-
-
Едвин Джеси е вторият герой в поредицата на ЦСКА-София – „Beyond The Jersey“. В нея „червените“ футболисти разказват своята футболна и житейска история.
„Роден съм в Амстердам, в квартал Балмер, гетото. Беше опасно, трябваше да съм си вкъщи в 18 или 20:00 часа, не знам. Ако закъснеех, бях наказван, особено от баща ми. По цял ден бях навън, играех футбол, понякога правех други неща, лоши неща, но не чак толкова лоши. Никога няма да забравя някои неща, които се случиха там. Спомням си, че веднъж играех футбол с брат си, чухме нещо да пада и отидохме да погледнем какво е. Беше труп. Както казах, животът в Балмер по това време не беше лесен. Беше труден. Особено трудно бе да предпазиш децата си от улицата. Имаше много неща за правене там, така че защо да слушаш родителите си, например. Трябва да се отдаде заслуженото на родителите“, сподели Джеси.
„В училище бях умно дете, но бях дразнител, не обичах да слушам учителите. Имаше родителски срещи на около три месеца. Не се притеснявах за оценките си, а по-скоро за оплакванията от мен – това, че говоря твърде много по време на час. Това не се харесваше нито на баща ми, нито на майка ми. Повечето пъти оценките ми бяха добри, но имах проблеми с дисциплината в час“, разказа той.
„Знаете ли какво правехме? Досещате се за рекламите на Найки и Адидас. С брат ми Реймънд ги имитирахме. Имаше една реклама на Дейвид Бекъм, в която той изпълнява свободен удар в последната минута и вкарва. Поставяхме топката по същия начин, по който той я поставяше. Такива неща правехме. Рекламата с Роналдиньо, по която всички бяха полудели. Ние имитирахме всичко. Имахме фланелки на Манчестър Юнайтед, които бяха имитация, ама наистина голяма имитация. Разполагахме с десет, двадесет. Майка ми беше отишла в Гана и когато се върна донесе тези фланелки с надпис „Бекъм“. За училище не се обличах с обикновени дрехи, а с футболен екип. Имаше едно игрище, на което баща ми ни тренираше. Той ни показваше упражнения и ако пропуснехме, или ако не ги правехме по начина, по който той искаше – ставаше проблем“, спомни си холандецът.
„В Амстердам, в Балмер, масово се играе уличен футбол. Това е мястото, където според мен, всеки развива своите умения. Там се научих да играя футбол и аз, подобно на много други футболисти – Райън Бабел, Куинси Овусу-Абейе, Тимъти Фосу-Менса. Тимъти е част от Манчестър Юнайтед, но играе под наем във Фулъм. В Балмер имаме много талантливи момчета, футболисти, чиито родителите са свършили много добра работа – успели са да ги предпазят от негативното влияние на улицата“, заяви бързоногият футболист.
„За мен футболът е моят живот. Той започна на улицата. Ако не се забавлявам на терена, това означава, че не изразявам себе си, например правенето на финтове – ножици, фалшиви изстрели и т.н. Опитвам се да се насладя на играта по свой собствен начин. Когато си млад се забавляваш, правейки каквото си искаш. Когато стане по-сериозно, някои играчи се променят. Аз съм фен на техничните футболисти. Наслаждавайте се на играта, никога не пораствайте!“, завърши Едвин Джеси.
