Старши треньорът на Левски Георги Дерменджиев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. След няколко часа специалистът официално ще дебютира начело на „сините“ при домакинството на Локомотив (Пловдив). Дерменджиев има над 20-годишен опит във футбола. Бил е помощник на големи имена като Люпко Петрович и Стойчо Младенов, но големите си успехи постигна като старши-треньор в последните години. На два пъти класира Лудогорец в групите на Шампионска лига, като втория път отборът продължи в Лига Европа, заемайки трето място в крайното класиране. С блестящата си тактика Дерменджиев записа паметни равенства с колосите Ливърпул и Пари Сен Жермен и стана първият треньор, извел български клуб до успех в групите на най-авторитетния турнир. Сега той е натоварен с мисията да възроди Левски, който 10 години не е печелил трофей.
– Здравейте, г-н Дерменджиев! Защо толкова се забави договорът ви с Левски? Не е ли изнервящо за вас и за играчите едно подобно протакане?
– Изнервящо е наистина, но самата обстановка така предразполагаше. Но през цялото време бях спокоен и уверявах футболистите, че всичко ще бъде наред и при тях.
– Продължавате да изглеждате спокоен дори и след като се появиха информациите, че Христо Йовов и сегашният асистент във вашия щаб Димитър Иванков ще са новите собственици. Това как повлия в отбора?
– Опитахме се да говорим с играчите, че това е една недостоверна новина.
– Помислихте ли си тогава, че авантюрата ви в Левски приключва бързо след това прехвърляне на акции чрез публикации в медиите?
– Не. Това е моята професия. Знам, че има две и двеста. Бях готов на всичко и всичко беше изяснено в мен. Аз исках да бъда тук, но какво щеше да се случи, времето щеше да покаже и то показа, че всичко е благоприятно.
– Абсолютно спокоен човек сте, но какво може да ви извади от равновесие?
– Много време съм във футбола. Учил съм се от поведението на треньори, които са постигнали много успехи. Чел съм трудове по психология и знам кое може да повлияе на играчите. Такова поведение няма как да бъде при мен. Не може покрай тъчлинията да се правят неща, които да повлияят на играта на отбора. Знаете, че футболистите всичко виждат. Когато един треньор е нервен, подскача и прави неща, които са за публиката, не е добре.
– Откъде започва новият проект? Най-важното за него в тези първи месеци?
– Когато един проект се изгражда, трябва да има някаква стратегия, която е за няколко месеца напред и дългосрочна за години. Много е важно собственикът какво вижда, каква визия иска изобщо за клуба. Защото проектът не е само за отбора, а цялостно като клуб. Това са много важни компоненти. Мисля, че са заложени в този проект още от началото, от което съм изключително доволен.
– Знаете ли, че публиката на Левски, а и тази на „вечния съперник“ ЦСКА, малко се притеснява, когато се говори за проект? Винаги се говори за клуба, за традициите…
– Да, така е. Принадлежността към поддържания отбор е много добре. Хубаво е, че феновете на Левски са много. Много добре е, че са взискателни. Но трябва да бъдат разумни, защото, ако се върнем в годините назад, 10 години нямат никакви титли и купи. Аз не искам да се бия в гърдите и да се заигравам: „Ще бъдем шампиони…“ Да, аз го искам и искам да се получи, но в момента, в който и клубът, и отборът ще го направят заедно. Успехите да бъдат трайни, а не да се случи моментно и след това пак наново същата ситуация. Мисля, че феновете на Левски са претенциозни, но и разумни. С това, което говоря, не искам време в аванс. Просто искам да се разбере за какво точно става въпрос. А не да се получава както в десетте години назад – тръгва се за нещо и след това се получава друго. И започваме отново да търсим причините защо така е станало.
– Очаквате ли феновете да ви дадат кредит на доверие? Всеки треньор казва на запалянковците, че трябва търпение, а то продължава вече 10 години…
– Да, изнервящо е. Знам, че кредитът на доверие към мен ще се изчерпи в момента, в който отборът не показва това, което те искат. Но се надявам, че тимът може да подобри играта си и с него феновете да видят, че нещо се работи, нещо се прави и има някаква промяна. Това е моето верую – когато направим промяна, те ще я забележат и ще видят, че има прогрес, надграждане в това отношение. А това ще им даде право да мислят, че се работи правилно.
