-
-
Да си национален селекционер не е лесна работа. Особено когато дойде време да обявиш имената на играчите, на които си решил да разчиташ. Все ще има недоволни. Къде с право, къде – не. Хубчев винаги е хвърлял „бомби“, но този път надмина и най-смелите очаквания. Особено с Антов. Браво на ЦСКА-София, че дадоха път на момчето и му гласуват твърдо доверие, но с пет мача като титуляр едва ли е натрупал опит, за да застане и в квалификациите до Николай Бодуров. Ще бъде и смешно да бъде разкарван
само като бройка, за да има във визитката си повиквателна при мъжете, а в същото време може да е далеч по-полезен при връстниците си. Там също искаме да с борим за участие на голям форум. На младежките мачове ходят и повече скаути на чужди клубове. Но мачът вече е свирен както обичат да казват във футболните среди.
Една от задачите, които имат селекционерите, е да ходят по мачове. Да, Хубчев често може да бъде забелязан по трибуните на родните стадиони. Защо обаче му бе да гледа дербито между Левски и Лудогорец, след като не видя Серкан Юсеин, например. Халфът бе един от най-постоянните играчи на Ботев (Пд), а сега пасна идеално и в състава на Лудогорец. При това в конкуренция на Гуралски, който е национал на Полша, както и на Анисе. От другата страна пък Костов бе един от малкото, които не разочароваха за Левски, но пък явно 18 гола са малко. Да не говорим и за тоталното пренебрегване на Георги Миланов, който с МОЛ Види поигра доста в Лига Европа…
Андрей Андреев/ „Меридиан мач“
