-
-
Христо Стоичков отново направи подарък за зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Камата ни предостави интервюта от базата на един от най-титулуваните футболни клубове в света Манчестър Юнайтед, но те са от края на миналата година и показват колко динамични са процесите в най-великата игра. Събитията в лентата са в навечерието на кръстопътния 13 декември и загубата в дербито срещу Ливърпул, след която Жозе Моуриньо бе уволнен. Интересният ракурс за нас в случая е какво си е мислил и очаквал той преди генералните промени. И колко специално е било положението около Специалния и някои от неговите звезди в тима във въпросните бурни дни. Как възнамеряваше Моуриньо да се справи с кризата на „Олд Трафорд“ и в какво вярваше преди да си тръгне с 20 милиона евро неустойка в джоба? Отговорът от Христо Стоичков и телевизионния гигант „Унивижън“!
– Мистър Моуриньо, как би определил този етап от твоята кариера като треньор на Манчестър Юнайтед?
– Труден…
– Усещаш ли голям натиск отвън?
– Дойдох тук след толкова много години в професионалния футбол на високо ниво. Години на работа в най-големите клубове на континента и с постоянна огромна отговорност върху мен. Понякога си мисля, че ако вместо мен тук беше дошъл някой млад футболен специалист, имащ дори най-фантастичните треньорски качества, но без опита, който аз имам, направо би се пречупил. Щеше да се чувства много зле, защото клубът е легендарен и това тежи наистина много. Един от най-големите клубове в света без никакво съмнение, но моментът, в който дойдох аз беше наистина много труден.
– Харесва ли ти тук?
– Харесва ми да бъда в този клуб, но не ми харесва усещането от натиска понякога. Той обаче идва в един такъв момент за мен, в който чувствам зрялост, сигурност и спокойствие. И вследствие на това вече мога да контролирам много по-добре емоциите си. Имам и една желязна сигурност за нещата, които искам да правя и да постигна. Ще продължа докато мога. Очевидно трябва да бъда на нивото на легендата, която вече съм създал. Тя е много важна и никой не може да я отнеме. Нито съперниците ни, нито дори медиите могат да я забравят или да я скрият някак си … Бил съм шампион във всичките ми отбори. И в Португалия, и в Италия, и в Испания, и в Англия. Спечелихме с Юнайтед Лига Европа, която все пак е прeстижен европейски турнир. Но това не е върхът, разбира се. Когато си печелил Шампионската лига и след това побеждаваш в Лига Европа, имаш чувството че на гозбата липсва и сол, и пипер. И да – искам да побеждавам и тук.
– А как би коментирал трансферния пазар в момента?
– В момента наистина има ситуация, при която клубове с не толкова голям престиж, с почти никаква история, но с огромен финансов потенциал се опитват да респектират на трансферния пазар. А гиганти като Сити и Ливърпул и другите водещи клубове атакуват безмилостно с огромни инвестиции. Но когато дойде момент, в който се появи дори и най-малкото противоречие между световното признание на клуба и моментното му състояние и потенциалр става тежко. Пресата е от всички срани. Настъпва период на страшно много работа на всички нива в клуба. Това, което наистина ме радва, е, че независимо от това, което може да си мислят хората, или това, което може да пише в пресата, предизвикателството да издържиш, те държи в кондиция. Разбира се, в такива моменти си наясно, че вариантите са два. Или се връщаш на магистралата и стъпваш пак на педала на газта или оставаш в аварийната лента и … те придвижват към изхода на клуба. Това, което най-много ме радва е, че засега поне между мен и ръководството и собствениците на клуба съществува подкрепа на проекта и сходство на идеите ни за развитие. Няма генерални противоречия. И съм сигурен, че ако продължим в този дух през следващите години ни чака добро бъдеще. Ще успеем. Днес клубовете разполагат с невероятен икономически потенциал. Преди имаше времена, в които ако има добър играч в отбор от втора дивизия в Англия, отиваш, плащаш и го взимаш. Днес обаче, ако отидеш при някой отбор от втора дивизия там не купуваш лесно. Налага се да правиш това, което стори Ливърпул например. Плати толкова пари, че чак направи световен рекорд със сумата, която брои за един централен защитник – Ван Дайк. Да, да. Пазарът днес наистина е много труден. Понякога хората може да си мислят, че понеже сме Манчестър Юнайтед, това не е проблем. Не е обаче така, защото дори и на Манчестър Юнайтед се налага да плаща луди пари за трансфери постоянно. Въпреки високия стандарт на клуба това са наистина луди пари! Футболът днес просто ни кара да боравим с такива цифри, че не можем да повярваме. А ти, Христо, представяш ли си колко би струвал ти днес? Или каква би трябвало да бъде заплатата ти? Ще трябва да си вземеш 15 дни почивка, за да се поуспокоиш … Сигурно би била някаква наистина луда сума!