– Ще залагате ли на юношите на клуба? Всеки треньор казва „да“, след което идват 10-12 чужденци и юношите на Левски така и не ги виждаме къде са…
– Точно така е. По този въпрос се говори постоянно. Наистина всеки казва, че ще залага на юношите, на собствените играчи. Левски има момчета, които имат определен талант, но той трябва да бъде на нивото на първия отбор, като разбира се треньорът трябва да му даде определени игрови минути, за да се прояви този талант. Но когато се вдигне качеството на самия отбор, юношата трябва да догонва това качество. Много вярвам в младите играчи, но ще дам един пример – българският национален отбор до 21 години загуби два мача от Люксембург като домакин и като гост. Значи какво е нивото? Нека да не говорим празни приказки и да казваме колко много добри има, какви таланти имаме и т.н. Нямам нищо против младите футболисти, но искам да ги поуча с това, че не трябва да бъдат толкова претенциозни – треньорът не ми дава минути, аз не играя, родителите казват, че го изкарат в чужбина и се завърта едно колело, което де факто става нула. Затова тези момчета, които имат много претенции, трябва сами за себе си да си дадат една оценка. Затова и треньорите предпочитат да има играчи отвън, но не става въпрос за такова текучество, а за футболисти, които ще вдигнат нивото и ще дадат повод на младите да се учат от тях.
– За този месец работа в Левски разбрахте ли защо отборът вече 10 години е без титла и купа и най-вече какво трябва да се промени?
– Да, за краткото време съм абсолютно наясно защо Левски не е спечелил нито титла, нито купа. Но аз не искам да гледам назад. От момента, в който съм в клуба, искам да гледам само напред. Да направим така, че Левски да си възвърне името, да си върне ДНК-то и да върви само напред. Какво е било и какво се е правило, всички го знаят, всички го говорят и нищо не се променя. Надявам се, че сега ще променим в началото малко, но постепенно ще се променят нещата.
– Каква обстановка заварихте в съблекалнята?
– Откровено казано недобра обстановка, но оправдавам играчите, защото за шест месеца сменят трима треньори. Това наистина е шок. Един има едно виждане за играта, друг има друго виждане, трети има съвсем различна философия и те трябва да се нагласят към това нещо. Но в момента е по-различно. Дойдоха нови играчи, в отбора се вижда, че в тази насока има положителна работа, създава се конкуренция, променя се статуквото. Започна вече да се чувства отговорност в играчите, когато излизат да играят. Мисля, че ще успеем във времето да постигнем една добра съблекалня. Всеки играч е различен характер, всеки футболист е сам за себе си, но в крайна сметка, когато излезе на терена, вече това е един отбор, който се стреми да победи. Ще направим всичко възможно да играем всеки мач за победа. Трябва да има хъс за победа – нещо изключително важно за един отбор.
– Според вас нужно ли беше отборът да бъде един месец на подготовка в Кипър? Не доведе ли това до отегчение в играчите?
– Малко задържам отговора, защото трябва да говоря срещу колегата… Но това са 30 дни за един лагер!
– Левски иска да трансферира добрите си играчи като може би всеки български клуб, но как ще се отрази това на отбора? Например голмайсторът Станислав Костов сега получи оферта, която той не одобри, но ако дойде по-добро предложение, ще се лишите от топ реализатора си. В същото време обаче Костов има и конкуренция в лицето на Валери Божинов.
– Да, там се засили конкуренцията, имаме и Серджиу Буш, но това е добре. Когато в един отбор има конкуренция, всеки се стреми да дава максималното. Колкото до трансферите, за момента са спрени. Искам отборът да завърши сезона с тези играчи.
– Колко според вас трябва да бъде заплатата на един футболист в Левски, при положение, че клубът има задължения от над 30 млн. лв., както спомена изпълнителният директор Павел Колев? Излезе информация, че Обертан е взимал „скромните“ 90 хиляди лева на месец…
– Аз лично не мога да кажа колко са заплатите, но наистина трябва да има определен таван. Това вече ще го определи собственикът и на базата на това ще се търсят играчи, които мисля няма да бъдат по-лоши и също ще вдигнат нивото на Левски. Не мога да коментирам собствениците и не мога да кажа защо е имало такава голяма разлика – например за това възнаграждение да имаш 1-2 гола и 2-3 асистенции…
– Това „подпалва“ съблекалнята 100%.
– Това е много неприятно и неравномерно меко казано.
– А трябва ли Левски да има спортен директор?
– В един клуб винаги има такива служби, които са традиционни. Навсякъде има спортни директори, но и да няма, за България това не е фатално.
– С кого се консултирате за играчите, които желаете да привлечете? Има ли човек над вас или това е изцяло ваш приоритет?
– За момента съм аз и го коментирам единствено с Павел Колев.
– В момента Левски разполага ли с нужните класни играчи, за да направи един добър втори полусезон?
– При всички случаи ще направим така, че сезонът да бъде по-добър. Може и да има попълнения, които да подобрят класата на отбора.
– Защо държахте в Левски да се завърне Валери Божинов?
