-
-
Течеше 75-аma минута на двубоя от 23-ия кръг на Серия „А“ Милан – Каляри. „Росонерите“ вече водеха с 3:0. Тогава старши треньорът на тима от Сардиния Роландо Маран даде сигнал към загряващите за смяна футболисти. Един от помощниците му отиде до тях и обяви на родния нападател Кирил Десподов, че ще влезе в игра. 60 секунди по-късно бившият играч на ЦСКА-София влезе в историята – дебютира в Серия „А“. 22-годишният Десподов действаше на лявото крило. След последния съдийски сигнал той получи потупване по рамото от нападателя на Милан Кжищов Пьонтек, а вратарят Джиджи Донарума му подаде ръка за поздрав. Екип на „Тема спорт“ бе на стадиона. След края на мача със съдействието на пресслужбата на Каляри българският национал отговори на въпросите на колегите.
Кириле, какво е усещането да дебютираш в Серия А на такъв митичен стадион като „Джузепе Меаца“?
– Много се радвам, че успях да дебютирам в Серия „А“, и то още във втория мач, след като преминах в Каляри. За жалост загубихме злощастно с 0:3. Но въпреки това съм щастлив, че записах първи минути в Калчото. Сбъдната мечта за мен. Още повече, че го направих на такъв прекрасен стадион. Съоръжение с толкова богата история.
Падна ли ти тежест от плещите?
– Аз не бях притеснен. Нямах такава тежест. Всичко е наред. Вътрешно очаквах и усещах, че ще получа шанс срещу Милан. Макар и за 15 минути, това значи много за мен.
Свикна ли вече с отбора, с града, със съотборниците?
– Горе-долу свикнах. Започнах да навлизам в ритъма на Серия „А“. Гледам колкото се може по-бързо да се адаптирам и да не обръщам внимание на това, че съм играл в България и сега идвам в толкова силно първенство. Гледам да се фокусирам върху тренировките, върху нещата, които иска треньорът, и да дам всичко от себе си. Зная, че всичко се постига с много труд и лишения.
Спомена България, разликата сигурно е убийствена…
– Разликата е… Просто няма какво да се коментира. Тя е от тук до небето във всяко едно отношение. Организация, тренировки, ниво на футбола… Много, много различно.
Седмият българин си, който записва мачове в Серия „А“ на Италия, докъде стигат мечтите ти?
– За мен това е голямо постижение. Аз искам да играя в Серия „А“ още от дете. Стените у нас бяха пълни с плакати на играчи от Калчото. Мечтаех да дойда да играя в Италия. Радвам се, че успях да го постигна.
Изборът ти за футболист на годината според теб повлия ли за този трансфер? Знаеш какви коментари породи той?
– Според мен може би е повлияло. Но това няма никакво значение. Интересът дойде след футболист на годината. Не е бил преди избора. Може да е имало някакъв интерес преди това, да са ме следели, но конкретна оферта не е имало.
Имаше ли и други варианти да продължиш кариерата си в чужбина и за кои знаеше ти?
– Аз съм много доволен, че се спряхме на Каляри. Не знам дали е имало други варианти, защото знаете, че нямам мениджър, който да ми движи нещата. Разчитах на ръководството на ЦСКА. Не знаех нищо за други клубове, а и, както вече казах, исках в Серия „А“ и се сбъдна.
Първата крачка вече е направена – дебютът. Какво следва и какво да очакваме от теб?
– Аз не се заблуждавам или залъгвам. Зная, че извървях една много малка крачка. Радостно е, че я направих. Тя е нагоре, напред. От тук нататък съм си поставил за цел крачките, които правя, да са само нагоре. Нито една надолу. Наистина ще трябват много, много труд и работа. Защото тук започвам от нулата и трябва отново да се доказвам.
В момента в Италия, макар и в по-долните дивизии, играят доста български футболисти – Петко Христов, Андреа Христов премина сега като теб, Калоян Кръстев, Радослав Цонев, Андрей Гълъбинов, който има сериозен опит тук. Чу ли се вече с някой от тях?
– Не, още не съм. Концентрирал съм се в момента само върху тренировките с Каляри, върху изискванията на треньора. Пак казвам, тук започвам отначало. Надявам се да оставя някаква следа, а и ще се радвам и след мен да дойдат още български играчи.
Не мога да не те питам за случващото се в ЦСКА, защото зная, че следиш какво става, a и доскоро бе част от отбора. Как ще коментираш освобождаването на Нестор Ел Маестро и назначението на Любослав Пенев, с когото вече си работил и познаваш добре?
– Виж, зная, че ще те разочаровам, но аз съм вече част от Каляри. Не съм в ЦСКА, така че не искам да коментирам отбора. Разбира се, че пожелавам късмет и успехи на Любослав Пенев. Късмет и на всички цесекари и дано тази година да се радват на 32-ата шампионска титла, заслужават го.
За това ли избра да играе с №32 в Каляри?
– Точно така. Избрах 32, заради чаканата титла.
