз го харесвам това момче. Поне се бори, има някакъв нюх към гола, 15-16 гола не са случайност.
– Феърплей ли е първенството на България – преди вие да станете собственик, по време на вашето управление и сега? Има ли задкулисни машинации?
– Най-общо казано, да. С всички нюанси, които са традиционни за футбола като цяло и особено за българския футбол. Той е с купени, с продадени мачове, с „хванати“… По мое време нямаше изцепки по линия на мутрите, както преди. При цялото ми уважение беше ясно кой ще стане шампион през 2004 г. Така и си стана.
– Най-трудното решение, което ви се е налагало да вземете като собственик на Левски?
– Трудно ми е да назова едно конкретно решение, но непрекъснато е имало тежки решения. Ето, да вземем прословутия мач с Родопа. Това беше поводът г-н Чорни да се откаже и да хвърли акциите. Мога да разкрия сега – по това време аз издържах Родопа, а и бях вицепрезидентът на Левски, който ръководеше парада тук с пари на собственика, разбира се. Звъннаха ми ръководители на Родопа и ми казаха: „Бат Тошо, няма да пускаме вашите юноши. Кажи им няколко думи – да не ни бият с повече от два-три гола, да не станем за смях.“ Моята реакция беше: „Абе, вие луди ли сте? Как няма да пуснете нашите юноши? Първо, това е спорт и е феърплей. Второ, това се деца, израснали на „Герена“, които са признати за негодни да останат на „Герена“ и са пратени там. Как може да ги лишите от шанса да докажат, че те трябва да са в Левски?“ Честен кръст! В деня на мача по същия начин ми звъннаха и казах: „Не! Юношите да играят, ако треньорът реши!“ И видяхте какво стана… А от другата страна, Левски отиде на разходка. – Този мач определено беше кръстопътен. – Така или иначе щеше да се случи, но поводът по който стана, беше неприятен. Някак си емоционално решение – от днес за днес. Нямаше как да се реагира.
– Защо Майкъл Чорни си тръгна от Левски? Едва ли е само това причината…
– Не, причината бе, че за втори път му беше затворен субективно и незаконно входът в България в момент, в който той имаше инвестиции тук и то доста сериозни. Хайде, мобилният оператор го беше продал. Първо се постъпи несправедливо с него 2000 г. като го изгониха и го набедиха, че застрашавал националната сигурност. Водихме битка съдебна, медийна по линия на световната еврейска организация. Съдът спази буквата на закона и отмени и двете заповеди – за прекратяване на местопребиваването и забраната да влиза в територията. Вместо да изпълнят разпорежданията на съда, г-да управляващи тогава и то от спецслужбите под давлението на една голяма държава, която сега е големият брат на България, пуснаха нова заповед с абсолютно същите мотиви без никакви доказателства, факти, обстоятелства. А истината е, че изгонвайки го оттук, това отприщи срещу него вълна от проблеми, както по отношение на пътуване, така и с определени прокуратури. Така или иначе до ден-днешен нито е осъден, нито някой го съди. Неговата реакцията беше – занеси акциите на министъра на вътрешните работи Жоро Петканов, Бог да го прости, голям левскар и мой приятел. Казвам му: „Миша, няма как да стане.“ А той: „Не, не! Забранявам ти да харчиш мои пари за Левски. Като не ме искат, като не искат Левски да е добре и да побеждава, занеси акциите на вътрешния министър. Нека той да го издържа! Няма да ги вземе? Как така! Остави ги на дежурния полицай.“
– Един от най-големите удари по вас беше т.нар. „казанска афера“. Как се разви разследването или поне Господ раздаде ли възмездие на аферистите?
– Преди няколко месеца получих писмо от прокуратурата, че е прекратено разследването. Очевидно нищо не се случи по официална линия. Доколкото знам, Господ раздаде възмездие. Все пак това беше брутална измама, в която бяха замесени имена на сериозни хора от Русия, включително на президента на Рубин (Казан), който беше генерал от КГБ в оставка. Имаше подписани писма от негово име, имаше телефонни обаждания към мен – колега, аз съм президентът на Рубин (Казан). Тези неща не се прощават в държави като Русия. Българските мишоци също си получиха заслуженото и отидоха в историята. Няма с какво да се похвалят – нито с титла, нито с нищо. Но беше позорно и може би най-тежкото преживяване, което съм имал с Левски. Другото е, когато стадионът масово ме освирка на мача с Виляреал. Наистина толкова зле не съм се чувствал и наистина отборът тогава не игра нищо. Третият път беше при злощастния финал за титлата през 2013 г.
