-
-
Ако някой е очаквал в неделя фестивал на красивия и смислен футбол от Левски и ЦСКА-София, сигурно е останал много разочарован. Но мнозинството реални привърженици не само на тези два тима, а изобщо, получиха точно това -сигурно едно от най-грозните като игра вечни дербита. Или поне що се отнася до минимум чисто игрово време, това вероятно влиза в Топ 3 в историята на сблъсъка.
Но това, което видяхме за 90-те минути, е категорично отражение на състоянието на двата клуба и на събитията в последните дни. Левски е с ново ръководство, ЦСКА-София часове преди дербито назначи нов спортен директор. И на двете места треньорите встъпиха в длъжност в края на подготовката, а междувременно сините се разделиха с най-креативния си играч Габриел Обертан, а червените с острия, изобретателен и реализатор Кирил Десподов, а наскоро и със Станислав Манолев.
При тези турболенции и на „Герена“, и на „Армията“ нямаше как да видим нещо по-различно от това, което ни представиха в неделя. Под въпрос бе само съдийският въпрос. Е, нищо ново, отново има недоволни, този път червената част на България отприщи фантазията си и извади лафове от народното творчество, свързани с думата „бушон“. Е, излезе му прякор на Владимир Вълков, сега Любо Пенев трябва да му купи риза, както повелява традицията.
Защо обаче съществува традиция след дербито да има недоволни? Дали ще е само Левски, дали ще е само ЦСКА-София, дали и двата отбора ще опищят орталъка, все тая. Наистина в БФС трябва да се замислят да въведат като правило този мач да се свири от чуждестранна съдийска бригада. Тези, нашите, са обременени и без вина виновни. Всеки е човек на някого, всеки е син на баща си, всеки е съдружник на някого си, или пък е втори братовчед по майчина линия на бръснаря на брат му, дето си мие колата на автомивката на съседа на четвъртия съдия, и затова спестили два картона или не видели игра с ръка. Ами не става, няма отърване! Този сега щеше да си отвори пътя, ако не бе признал попадението във вратата на ЦСКА-София. Пресоли манджата с червения картон на Джеси, а след това пак сложи сол за идентично съприкосновение преди центрирането на Паулиньо. Ново пресоляване. Образно казано – и двете ситуации не са стопроцентови. Ама тарикат съдиите, като сложат повечко сол, след това неутрализират със захар или използват някакви други кулинарни техники. Примери ли искате? Играта с ръка на Иван Горанов, подмината от съдията Ивайло Стоянов, и след две минути неутрализацията – неотсъдена дузпа за Левски за нарушения срещу Кабрал. На това му викат 50 на 50. Като прецакаш едните, после прецакай и другите, пък след това ги остави да си лаят. Същият Сватбата сега бе четвърти съдия и даде акъл на главния Владимир Вълков да изгони Джеси, ама после не му подсказа да отсъди нарушение на Паулиньо преди автогола на Перейра.
Както и да е, това в случая са камъни в градината на сините. Победата им, колкото и измъчена и грозна да бе, има малко горчив послевкус заради съдийското рамо, независимо от степента на подкрепата. Ясно бе, че в дербито най-важни са трите точки, а играта остава на заден план. Но от Левски нямат абсолютно никакво право да продължават да ни натъртват, че титлата не им била цел. Напротив – цел е. Особено след победата над ЦСКА-София това с правенето на отбор трябва да мине на заден план, поне за пред хората. 5 точки са точно наполовина на 10 точки, би казал мъдро Валери Божинов. При отворилата се опция за атака на първото място и предстоящо след два кръга домакинство на Лудогорец, това с титлата трябва да излезе на преден план. Влизането в шампионска орбита дойде изненадващо и трябва да преосмисли приоритетите на новото ръководство на сините.
Предполагаме, че тези думи изглеждат като призив и вероятно ще бъдат определени като вкарване на излишно напрежение в клуба. Но така е, въпросното напрежение е неизменна и задължителна част от ежедневието на Левски. Сега е моментът Левски да нанесе психологически удар на конкуренцията. Като си тръгнал с малка кошница, ама си срещнал по пътя към гората изоставен чувал, си длъжен да го вземеш и да започнеш да го пълниш. Изграждането на почти нов клуб и правенето на почти нов отбор не може да е застраховка – ама точно сега не ни давайте зор. И Павел Колев, и Георги Дерменджиев са длъжни да сграбчат отворилия се шанс. При още по-непосредствено дишане във врата на Лудогорец вече ще се диша по-леко, това е сладко напрежение.
Желю Станков/ „Тема спорт“