– Не само Валери Божинов, аз исках да дойдат и Живко Миланов, и Мартин Райнов. Това са футболисти, които имат характер и могат да поведат отбора. Във всеки един момент могат да намерят изход, което е важно, защото в това отношение Левски беше замрял. Както ги поведе играта, така си отиваше и мачът. Видяхте, че целият първи полусезон беше на приливи и отливи. Започнаха лошо, после се вдигна отборът, след това пак завършиха с доста загуби, загубиха купата и психологически тимът рухна. И Валери, и другите момчета имат тази настройка и психиката да бъдат лидери.
– Задоволява ли ви формата на Николай Михайлов?
– За момента съм много доволен от него, защото той работи много усърдно. Мисля, че още ще се подобри формата, с което ще бъде и полезен за Левски. Той ще бъде сред лидерите.
– Най-големите си успехи постигнахте с Лудогорец – защо проектът се оказа толкова успешен?
– Никога не съм крил, че много дълго време съм бил и помощник-треньор. Участвал съм и в други проекти, които са били успешни. Но Лудогорец е клуб, който се ръководи от малко хора. Затворен клуб, бих казал капсулован. Няма такова външно влияние. Отборът се движи по програма и успя.
– В Левски ще е по-различно спрямо влиянието.
– Това няма значение. Важното е да не ни повлияе на нас, които работим и да се опитаме да направим това, за което вече говорих.
– Искате ли да пренесете нещо от това, което сте видял в Разград на стадион „Георги Аспарухов“?
– Затова казах, че дълго съм бил помощник-треньор, защото съм видял много и съм се изграждал при силни треньори. Не е тайна, а и може да се провери, че имам около 100 мача в Лига Европа и Шампионска лига. Доста неща съм видял и с отборите, с които сме играли. Натрупаното като опит, разбира се, че искам да го пренеса и тук.
– Наистина „бързахте бавно“ във вашата кариера. В точния момент станахте старши треньор и сега познавате най-добре съперниците на Левски. Бяхте в Лудогорец, а и над 10 години работихте и с Гриша Ганчев в Литекс – това плюс ли е?
– Разбира се, че е плюс. Много добре познавам и собствениците, и начинът им на работа, треньорите, които са работили там, какви футболисти са минали… Изживял съм успехите и в двата отбора, изживял съм и неуспехите. Това за мен е плюс.
– Смятате ли, че скоро хегемонията на Лудогорец ще бъде прекъсната?
– Седем поредни титли, но не бих казал прекъсната. На мен ми се иска останалите отбори да догонят това, което Лудогорец постига. Да има конкуренция в играта, за да бъде удоволствие за хората и стадионите да са пълни. Тези отбори да достигнат Лудогорец игрово. Да се прави такава селекция и организация, че когато примерно стадион „Васил Левски“ или „Герена“ е пълен, хората да си тръгват от мача доволни. По този начин трябва да разсъждаваме. Много пъти слушам как да съборим Лудогорец – за да вдигнем нивото на българския футбол, трябва да ги достигаме. И когато се играе в Лига Европа, да не се губи от Вадуц. Това е изключително важно. Отиват толкова хора на стадиона и отборът е елиминиран от Вадуц.
– Срещу кого смятате, че ще ви е по-трудно – срещу Лудогорец или срещу ЦСКА?
– Няма да бъде лесно и в двата мача, но искам да ги изиграем достойно, с чест, много мотивирани. Не ме притеснява името на отборите – нито на Лудогорец, нито на ЦСКА. Важното е ние какво ще правим. Искам в такива мачове футболистите да играят с много висок интелект, да бъдат спокойни, да знаят какво да правят. За мен на този етап това е много важно.
– А колко е важно за Левски да има скаутско звено?
– Важно е. Сега е момент, в който се наблюдават футболисти, но се гледат свободни агенти, а не действащи играчи. Важно е, защото когато се набележи един футболист, той трябва да бъде гледан на живо и то не един или два пъти. Тогава се правят по-малко грешки, но и никой не е застрахован от грешки. Ако един чужденец дойде в друга държава, той има доста дълъг период на адаптация, а може и да не я постигне. Но при всички случаи такова звено е жизнено важно, ако един отбор уважава себе си и иска да има международни успехи.
– Кое за вас ще бъде успех в края на сезона?
– Искам да видя футболистите мотивирани, да видя стила, към който аз се придържам, доколкото може за два или три месеца това да се направи и всеки мач да излизаме за победа. Феновете да видят, че тези момчета искат да победят и имат желанието да побеждават. Искам да се изгражда отборът и да бъде непримирим. Това са силни думи, една теория, но ако част от това нещо се изпълни, аз ще бъда доволен.
– А какво искате да кажете на привържениците на Левски?
– Така, както досега са си обичали отбора, да го обичат и да го подкрепят. Сигурен и убеден съм, че те ще го направят.