– Усъмнихте ли се в лоялността на Георги Петков, който ви показа прочутия мустак? Какви са отношенията ви днес?
– Какви може да са ни отношенията? Той е ен броя шампион с Левски, колко купи е спечелил… Помня навремето как го купихме от Славия. Тогава Чорни беше собственик, Владо беше лицето, но аз правих документите, движех парите и т.н. Пожелавам му успех! Каквото било – било!
– И той каза в едно интервю, че вече го е надживял.
– Все пак имаше някаква справедливост – Спортинг ги бихме тук, макар и на минус 9 градуса. Дани Младенов вкара, но Гарата изработи гола. Пожелавам му успех! Между другото удивително дълголетие! Когато иска да пази, той е невероятен вратар. За жалост го показа срещу Левски – отбора, с който постигна най-много успехи. И то няколко пъти…
– Как си обяснявате, че този злополучен мач на 25 май 2013 г. Левски не успя да го спечели?
– Не мога да си го обясня. Явно е Божият промисъл. Че ние случайно бихме Лудогорец преди това, е факт. Но и това го има във футбола. Определено доминирахме, но Петков хвана такива удари… Както Пламен Илиев – знаете ли как го харесах? Играем със Севлиево там и на загрявката гледам русичко, слабичко момченце с превързана ръка. Почва мача и това момче спаси 16-17 бомбени удари, включително Гара Дембеле играеше тогава. Още по време на срещата казах на Георги Иванов-Гонзо, че този го искам на полусезона в Левски. После се оказа, че два пъти е идвал на „Герена“, не е бил одобрен и са го обявили за неперспективен и т.н. Същото беше и на този мач със Славия – толкова положения изпуснахме.
– Ако Левски беше спечелил финалът през 2013 година…
– Щеше да тръгне по друг начин първенството. Смятам, че Киро щеше да се оттегли.
– А вие щяхте ли да останете собственик?
– Може би, да. Никой не вярваше, че Лудогорец има някакъв шанс, освен в сферата на научната фантастика. Доколкото знам Домусчиев тогава беше на финала на Шампионска лига в Англия.
– Как се отразява на футбола ни тази доминация на Лудогорец?
– Добре, защото поддържа някакъв клубен коефициент на България. Но не е добре, защото когато големите отбори не вземат титла, почва отлив на публика. А и те наложиха стандарти, които са непостижими за другите. Позволяват си бомбастични трансфери, много високи заплати. Не знам какви са им бюджетите и какви фондове харчат, но са в пъти повече и от Левски, и от ЦСКА. Горе-долу същата работа, както и в Левски – един-двама българи я има, я няма. Има резултати, но има и много грешни трансфери. Чудя му се на г-н Домусчиев на акъла. Явно и него са го подхванали т.нар. „футболни хора“. Накупи играчи, а гледам, че само един-двама играят.
– Кога виждате край на доминацията на Лудогорец? Скоро ще има ли друг шампион?
– Гледам ги, показват добри неща, но отборът им се гради на трима футболисти, които са наистина класни играчи – Моци, Съни Дяков и Марселиньо. Имат двама-трима добри единици, но това им е гръбнакът, а те са по на 34 години. Ако те не успеят да намерят достойни заместници… Но има ли парите, хъса на Киро Домусчиев, порядъкът, който е въвел в Лудогорец, както и в другите си бизнес компании, няма да е скоро.
– Вашите съперници във футбола Васил Божков, Николай Гигов и други не искат дори да чуят за завръщане. Вие от техния отбор ли сте?
– 17 години са много. Наистина, отделяйки време, енергия, пари, емоции за Левски, аз се изхитрих доста да объркам моите бизнес проекти, да не говоря, че и работата ми падна. Вече четвърта година съм зает да рекооперирам нещата. Даже още връщам борчовете, които направих заради Левски. Останаха още 200-300 хиляди евро, а бяха милиони. Трудно бих се върнал, но сърцето ми продължава да е в Левски. Никога не съм предавал Левски. Имал съм тежки ситуации, какви ли не предложения, но компромис във вреда на Левски не съм правил никога!
