-
-
Защитник, какъвто едва ли скоро ще имаме. Един от най-големите на своя пост в Европа през 80-те години, рекордьор по брой мачове като капитан за България. Днес Джеки празнува юбилей – става на 60. По този повод „Меридиан Мач“ направи интервю с него. Ясно е, че само в един разговор с Димитров, пък и продължил над час, няма как да се разкаже всичко за неговия живот. Но ето част от разказът му.
-Г-н Димитров, каква е равносметката на прага на вашия юбилей?
-Тя равносметката се прави постоянно. Нещата минават толкова бързо. Кога беше времето, когато играех футбол…
-Как започна вашата кариера. Вие сте от вече несъществуващото село Гледачево?
-Когато бях дете, всеки тренираше различни спортове. Като цяло часовете по физическо бяха нещо съвсем друго от това, което са сега. По телевизията не даваха почти нищо, така че нямаше как да се запалиш по футбола. Започнах да ритам още в Гледачево. Селото беше миньорско и вече не съществува. Багерите го заличиха от лицето на земята.
-А някой във вашето семейство беше ли спортист?
-Не, само аз и брат ми Динко. Баща ми се казва Димитър, майка ми – Мария. Те са обикновени работливи хора. Когато бях дете имаше малко спортове, не бяхме чували за кърлинг и американски футбол, да речем. Логично аз избрах футбола. В Гледачево се изпращаха треньори от София. Подготвяха ни, идваха хора да ни гледат.
-А как се озовахте в Берое?
-На 14 години започнах да играя в мъжкия отбор на Гледачево. Първоначално бях централен нападател, Харесаха ме и отидох в Стара Загора. Още в 10-и клас дебютирах за Берое. Това беше през 1975 г. Там бяха едни от най-хубавите ми години. Бях 15-16-годишен, всичко ми беше интересно. Учех в гимназия в Стара Загора, но вечерна, защото нямаше как да тренирам редовно. Живеех на квартира. Винаги ще съм благодарен на Берое, че ми дадоха шанс в мъжкия футбол. Първо треньор беше Георги Берков, а след него Иван Манолов-Орела.
-Как се стигна до преминаването ви в ЦСКА?
-Дойде ми времето за казармата. От Берое не искаха да ме пускат и повтарях 11-и клас. Вече обаче се знаеше, че ЦСКА ме искат. А аз не можеше да повтарям този 11-и клас 20 години, все пак. От Берое бяха писали до министъра, до Тодор Живков. Искаха да остана. Ние бяхме на европейското първенство в Белгия за юноши, завършихме втори. Вече бях на 18 години, пълнолетен. Исках да раста. Един ден дойдоха вкъщи и ме попитаха дали искам да премина в ЦСКА. Приех. За да стане трансферът, трябваше да се запиша като доброволец в армията. Направих го. Много ми помогна тогава зетят на Добри Джуров – Гошо Христов. След като се уволних пък бях 15 дни в ареста…
-Каква е причината за това?
-Исках да остана в ЦСКА, а не да се върна в Стара Загора. Щяха да ме накажат и ни вкараха в ареста с Георги Славков. Спаси ни Трендафил Мартински, тогава шеф на БСФС. Той намери някакъв член и се позова на него. Попита ме къде искам да играя. Казах му в ЦСКА. Докато бях в ареста ме пазеха военни с автомати, за да не ме откраднат от Берое. Още по-интересното е друго – че след две седмици в ареста, излязох срещу Англия на „Уембли“.
-Как ви приеха в ЦСКА?
-Беше 1977 г. хората бяха много ентусиазирани и не се копираха западняците. Приеха ме Стефан Божков и Крум Милев. Това беше най-истинското ЦСКА. Обичаха футбола. Всичко обаче започна да се променя през 1984, 1985 г… Истината е, че тогава започна разпада на ЦСКА. Искаха да се отделяме от военните, не ни даваха да контактуваме с тях.
-С кой в ЦСКА бяхте най-близък?
-С Георги Денев. Даже бяхме в една стая и движехме навсякъде заедно.
-Много големи мачове изиграхте с ЦСКА. Кой ще си спомняте винаги?
-Истината е, че международните мачове се помнят най-дълго. Големи срещи изиграхме с Нотингам, Байерн, Ливърпул, Монако, Реал Сосиедад… Там се доказваш, там е най-високата летва във футбола.
-Срещу кой нападател ви беше най-трудно?
-Футболът е колективна игра. Всички големи нападатели са били трудни за пазене. Но аз не съм пазил някой конкретно.
-Победата над Ливърпул с 2:0 в София ли е номер 1 в историята на ЦСКА?
-Ливърпул бяха изключително силен отбор. Не знам дали ни подцениха. Важното е, че ние не играехме хазартно и осъзнавахме, че можем да направим нещо. Имахме изпълнителите и го сторихме.
-Много сте близки с Христо Стоичков. Ще разкажете ли някоя история с него?
-С него имам над 1000 истории. Докара го нашият администратор Любо Царев с една запорожка. Това, което е написал в книгата си, е една малка част от историите му. Беше и е момче с голям характер. Той, че си има качествата е ясно. Това се виждаше още като беше дете. Стоичков мина през много перипетии. Беше наказван, изхвърлян, след това върнат. Но в крайна сметка успя да постигне всичко. С подкрепата на родителитe.