– Каква е сега ситуацията с Юнайтед?
– Хората не трябва да гледат на Манчестър, като на големия Юнайтед отпреди 10 години, който имаше потенциал и който не може дори и да се сравнява с нас. Когато пристигнах в Англия през 2004 година, Лигата беше общо взето Арсенал и Манчестър Юнайтед. Тогава в Челси се появи един господин със сериозни финанси и сила и това позволи бързо да се атакува титлата. И така Челси започна да печели и се нареди реално в елита.
– Какво мислиш за трансфера на Кристиано Роналдо в Ювентус?
– Мисля, че ако Кристиано спечели „скудетото“ със Ювентус, няма да сбъркам ако кажа, че той ще бъде първият и единствен играч, който е триумфирал в „скудетото“, във Висшата лига и в испанската Ла Лига. Кларънс Сеедорф например има титли в Италия и Испания, но не и в Англия. Ернан Креспо е печелил тук и в Италия, но не и в Испания. Така че мисля, че Кристиано ще бъде единственият постигнал нещо толкова значимо.
– Ти си го тренирал. Истински атлет е, нали? Много добре подготвен физически…
– Просто чудовище! Физически е истинско чудовище. Виждаш, че почти не е имал контузии! Никакви сериозни травми наистина. Само минимални и след няколко дни е на крака. Дребни проблеми само. Малко е като Лео Меси, нали? И той имаше нещо на ръката за кратко, после малко проблеми с глезена. Но такива контузии, които да ги оставят за половин година извън терена не са имали и двамата. Невероятни спортисти са!
– След пет, десет, петнадесет години може би… Виждаш ли се като селекционер на някой национален отбор? Когато около теб ще е малко по-спокойно…
– Виждам се, но това не е въпрос на спокойствие. Въпросът е да се натрупа повече опит, който аз все още нямам. Ако ми кажеш, че сега трябва да тренирам националния отбор през годината ще ти кажа, че не искам, защото ще скучая страшно много. Как ще живея така – един мач на 15 ноември и следващия е чак през февруари… Просто не се виждам… Обаче всеки път, когато се отива на финалната фаза на световно или европейско първенство, всеки път, когато отивам да го гледам и сядам на трибуните на стадиона, си казвам, че много искам да отида на световно, на европейско като селекционер на някой национален отбор. Тогава хората ми казват, че това трябва да е Португалия, защото тя е твоето сърце и твоите чувства. Добре. Но за мен това е просто работа. А за да бъда един наистина завършен треньор в края на моята кариера, то трябва да съм водил отбори в Лига Европа, в Шампионската лига, в Англия, в Испания, в Италия… И може би да направя и това, което ми липсва – да съм бил треньор на национален отбор. Да знам каква е работата в един национален тим и да почувствам каква е емоцията да играеш във финалната фаза на европейското или световното първенство.
– А дали можем да го очакваме един ден – моята мечта е да видя един ден 120 000 човека на стадион „Ацтека“. И всички те да крещят: Жозе Моуриньо, остани при нас. Обичаме те!
– Или да ме освиркват и да искат да ме изгонят на момента. (смеят се)
– Това е възможност. Предстои световно първенство в три страни – САЩ, Канада, Мексико…
– Да, това са страни, в които местните шампионати показват голямо израстване. На мен най-много ми харесва, когато във футбола има страст. Вярно е, че са първенства, които са малко далеч от Стария континент и може би не ги следим достатъчно. Има нещо обаче, което много искам да направя. Дори това да не стане, докато съм треньор, но може дори и като зрител да го направя. Суперкласико Бока срещу Ривър искам да го гледам. Искам да видя на живо също и едно мега дерби на Мексико. Много пъти сме се срещали в подготвителния период с мексикански отбори и дори сме го правили докато сме били на предсезонна подготовка в САЩ. И независимо, че бяха приятелски мачове и нямаше никакъв залог, публиката просто гореше от емоции. Имаше такава страст, такава футболна фиеста… Много обичам това. Много обичам футболът да бъде толкова емоционален.
