Старши треньорът на Левски – Георги Дерменджиев, даде пресконференция преди началото на плейофната фаза в Първа лига. Освен него, на брифинга присъства и изпълнителният директор на столичния гранд Павел Колев.
„Нищо не искам да обяснявам, но се налага. Последната седмица се случи нещо, което не намирам за нормално. Спекулативна теза се разви. Левски си има старши треньор. Смяна не е обсъждана в нито един момент. Работата с Георги Дерменджиев е дългосрочна и планирането също. Но това не отменя максимата, че няма нищо вечно. Но това, което се изнесе като информация, мина всякакви граници. Включително се измисляха и срещи, което не е етично, не е и професионално. Случи се, че националите имаха важен мач. Сигурен съм, че и на тях не им е било леко. Подчертавам, в нито един момент не е била обсъждана треньорска смяна, камо ли да водим преговори с друг треньор.
Какво подозирам, ще си остане за мен. Убеден съм, тъй като имам свои източници, че част от тези информации се пускат умишлено от хора, които се водят левскари. Някои от тях са и работили тук. Това е жалко. Винаги съм вярвал, че Левски да се изправи на крака, е цялата левскарска общност да застане зад идеята. Явно е невъзможно. Има хора с голямо его, с непоносимост някой да работи в Левски вместо тях.
Ходът на събитията ще покаже каква е била целта и защо е направено точно в този момент. Плановете ни за бъдещето не се влияят от подобни спекулации.
Нямам отговор защо точно Петър Хубчев. Може би, защото е треньор на националния отбор. Има Илиан Илиев, има Станимир Стоилов. Стоилов и той се появи, и той бил отказал. И с него не са водени преговори. Режисьорите на тази постановка, която се разиграва, трябва да отговорят защо точно Петър Хубчев. За мен не е случайно, че „медийната бомба“ се появи в деня, в който играеше националният отбор.
Левскарите са разделени много, по всички линии. Не виждам признаци на единение. Единствено може да помогне това, привържениците да застанат зад отбора. Затова се надявам трибуните да са позапълнени.
Не разследвам източниците на информация. Дисекция на сериозността на източниците няма да правя. Имам мнение, но желая това да го правя публично. Това е класически пример как информация може да заживее собствен живот, без да има общо с реалността“, коментира Павел Колев.