-
-
Равенството на България с Косово е един от най-незаслужените резултати в последните години. Домакините заслужаваха не просто да победят в този мач, а да го направят с прилична разлика, което дори да поразклати нашия отбор или поне селекционера му.
Да, Петър Хубчев продължава да говори преди и след всеки мач за характер, воля, колектив, себераздаване. Много рядко обаче става дума за футбол в неговите думи, които така или иначе са изтръгнати с много мъка от репортерите. Дори и треньорът да смята, че журналистите и феновете не разбират от футбол, не е лошо поне от време на време да припомни каква е неговата философия и как смята, че отборите му трябва да печелят мачовете.
В Прищина станахме свидетели на един от най-мъчителните мачове на България в последните години. През първото полувреме отборът ни парираше всички опити да се играе футбол на терена и горе-долу му се получи. След почивката, когато нашите загубиха съпротивителните си сили, вече дори не успяваха да имитират, че играят тази игра. За това обаче не са виновни самите футболисти, след като инструкциите на Петър Хубчев явно са били всички да играят зад топката и ако я добутаме някак до противниковата врата, да разчитаме на статични положения. Може би някой път тази тактика ще даде резултат, възможно е пак да победим по-силен от нас отбор, като Норвегия например, но всичко това е толкова измъчено и изстрадано, че човек дори не успява да се усмихне накрая. А нали основната функция на футбола е именно да радва хората.
Отборът на България спокойно може да бъде наречен Опълченците на Прищина. Нашата стратегия е „грабвайте телата“, а ако някой се контузи в жестоката борба, се появява друг, който да запуши дупката себеотрицателно.
Пеп Гуардиола е известен с това, че може да развие всеки футболист и да превърне почти всеки бек в качествен нападател. Петьо Хубчев също може да остане в историята с вижданията си да преквалифицира всеки нападател в борбен халф или защитник. И тук оправданието, че такъв е материалът и нямаме футболисти, не важи. Защото понякога е по-хубаво да паднеш прав, отколкото да стоиш постоянно на колене, без мисъл да се изправиш.
Христо Бонински/ „Меридиан мач“
