-
-
През лятото на 1997 година отборът на „Нефтохимик“ постигна най-големия успех в историята на бургаския футбол. Тогава момчетата на младия треньор Димитър Димитров-Херо завоюваха сребърните медали в първенството, показвайки страхотен футбол.
Всеобщото мнение тогава беше, че бургазлии играят най-силния футбол в България и те трябваше да се окичат със златните медали. През същото първенство „Нафтата“ буквално смазва противниците си, а в Бургас отборът е като машина. „Левски“ е прегазен с 4 на1, ЦСКА също пада, а гостите на стадиона в комплекс „Лазур“ идват със страх на терена. На домакинските мачове идват средно по 20 хиляди зрители, а трибуните се пръскат по шевовете. Сега това звучи като спомен от приказките, но беше реален факт. Къде обаче са героите от онзи славен сезон.
Започваме с Христо Порточанов, който тогава беше президент на клуба и е справедливо да бъде наречен автор на явлението „Нефтохимик“. Ексцентричният бос беше дълги хит в българския футбол и фактор със сериозно значение. Той води клуба до 29 февруари 2004 година, когато напусна завинаги „Нефтохимик“. След това влезе в скандал с новия шеф Митко Събев, а след това направи нов проект – „Черноморец 919“, който по-късно се превърна в ПСФК „Черноморец“. Тогава обаче Порточанов вече не беше в този проект. В последните години той се занимава с успешен бизнес и не иска повече да чува за футбол. Феновете обаче въздишат по него и си спомнят славните години по времето на големия Порточанов.
Старши треньорът Димитър Димитров-Херо направи успешна кариера след „Нефтохимик“. Той напусна отбора три месеца след историческия успех, оставяйки го на своя заместник Димитър Стойчев. Херо води последователно „Литекс“, „Левски“, „Велбъжд“, „Локомотив“ Пловдив, завърна се отново в „Нефтохимик“ през 2003 година, но след 10 месеца напусна със скандал. След това направи кариера и в Саудитска Арабия. След това отново се завърна начело на ПСФК „Черноморец“, но напусна в края на 2008 година. След това пое руския „Амкар“, беше отново в Азия и пак се завърна в „Черноморец“. В момента е треньор на „Иртиш“ – Павлодар, Казахстан. Междувременно на два пъти застава начело и на националния отбор. Херо се превърна в едно от големите имена на българския футбол и сериозен ас в треньорската професия. Има бизнес с производство на тестени продукти. Наскоро построи голяма къща в квартал „Крайморие“, която според строителните експерти струва поне 300 хиляди евро.
Капитанът на големия „Нефтохимик“ тогава беше Радостин Кишишев. Той направи много сериозна кариера. След „Нафтата“ отиде за три сезона в „Литекс“, а след това беше продаден в английския „Чарлтън“ за сумата от 1,8 милиона паунда. След това играе последователно в „Лийдс“, „Лестър“, „Чарлтън“. Завръща се в България, а после отново поема за Албиона, където носи един сезон екипа на „Брайтън“. Играе още малко в „Черноморец“, а после се отдава на треньорската професия. Води тимовете на „Верея“, Бургас, „Нефтохимик“, В момента е директор на ДЮШ на ФК „Черноморец 1919“. Тинката има и успешен бизнес. Той върти верига от пицарии в Бургас. Откри първото си заведение в Слънчев бряг през 2006 година, но след това се отказа и продаде обекта. След това откри кафенета и ресторанти в Бургас и като цяло се отдаде на този вид бизнес.
Друго славно име от тогавашния тим е Митко Трендафилов. Дребничкият халф беше магьосник с топката, като се превърна в любимец на публиката. Той рита с отбора до 1999 година, когато беше продаден на ЦСКА за 500 хиляди марки. След това игра за Локомотив Пловдив и отново се завърна в Бургас. Носи зеления екип до 2004 година, а после отиде в Несебър. Отново се завърна в Бургас, но този път в „Черноморец“. После игра за малко в Малта и отново облече фланелката на „Нефтохимик“. Показа завидно футболно дълголетие, като активно практикува футбол до 2011 година. Той се отказа на 43 години, а сега е главен скаут на „Нефтохимик“.
Милен Георгиев е също популярно име от онези години. Като футболист той има много богата кариера. Започва с „Нефтохимик“, където е част от великия тим от средата и края на 90-те години. След това продължава в тимове в Китай, Белгия, Гърция и Русия. У нас носи още екипите на „Спартак“ Вн, „Литекс“ и „Черноморец 919“. Още като футболист със зеления екип той откри пицария в Бургас. След това пък реши да стопанисва и кафене. В чужбина Милен успя да припечели прилични суми в долари и евро, които обаче успя сполучливо да инвестира в бизнес начинания. Още през 2005 година той се усети, че от строителство могат да се спечелят много пари и след няколко ударни сделки даде силен тласък на бизнеса си. До кризата през 2008 година Милен се наложи и като един от най-прозорливите предприемачи и мъдро инвестира средствата си. От строителство и туризъм извади хубави пари, но самият той цифри не споменава. След това създаде своя футболна академия и се посвети на футболен мениджмънт. Сега е собственик на частната школа „Бургас спорт“, както и на спортния комплекс „Каменица Арена“. Отделно, в последните години се наложи и като един от най-перспективните футболни мениджъри у нас.
Веселин Бранимиров направи дълга кариера в „Нефтохимик“. Той игра в Бургас до 2005 година, след това опита късмета си в „Тобол“ – Казахстан. Завърна се след една година и още два сезона носи зеления екип. След това се занимаваше с частен бизнес. Въртеше във Варна веригата за закуски „Форнети“, но след това се отказа. В последните години е в Германия, където изкарва прехраната си.
Илия Груев е друго знаково име от онзи период. Той игра в „Нефтохимик“ до 2000 година. След това бе продаден в германския „Дуисбург“ за 200 хиляди марки. Там рита до 2004 година, а след това сключва договор с „Рот-Вайс Ерфурт“. Играе за един сезон и в турския „Алтай“ – Измир. Груев има е няколко мача и гол за националния отбор. Прави успешна кариера като треньор и дори стига до поста помощник-наставник на националния отбор по времето на Лотар Матеус. Сега е главен треньор на „Дуисбург“, който се намира в трета дивизия на немското първенство.
Станимир Димитров игра в „Нефтохимик“ до 2005 година. Имаше и един мач за националния отбор. След това отиде в „Тобол“-Казахстан, където направи силна кариера. Завърна се в Бургас през 2009 година и носи за малко екипите на „Черноморец“ и „Нефтохимик“, преди да окачи футболните обувки на пироните. Сега е спортен директор на „Нефтохимик“, занимава се и с малък собствен бизнес.
Станчо Цонев също беше част от звездния отбор от 1997 година. Той игра със зеления екип още една година, а след това облече екипа на „Антибиотик“ – Разград. Две години носи и фланелката на „Порт-Бургас“. През 2007 година е един от основателите на „Атлетик“ – Бургас, който по-късно бе преименуван на „Нефтохимик“ и стана част от новата история на зеления тим. Сега е домакин в клуба.
Тодор Киселичков се превърна в една от големите фигури на тима и носи екипа на „Нефтохимик“ до 2004 година. После направи два сезона в Несебър, завърна се отново в Бургас и игра за „Черноморец 919“. Има и още един сезон с „Нефтохимик“ през 2009 година. В последните години се занимава с треньорска работа. Сега е наставник на тима на „Ураган“ – Бояджик.
Веско Петков беше голмайстор и централен нападател на „Нефтохимик“ през знаменития сезон. Тогава той отбеляза 18 гола. През лятото на 1997 година е продаден на турския „Алтай“-Измир за 250 хиляди долара. Тогава това е и първият по-значим трансфер на бургаския клуб. След това се завръща за малко в „Нефтохимик“, а после до 2001 година рита за варненския „Черно море“. В момента се занимава с частен бизнес.
Вратарят Веселин Шулев също е една от колоритните фигури от онзи отбор. Той пази на вратата на „Нефтохимик“ до 2003 година. Има и един мач за националния отбор. След това практикува като треньор в различни отбори. В момента се занимава със собствен бизнес.
Росен Петров игра за тима до 1998 година. След това облече екипа на „Ботев“ Пловдив и „Локо“ Пловдив. Опита и като треньор.
Красимир Димитров, който беше ляв защитник, също премина в „Ботев“ през 1998 година. След това стигна и столичния „Левски“, след това отиде в „Локомотив“ Пловдив. Получи наградата за спортсменство на ПФЛ през 2007 година. В последните години се занимава с треньорска дейност.
Благомир Митрев се превърна в една от легендите на „Нефтохимик“. Той игра със зелената фланелка до 2009 година. След това стана треньор и изпълнителен директор. Беше и директор на школата в „Берое“. Сега отново е изпълнителен директор на клуба.
В тогавашния отбор беше и Антон Спасов, който година по-късно стана и голмайстор на първенството със 17 попадения. Тежка контузия му попречи да реализира безспорния си потенциал и да направи по-запомняща се кариера. Сега е главен треньор на футболната академия „Бургас спорт“, която е собственост на Милен Георгиев и Георги Чиликов. Самият Чиликов тогава, през 1991 година, бе млада надежда, която тепърва пробиваше за големия футбол. След това обаче направи сериозна кариера.
През 2001 година бе продаден за фантастичната за родната действителност сума от 2,5 милиона лева на столичния „Левски“. Игра и в Насионал Мадейра – Португалия, Далиен-Китай, облече дори екипа и на ЦСКА и „Локомотив“ Пловдив. На стари години поигра за „Черноморец“ при Херо. Сега е главен скаут на ПФК „Левски“, има и собствен бизнес. Записа и 9 мача с един гол за националния отбор.
В славния отбор беше и Стойко Сакалиев. Той игра в Бургас до 2003 година, а след това облече екипа на ЦСКА. Направи силни два сезона, но получи тежка контузия. След това рита за „Академик“ София, за малко се завърна в „Нефтохимик“. Три сезона игра в Малта. В последните години се занимава със строителен бизнес.
Малин Орачев е друго знаково име. Той игра в Бургас до 2004 година, когато напусна със скандал. След това направи три силни сезона в „Локо“ София и отново се завърна край морето. Сега е старши треньор на ОФК „Поморие“.
Еролин Кючуков тогава беше втори вратар на тима. След това той се наложи като един от най-добрите треньори в тази специфична дейност.
Стигаме до великия Велиян Парушев. За съжаление той напусна този свят твърде преждевременно. Със своята сърцата игра и с пълното си себераздаване обаче Велиян завинаги остава в сърцата на зелените фенове. Головете му срещу „Левски“ пък остават в историята на великите победи и славните „бургаски вечери“.Той е постоянна част от историята на този клуб.
Тогавашният „Нефтохимик“ е вече само спомен. А за бургазлии ще остане надеждата, че в бъдеще ще има отново поводи за футболна радост.
